Новото издание на този великолепно илюстриран сборник е с освежени илюстрации и обогатени текстове. В четирите книги от поредицата "Книга за всеки дом" са събрани най-хубавите български стихотворения и песни за деца. Техни автори са любимите на няколко поколения българи: дядо Славейков , Иван Вазов, Елин Пелин , Леда Милева, Галина Златина , Димитър Спасов и други. Всяко дете би се радвало да получи такава книга като най-желан подарък. Тя е незаменим помощник и на учителите в детските градини и началните класове. Ако искате да си припомните своето детство, разтворете техните страници. ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Стопляща сърцето история за малко, любопитно котараче, задаващо големи въпроси, и за неговата любяща майка котка, даваща мъдри отговори. Когато разбереш, че светът е наистина доста далеч и високо, и дълбоко, и някак си навсякъде, изникват още много въпроси. Любовта е толкова близо и в същото време се простира по-далеч, отколкото можеш да си представиш! От авторката на бестселъри Сабине Болман , красиво и забавно илюстрирана от международно признатата илюстраторка Емилия Джиубак ( Хей, татко... Десет много ли е? , Приятели завинаги , Усмивка за жабката и Като тигър ). За всички любители на картинни книги и котки, ... |
|
|
Колко е хубаво, че мама я има! Тя винаги е до нас, винаги ни окуражава и подкрепя, пази ни и ни закриля. Така е при Мечо и при Шарко, при Слончо и при Зайко. Така е и при всички дечица. Всички обичат да се гушнат в мама и да ѝ кажат: Обичам те, мамо! В книжката ще откриете приказките: Браво, Мечо! Внимавай, Слончо! Можеш, Шарко! Оздравявай, Зайко! ... |
|
|
Очарователни, смешни, загадъчни, нерядко озадачаващи и неизменно вълнуващи, 17 те разказа в сборника Изчезването на слона изкусително разтварят дверите на сюрреализма. Харуки Мураками предлага поглед отвътре към живота в Япония и отвежда към паралелни светове, но не далечни, не недостижими, а разположени съвсем наблизо, под повърхността на ежедневното. Мъж вижда с очите си как любимият му слон се смалява и изчезва; зелено чудовище изпълзява дълбоко изпод земята, за да се обясни в любов на избраната жена; танцуващо джудже се вселява в човешки тела и нарушава земния порядък. И още много други човешки истории: за хора, ... |
|
|
"Общуването с изгнаниците помага не само да усетим духа на поколенията, но и да пренапишем идеологическата гротеска, представяна като национален идеал. Разбира се, за да кажем цялата истина, не бива да пропускаме не само емигрантите, но и най-вече онези, които, както казва Бочев - пред очите ни са творели преживе история, които са творили и сътворили история и със смъртта си. Заедно с него да се върнем към времето на деветосептемврийския преврат, за да изтрием патината на забравата от хилядите жертви и, разбира се, от имената на 88 мъченици, изключени от Съюза на писателите още на 14 ноември 1944 година, много от ... |
|
|
15 начина да казвате каквото мислите... и да мислите каквото казвате ... „Като водещ в GMTV всяка година интервюирам стотици хора. Колкото и добре да са интервюирани, всеки един от тях ще разбере, че е по-лесно да обясни своя случай, ако следва тези прости принципи."Еимън Холмс „Изхвърлете Розовия Слон се заема с всеки един аспект на междуличностната комуникация по един ясно очертан и забавен начин." Обществото на прост Английски език „Няма да има прикриване на грешки в Белия Дом." (Ричард Никсън) Тези девет думи настроиха американския народ срещу президента им. Защо? Защото хората не свързваха Белия Дом ... |
|
|
На Марк Твен принадлежи констатацията: "Адам е бил щастлив: когато е казвал нещо можел е да бъде уверен, че никой преди него не го е казал." В такъв случай и самият Твен трябва да е щастлив в райските селения. Защото всеки от разказите му в този сборник е също така уникален и ненаписан от друг. Затова пък смехът и забавлението от текстовете му се повтарят вече близо 150 години. Не е зле, нали? ... |
|
|
Книга за нещата, които ни се иска да направим... без сами да разбираме защо. За това колко е трудно да се поставиш на мястото на другия. За съветите, които са безполезни, защото изхождат от твоята собствена ситуация. Но също и за падането. Не, за танцуването и летенето! За един слон, който изпитва вътрешна потребност да се катери по дърветата, да вижда далечината и да прави пирует. Нищо, че после пада и много го боли. Проблемът на слона озадачава мнозина - от мравката или медузата до носорога, от Слънцето до земното притегляне. И всеки разсъждава какво би направил на негово място. Неизменно идеите им се оказват свързани ... |
|
|
Илюстрации: Юлиян Табаков. ... След това Аз казала на Ти: "Искаш ли да пием чай?" Ти отговорила: "Да, искам." И така Аз и Ти отишли у дома и там, също както правим аз и ти, си приготвили хубав горещ чай с пресен хляб с масло и с много, много, много мармалад. Едуард Естлин Къмингс (1894 - 1962) е американски поет, художник, есеист, писател и драматург. Пише близо 2900 стихотворения, два автобиографични романа, четири пиеси и няколко есета. Три от приказките в тази книга той създава за дъщеря си Нанси. Къмингс се разделя с майката и до 26-ата си годишнина момичето не знае кой е баща му. Запознават се, ... |
|
|
Господин Харалд е човекът на гардероба. Той е част от театъра също като завесата, но никой не идва заради него, светлината на прожекторите е за други. Взима връхните дрехи на хората, чантите, всичко, каквото му поверят, и чака финалните аплодисменти, това му е работата. Една вечер обаче един шлифер остава непотърсен, а в джоба му има пистолет. Господин Харалд отнася пистолета вкъщи, само че какво ще прави с него? Винаги му е било трудно да се справя с приумиците на света и хората. Но може би ще успее да привлече вниманието им към някого, който като него съществува незабелязан, жената, която прелиства нотите за друг и на ... |
|
|
"Вместо увод. Той се стараеше да пише като Пушкин . Да пие като Хемингуей . Да чука като Буковски . И да изглежда като Марлон Брандо на млади години. Но накрая тя му каза: 'Твърде добър си за мен!" И го напусна. Без нея стиховете се удавиха в алкохол, чукането беше само перверзен спомен. А той започна да изглежда като Марлон Брандо на стари години. Можеше единствено да озвучава зад кадър собственото си раздърпано ежедневие. А тя? Не прописа като Ана Ахматова, не пиеше и не се друсаше като Джанис Джоплин, не смени много съпрузи като Елизабет Тейлър, но беше такава, че всички искаха да чуят гласа ѝ, ... |
|
|
Макар да беше нощ, малката уличка край градския парк, на която живееха Светльови, беше цялата жълта и червена, защото цветовете на есента се виждаха и в тъмното - нещо невероятно и на което още не може да бъде дадено обяснение. Толкоз беше хубаво, че можеше да се напише за него така:"Ах, колко е хубаво! Листата са всички сякаш от блокче за водни боички: виж, ясенът, който цял в пламък червен е, се моли на бука: - Дай жълто на мене! - а жълтият бук му отвръща: - Съгласен, но дай ми ти първо червенко от ясен! И толкоз са пъстри и шарени всички, че няма в боичките толкоз понички, какви ти понички! - езикът ни даже не ... |
