Владислав Христов е роден през 1976 г. в Шумен. Живее и работи като журналист и фотограф в София. Негова поезия е публикувана в международни литературни издания, носител е на отличия в националните конкурси за кратка проза и международен конкурс за хайку. Три поредни години е в класацията на 100 -те най-креативни хайку автори. "B тази книга Владислав Христов е осъществил баланс между лаконичността и осмислянето. Обратното броене на зрелостта е започнало. Стихотворенията са сякаш вълни, които се застъпват, разминават, образуват водовъртежи и плисват на брега, за да се отдръпнат отново. Поезия, която диша свободно и ... |
|
Потапяне всецяло в „на битието празничния смисъл” ... Не бих се заела да обяснявам поезия: ненужно е и невъзможно. Затова пък най-разкошната възможност е да я срещнеш, да я задържиш при себе си, да я употребяваш. Защото тя е действие, което придърпва в пътя си докосналите се до нея, посвещава ги и оставя всеки един на място по-високо или поне по-различно от онова, на което е бил преди срещата. Като казвам това сега, говоря също за поезията в книгата на Рада Панчовска и за местата, където тя ме заведе: в градини за размисъл, край фонтани, превъртащи прохладни води на спомени, край засади на изострени сетива, по пътеки от ... |
|
Един мъж. Един час. Един милион хора, които трябва да бъдат спасени... ... В отдалечен край на Тихия океан пътнически самолет се взривява и потъва във водите. Оцелели няма. На двайсет хиляди километра от мястото в Кай Танаха, Хавай, директорът на Предупредителния център за цунами регистрира незначителна сеизмична активност, но не я свързва с изчезналия самолет. Когато обаче губи всякаква връзка с близкия остров Кристмас, Кай пръв осъзнава, че Хавай е изправен пред невиждана катастрофа и в следващия час огромни вълни ще заличат Хонолулу. Той разполага с шейсет минути, за да спаси живота на един милион души, между които ... |
|
Невероятната история на атомната бомба и 116 -те дни, които промениха света. ... 12 април 1945 година - след години на кървав конфликт в Европа и Тихия океан Америка е зашеметена от новината за смъртта на президента Франклин Д. Рузвелт. В един миг вицепрезидентът Хари Труман, който е държан извън планирането на войната и не знае нищо за свръхсекретния проект Манхатън, чиято цел е разработването на първата в света атомна бомба, трябва да поеме командването на нация, която воюва на множество континенти. Обратно броене 1945 е завладяваща истинска история за бурните дни, седмици и месеци, които следват, и които водят до ... |
|
Ученето може да е забавно! Следвай с пръстче пътечките и научи цифрите. С тази забавна книжка детето ще придобие умения да брои от 1 до 12 и ще развие фината моторика на ръката. Книжката е част от поредицата Следвай пътечките на издателство Пан . ... |
|
Денят е 27 август 2010 г. Трима служители на ЦРУ искат лична среща с директора на службата Леон Панета. По време на тази тайна среща те споделят на Панета, че след почти десетилетие търсене може би са намерили най-издирвания човек в света. В Обратно броене: Осама Бин Ладен, журналистът и водещ на CNN Крис Уолъс, представя вълнуващ разказ за последните осем месеца, довели до кулминационната мисия, когато специалната военно-морска група за развитие на военните действия, по-известна като Група шест на военноморските тюлени, се доближава до целта си. Книгата предоставя нова информация, събрана от задълбочените интервюта на ... |
|
Рожденият ден е много специален повод! С календара за обратно броене на рожден ден от Nebulous Stars можете да се насладите на 10 дни празник. С него, детето ви ще може десет дни да отваря различни подаръци - пъзел, комплект за рисуване, бижута, химикалка, временни татуировки и други изненади. Размерите на календара са 22 / 28 / 3 cm. ... |
|
Армагедон и пророчествата за завръщането. В Краят на дните Зекария Сичин (автор на Дванадесетата планета) разбулва древни загадки, разкодира първоначалния смисъл на религиозни символи, анализира астрономически наблюдения и изчисления, тълкува месиански очаквания и открива липсващото звено между история и пророчество - между XXI в. пр. Хр. и XXI в. сл. Хр., за да нарисува изумителната картина на това, което ни очаква... Седма и последна книга от поредицата Хрониките на Земята от Зекария Сичин. ... |
|
"Отдавна подозирах, че Боряна Богданова умее да размества небето с думите си. Втората нейна книга, този път с кратки разкази, категорично ме убеди в това. Не е лесно най-напред да съзреш, а после и да разкажеш за малките детайли, които градят големия живот - подлез, изпитващ надежда, хризантема, от която боли, въже, на което виси надеждата, леха с ягоди, която лекува загуби... Боряна има очи и сърце за облаците, плаващи в бездънни локви, за любимия в отраженията, за възможното и реално бъдеще, за старците и децата, чиито души са най-близо до небето. Тя не измисля, тя сътворява. В това е и силата на изкуството - да ... |
|
"Владислав Христов обича героите си дори когато е трудно да изпита към тях само обич. Описва ги по най-красноречив начин, за да разберем и човешката им природа, и невъзможността им да се държат по друг начин, притиснати от независещите от тях обстоятелства. Оптимизмът понякога е също толкова абсурден, както и ситуациите, в които се намират. Неговите фейлетони са плътна и релефна картина на днешния български живот." Палми Ранчев "Похвално е, че във времето на реалити шоуто и виртуалните хуморески Владислав Христов залага на сатиричната проза. Фейлетонът е сред нормализиращите жанрове в литературата, ... |
|
Владислав Христов е автор на книгите "Снимки на деца" (кратки прози, 2010), "Енсо" (поезия, 2012), "Фи" (поезия, 2013), "Германии" (поезия, 2014), "Обратно броене" (поезия, 2016), "Продължаваме напред" (публицистика, 2017), "Germanii" (поезия, немско издание, 2018), "Комореби" (поезия, 2019). Текстовете в книгата са писани в периода 1998 - 2018 г."Новата книга на Владислав Христов възпира залеза на съвременната българска поема. Авторът ни показва мощно метафорично мислене, което задвижва модернистката центрофуга за производство на ... |
|
"Такова е писането на Иван Сухиванов - лаконично, без заврънтулки, стегнато и събрано. Това е достойнство: няма разсейване, няма литературщина, няма евтини сецесионни и символистични орнаменти, всичко е изчистено в почти класицистичен (в архитектурния смисъл) маниер. Историите, които ни поднася, са странни, необикновени: смесване на реално и нереално, на всекидневие и мистика. Това превръща разказите му в кутия с няколко дъна, която все отваряш и все не стигаш последното. Всъщност може ли да говорим за истинско дъно? Мисля, че не: историите са с такива дълбоки значения и внушения, че всеки път откриваш все нови и ... |