1937 година. Катя Комаровски учи медицина в Глазгоу и няма търпение да започне своята кариера на лекар. Но когато разточителните ѝ родители остават без пари, тя трябва да ги издържа, започва работа като гувернантка във Виена и мечтите ѝ се изпаряват. Катя е гневна и се държи враждебно със своя богат работодател Тор, защото смята, че е откраднал бъдещето ѝ. Трябва да се грижи за дванайсетгодишната му дъщеря Гретхен, дете с огромни проблеми и невероятен музикален талант. Катя мобилизира цялата си сила и състрадание и скоро открива, че е започнала да изпитва любов както към дъщерята, така и към бащата. Но ... |
|
|
Мариус Габриел ни пренася право под падащите запалителни бомби на Втората световна война, в дните, в които Германия се огъва под атаките на Съюзниците, когато човешкият живот е изгубил всякаква стойност. Това е история за любовта, която може да покълне на най-неочаквани места. Немският танков командир Макс се завръща у дома си, след като е бил тежко ранен на фронта, и с изненада разбира, че майка му укрива две еврейски девойки в малката таванска стаичка на селската им къща. Когато започва да вижда света през очите на Лола, той открива, че войната не е това, което изглежда, че идеалите, в които вярва, са измама, а ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Две деца се запознават в стая за игри в една болница в края на 80 -те години. Едното придружава болната си сестра, а другото се възстановява след тежка катастрофа. Дните и месеците са дълги на такова място. Общата им любов към видеоигрите се превръща в споделен свят - на забавление, бягство от реалността и ожесточена конкуренция. Но това време скоро приключва. Когато двамата се срещат няколко години по-късно, всички тези спомени ги връхлитат. Искрата е моментална и те започват да работят над това, което обичат - да правят игри, които да радват, предизвикват и увличат играчите, и едновременно с това в дигиталните светове ... |
|
|
Стихове. ... "...ето, аз отново съществувам с тялото ми белег до белег, неизтощен от раните на любовта."Из "Белези на любовта" ... |
|
|
"Привечер стигнаха границата и Нена Даконте забеляза, че пръстът ѝ с венчалната халка продължава да кърви. Митничарят, с наметало от груба вълна върху лъскавата триъгълна шапка, прегледа паспортите на светлината на карбидната лампа, като едва се държеше на крака под напора на пиренейския вятър. Двата дипломатически паспорта бяха редовни, но той вдигна лампата, за да се увери, че снимките отговарят на лицата. Нена Даконте беше почти дете, с очи на щастлива птичка и медената ѝ кожа излъчваше карибски зной в зловещата януарска вечер, а тя тръпнеше, потънала във визоново палто, по-скъпо от едногодишната ... |
|
|
Тази книга не е написана само за психолози, а е предназначена за всеки човек, чувствителен към човешката болка, и който се интересува от възможността да бъде преодоляна. Главните герои не са резултат на литературна измислица, защото съм ги виждал в кабинета си седмица след седмица да страдат, да се смеят, да плачат, да се чувстват измамени и ядосани", пише Габриел Ролон в пролога на "Истории от дивана". Така осемте житейски истории, от които се състои тази книга, се базират на истински случаи. По време на сесиите психоаналитика и пациента се договарят да се справят с един от най-трудните пътища: този, ... |
|
|
Пълното издание на прочутия роман на Габриел Гарсия Маркес , донесъл му Нобелова награда през 1982 година. Сто години самота не е обикновен роман. Това е роман паметник на рода Буендия, който обхваща 100, 200 или повече години (вие решете колко) от създаването както на него, така и на легендарното селище Макондо, което обитава, до неговия край. Не е възможно да се опише това произведение в няколко реда. Книгата е пълна със събития, житейски и обществени случки, страсти и подробности. Героите в нея са много и поведението им е най-разнообразно. Има и много хумор, както и много прочути изречения, които ще останат завинаги ... |
|
|
Сексът е утехата на човек, когато не му достига любов. ... Това заглавие също е извадено от романа, представен с хубавата обложка по-горе. То е реплика на главния герой, мъж на 90 години, 70 от които, по груби сметки според повествованието, е бил журналист и музикален критик в един от местните градски вестници и продължава да бъде такъв и в момента, който трябва да е някъде около 1960-а, плюс-минус някоя година. Ето и първото изречение от книгата: "В годината, в която ставах на деветдесет, ми се прииска да си подаря една нощ на луда любов с девствено момиче." Началото, погледнато буквално, е доста подвеждащо, ... |
|
|
"Трудно е за тази книга да се напише нещо, което не сме изричали за другите. Отново много и разнообразни събития и изненади, отново много и пълнокръвни герои и отново експерименти на Гарсия Маркес със стила и езика. И, естествено, много и истински магически реализъм. Добре, добре, няма да казваме повече, за да не разваляме удоволствието на читателите да си прочетат сами. Ще споменем само, че два от разказите бяха публикувани в списание Съвременник, брой 1/2023 г., и после видяхме читателско мнение: "А разказите на Маркес направо ме отвяха". Невероятната и тъжна история на наивната Ерендира и нейната ... |
|
|
Избрана проза. ... През последните десетилетия Габриел Миро се превръща в един от най-почитаните испански писатели. Творбите му трудно могат да се сравнят с произведенията на които и да било други европейски романисти. Неговата фигура става съвършеният пример за усамотен, потопил се в литературата творец. Увлечен от музиката и рисуването на младини, той избира изкуството на словото и тънката чувствителност му помага още в ранните си прозаични опити да изгради неповторим стил и завършена индивидуална поетика. Словото му трепти неподправено и чисто, а всяка изваяна фраза се оказва в дълбоко съзвучие с обновения от ... |
|
|
20 истории за мъже и жени със смели мечти, непоколебима дързост и удивителна издръжливост, превърнали се във велики откриватели и изследователи."Питали ли сте се защо древните цивилизации ни интригуват и до днес или защо внезапно решаваме да грабнем раницата и да се втурнем на приключение в гората, защо взимаме плавници и шнорхел и се гмуркаме да изследваме морските дълбини? Може би си има обяснение - вероятно всички сме откриватели по душа в един или друг смисъл." Из книгата ... |
|
|
Животът е по-безкраен от смъртта - това е прозрението, което получава капитанът на кораба, докато гледа на неговата палуба Флорентино Ариса и Фермина Даса заедно, събрани петдесет и три години, седем месеца и единайсет дни заедно с нощите им след началото на тяхната любов."Фермина Даса обаче не се остави да я зарази мрачното му настроение. Той естествено се помъчи да ѝ го предаде, докато тя му помагаше да пъхне крака в панталоните и закопчаваше многобройните копчета на ризата му. Но не успя, защото Фермина Даса не се впечатляваше лесно, а още по-малко от смъртта на човек, когото не обичаше. Знаеше само, че ... |
