Сборникът се основава на текстове, прозвучали за първи път на юбилейни форуми в София и Велико Търново, организирани по повод 100-годишнината на Иван Богданов (1910 - 1992 г). Всички те, макар и разнородни, в своята събраност се опитват да съградят цялостния му образ - литературна личност, чиято воля за всеобхватност в литературата и в литературната история респектира поколения изследователи. В специален финален дял са представени възможностите за изследвания, интерпретации и познания, съдържащи се в архива на Иван Богданов, допълнени от мемоари за него. Това е своеобразен колективен портрет на големия литератор, ... |
|
Екатерина Йосифова е незаличимо име в съвременната българска поезия. Всяка нейна книга е просветление, своеобразно разсъмване на сетивата както за ценителите на изящната словесност, така и за случайно заблудилите се бродници в поетическия лес. Поради особеното свойство на нейните „краткописи” – да сгъстяват протичащото до една дума, те привидно оставят в прогледналите ни очи само по един знак, но той остава в съзнанието ни като дълъг и вълнуващ разказ за осъзнато преживяно. И новите си стихотворения Екатерина Йосифова е оставила да се подредят сами, единствено по правилото на азбучния ред. Според нея „едно стихотворение ... |
|
Жена прави любов с индианец, ухапан смъртоносно от змия, и той оцелява като по чудо. Тя зачева и ражда дъщеря, която нарича Ева, "за да обича живота". Така започва един от най-прочутите романи на Исабел Алиенде , разказващ за живописните приключения на Ева Луна. Тя е отгледана в дома на ексцентричен лекар, който мумифицира трупове, и в чийто дом майка ѝ прислужва. На шест години осиротява и нейната чернокожа кръстница започва да ѝ намира слугинска работа в поредица от странни домове с метафорично значение, последния от които Ева напуска с гръм и трясък, като изпразва пълно цокало върху главата на ... |
|
"Тази книга е най-близка до фрагментирана автобиография, непълна и донякъде криптирана. Все пак вярвам, че читателят ще добие максимална представа за мен като филмов режисьор и като разказвач (като писател) и за това как в живота ми тези две неща се преплитат." Така Педро Алмодовар определя Последният сън (2023), сборник с 12 разказа, обхващащи богато разнообразие от теми, в пленително съжителство на фикция и реалност, и от епохи - от края на 60 -те години на миналия век до днес. С увличаща непринуденост авторът позволява на читателя да надникне в ума и в сърцето му. Споделя свои размисли, преживявания, ... |