Новата политическа поезия иска да споделя неща, които повечето хора обикновено премълчават, защото не могат или не желаят да кажат. Мнозина живеят в страх и срам от думите за собствения си живот насред политическото. Новата политическа поезия се стреми да говори пряко на гражданина, но не за да го съди и назидава, не да го зове за действия или да го мобилизира за съмнителни подвизи, не за да казва истината, а за да вдигне екзистенциалния залог на политическото, да представи политиката като зависима от избора на човека, който съществува в късите напрежения между интимното същество и общественото животно. Книгата съдържа ... |
|
|
Книгата проследява събития и процеси, анализира модели и механизми, чрез които се появява, създава и дооформя социалният образ на новия писател в Народна република България между 1944 и 1956 г. Разказите за чистката в обществото и в Съюза на писателите в месеците след Девети, арестите и процесите на Народния съд срещу хора на словото, цялата система от репресии се надграждат от описания и анализи на фазите на приобщаването, (пре)възпитанието и преобразяването, в които кристализира образът на държавния писател - служител на тоталитарната република. Книга за многоликото присъствие на терора в българската литература, но и за ... |
|
|
Библиотека личности - книга втора ... Библиотека „Личности” представя чрез думите на най-новата критика емблематични фигури от българската литература, белязали с присъствието си епохата и на Първата (Народна) република България (1946–1990), и на Втората българска република (след 1990 г.). Със следването на ясен критически ангажимент, с волята за цялост и истинност на литературната история поредицата проектира началата на новия канон на българската литература – редицата от личности, които задават нейния висок смисъл. Иван Динков (1932–2005) чрез творчеството и поведението си е сред най-влиятелните автори в писателската ... |
|
|
Книгата представя най-богатия досега подбор на автентични текстове за критическото и социалнополитическото битие на романа "Тютюн" от Димитър Димов (1906-1966) - един от най-ярките феномени в българската културна история на XX век. Сборникът изследва уникални документи от фондовете на Централния държавен архив, Националния литературен музей, Къщата-музей "Димитър Димов", лични архиви и спомени от Вълко Червенков, Панталей Зарев, Христо Радевски, Стоян Каролев, Георги Караславов... Очертана е ситуацията в литературното поле от началото на 50-те години: установяването и опитите за реформи в ... |
|
|
Книгата продължава литературно-археологическата работа, позната от предишни книги на Пламен Дойнов и най-вече от монографията "1907: Литература, автономия, канон". Сега е представена 1910 - година, в която литературата се състоява като поле, наситено със събития, които придобиват мълниеносна важност, но и излъчват трайни ефекти. Чрез своите най-изтъкнати представители и институции, българската литература откроява собствената си значимост в социалното пространство, като същевременно започва да прояснява образа си чрез серия от бъдещи образцови произведения. Литературноисторическият разказ на Пламен Дойнов се ... |
|
|
Книгата събира изцяло три стихосбирки на Пламен Дойнов - "Балът на тираните" (2016), "София Берлин" (2012) и "Истински истории" (2000) и избира отделни стихотворения и поеми от "Висящите градини на България" (1997), "Любовникът и Маестрото" (1993) и "Post Festum" (1992), както и няколко най-ранни стихотворения. Тя може да бъде четена и като първата лична антология на Пламен Дойнов - карта за индивидуален лирически свят, начертана върху ценностния хребет на годините от началото на ХХІ век. ... |
|
|
Изданието представя ключови авторски идеи, концепции и търсения в полето на литературната история, критиката и есеистиката, прави ги по-достъпни и като общ обем, и като лаконично формулирани наблюдения и тези. Една критическа лична антология с избрани идеи, понятия, епохи, автори и произведения. ... |
|
|
Изследвания, статии, есета. ... Библиотека "Личности" представя чрез думите на най-новата критика емблематични фигури от българската литература, белязали с присъствието си епохата и на Първата (Народна) република България (1946–1990), и на Втората българска република (след 1990 г.). Със следването на ясен критически ангажимент, с волята за цялост и истинност на литературната история поредицата проектира началата на новия канон на българската литература - редицата от личности, които задават нейния висок смисъл. Иван Цанев (1941) е поетът в алтернативния канон, чрез който българската поезия предпочита и ... |
|
|
Годината на измамната свобода. Размразяване на литературата. Новото поколение в поезията. ... Сборникът събира текстовете, представени за първи път на конференцията "1962", организирана от департамент "Нова българистика" на Нов български университет на 1 юни 2012 г. Изследователи от различни академични центрове осмислят, разказват и анализират най-яркото време на българското размразяване, в чийто център се откроява 1962 година. В книгата ще намерите отговори на поредица от въпроси, отнесени не само към историята: Що за противоречива и средищна година е 1962-а? Как литературата се възползва от ... |
|
|
Книгата разказва историята на 1946-а като година на избор. Фокусира се върху дилемите на зависимостта и свободата. Представя първите сцени на лирическо обожание на вожда Георги Димитров. Тълкува битките за надмощие в Съюза на българските писатели и инструментализирането му като подчинена организация на режима. Изследва пълзящото фаворизиране на социалистическия реализъм и тенденциите за литературно обслужване на държавната политика. Описва и осмисля преследването на свободата на словото и на нейни персонални носители - Кръстьо Пастухов, Трифон Кунев, Цвети Иванов, Петър Горянски, Иван Радославов, Иван Богданов и други, ... |
|
|
Книгата е част от поредицата библиотека "Личности" на издателство "Кралица Маб". ... Екатерина Йосифова (р. 1941) днес е може би най-категоричното женско присъствие в алтернативния канон от ХХ и ХХІ век. Сборникът поставя творчеството ѝ в две перспективи - литературноисторическа и оперативно-критическа. Част от текстовете акцентират върху мястото на нейната поезия в българската литература през втората половина на ХХ век, особено в епохата на доминиращия соцреализъм в НРБ, а останалите се фокусират върху най-новите творби на поетесата от първото десетилетие на ХХІ век, когато тя достига до един ... |
|
|
Христо Фотев (1934 - 2002) е онази фигура сред българските автори, съсредоточаваща всекидневните и високите представи за Поета - артистичен и непрактичен, осенен бохем и маг на словото, възторжен владетел на кръчми и на думи. След началото на XXI век мястото на Христо Фотев в алтернативния канон от епохата на НРБ изглежда трудно накърнимо. Езиковата мощ на неговото творчество продължава както да преназовава и прояснява литературната история от 60-те години на XX век до днес, така и да чертае следващите посоки на българското поетическо писане. Този сборник е пръв опит за колективен критически портрет на един от най- ... |
