Ако бремето е твърде голямо и се задържи прекалено дълго, дори любовта се огъва, пропуква се, стига точката на пречупване и понякога се пречупва. Но дори когато е на хиляда парчета в краката ти, това не означава, че вече не е любов. Йежиде и Акин се срещат в университета и подобно на много други млади хора в Нигерия в края на 20. Век, вярват в моногамията. Убедени са, че един съпруг се нуждае само от една съпруга и че любовта е достатъчна, за да се справят с всичко. Любовта обаче не е достатъчна, когато за пореден път чакаш пред лекарския кабинет с надеждата да ти кажат защо не можеш да забременееш. Любовта не е ... |
|
|
Успешен брак през християнската призма. Свидетели сме на епидемия от разводи, включително и в християнските семейства. За хората около нас, това е станало нещо нормално, но никога не е било приемливо в очите на Бог. Обществото ни има нужда от думи на истина, защото само тя освобождава. Именно затова Александра Захариева решава да напише книга, в която да ни припомни, че бракът е красиво създаден от Бог като взаимоотношение на завет, в което царува любов и простителност. Тя има близо 20 години практика като адвокат в областта на семейното право, както и в предбрачното и брачно консултиране. Със съпруга си Климентин са ... |
|
|
Ако искаш една работа да се свърши добре, накарай някой зает човек - останалите нямат време. ... "Писмо за Гарсия" е най-известното произведение на Елберт Хъбард, отпечатано в 40-милионен тираж и преведено на всички езици, които имат писменост. Но тук ще прочетете за първи път още 23 трогателни и вдъхновяващи истории - отчасти притчи, отчасти разкази - заредени с концентрирана мъдрост, любов и човечност. Ще видите невидимото с Лафкадио Хърн, ще пораснете в бизнеса с момчето от Мисури Вали, ще пророните сълза за стария Зийк Кросби, ще се грижите заедно с безименния кондуктор за петте невръстни германчета, ... |
|
|
Илюстриран с авторски рисунки, факсимилета, фотографии, този сборник представя за първи път по-цялостно личността и творчеството на без време оставилия ни Веско Булев (1974-2007). Драмата на неговото поколение, посрещнало промените от края на XX век в най-крехката и ранима възраст; драмите на обикновените хора, на „унизените и оскърбените", които се поднасят на общественото внимание само когато придобият скандален вкус; родилните - но както се оказва трайни недъзи на разбиващите се съвременни обществени порядки, морал и псевдокултура, са разказани от него с покъртваща автентичност, за да защити своето кредо: важното ... |
|
|
"Мое минало, не си отивай! Ти завинаги с мене остани, да посрещнем заедно всички бъдни дни, които любовта ни бе избрала и всичко в живота бе ни дала." Добринка Михайлова ... |
|
|
Сборникът Вълчи разкази разкрива дивия балкански дух, населяващ Трънските земи, където се преплитат история и фолклор, истина и легенда, любов и омраза. Заслепени от своите амбиции и копнежи за любов, справедливост и свобода, героите на разказите се оказват изправени пред избора да загърбят собствените си желания и да останат човеци или да престанат да бъдат себе си, та да се превърнат във вълци. Защото в едно смутно време, като кърджалийското такова, се раждат не само герои. Раждат се и зверове. Васил Попов е автор на разкази и романи, базирани на български митове и легенди. През годините творбите му са отличавани в ... |
|
|
Сборник с разкази. ... "Бокс. Някакви се качват на ринга, почват да се "млатят" и побеждава този, който издържа повече на бой. Такава е като че ли масовата представа за този спорт. И като всяка масова представа, тя също е погрешна. Защото боксът – това е талант, техника, усилна работа. Научаваме го от най-новия сборник с разкази на Палми Ранчев - "Боксьори и случайни минувачи". Боксът всъщност се оказва като литературата, защото и тя е талант, техника и усилна работа. Тези две уж несъвместими неща са се съвместили в неговата личност, за да дадат една сплав, която хем е мъжкарска, хем ... |
|
|
"Приключенията на Уесли Джаксън", най-добрият роман на един от титаните на американската литература от ХХ век Уилям Сароян (1908 – 1981), който мери ръст с писатели като Стайнбек , Фокнър и Хемингуей и единствен сред събратята си по перо е удостояван и с "Пулицър", и с "Оскар". Уесли Джаксън обича да чете, да мечтае, да си мисли за разни неща и да слуша песента "Валенсия". Едва 18-годишен напуска родния Сан Франциско и е засмукан от водовъртежа на най-абсурдното и безсмислено човешко занимание: войната. И трябва да прекоси половината свят, да преживее какви ли не перипетии, за ... |
|
|
Главният герой на "Един глупак на припек", след претърпени няколко банкрута, напуска богатото западно общество и се заселва на екзотичен остров сред живописни и приятелски настроени туземци. Започва да отглежда ананаси, което му носи... пореден банкрут. Този приключенски роман, пълен с хумор, самоирония, поезия и гняв, е също така модерна философска приказка, която преплита съвременните и вечните схващания за човешката съдба, за истинските ценности, за консумативността на Запада и възможността да се живее в хармония с природата. Романовият свят е населен с различни герои, едновременно символно натоварени, но и ... |
|
|
Наричали горгоните ужасяващи господари на мрамора. Безмилостни, безсърдечни, безсмъртни - тези жестоки създания предизвиквали стотици войни и със своята арогантност потапяли в хаос целия свят... Един човек, магнетично привлечен от древните легенди, тръгва да ги открие и да разбере истината за тях. Пътят го води от чудния фентъзи свят на Ендивал, отвъд границите на въображението, през прокълнатия от божествата континент Бенека, до самото сърце на Империята на горгоните. Ще остане ли човек след срещата си с тях, или ще бъде превърнат в нещо различно?... ... |
|
|
"Посвещавам тази книга на моя съпруг Илия, на най-добрия и любящ човек. Човекът, който винаги бе до мен, който винаги ме разбираше и утешаваше, ако имах нужда от това. Човекът, който винаги намираше сила да ми даде, за да не проявявам слабост. Човекът, който винаги ми прощаваше чрез мъдростта, която проявяваше. Това бе Илия, моят съпруг, моето второ аз, което всеки в земния си път мечтае да има, но невинаги успява да го открие. Сега, когато него го няма в нашия материален свят, но аз знам, че не съм го загубила, осъзнавам, че ние не сме човешки същества, които имат духовни въжделения, а сме повече Дух, който има ... |
|
|
Ех да бях богатско чедо, Буров да ми беше дедо, Дубъл екстра щях да пуша, мъката си да потуша. (хашлашка улична песен от 30-те години на ХХ в.) "Няма друг българин, за когото творческият ъндърграунд да е написал подобна проста и велика ода. Няма друг сред финансистите на Третото царство, който да е бил еднозначен синоним на лице, обгърнато с тайнство имане и разкош. Същевременно няма и друг голям български политик, който да е така непознат за обществено-политическите си заслуги, за сметка на стопанските. В някакъв смисъл България величае прекомерно банкера Буров, за сметка на изключителния политик. Когато у дома ... |
