Изключително полезна книга за всяко семейство – представя над 36 рецепти за пити, погачи, турти и хлябове, приготвяни от българката по различни празнични поводи. Всеки, който посегне към тази книга, ще се срещне с нещо много близко и драгоценно, съпътстващо ежедневието ни. Това е хлябът. Хлябът, който от дълбока древност присъства на трапезата и ще присъства докато на земята има хора. Благословен да е човекът, галещ тестото като любимо същество, превръщайки го в продукт, който ни засища, носи ни здраве. Вероятно никой не подозира силата, която задържа добрия майстор-хлебар над бухналото тесто, превърнало се за него в ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Роман от спомени. ... Със своеобразно заклинание Левчев завършва автобиографичната си книга "Ти си следващият": "Ако имам дни, ще трябва да отговоря на още някои въпроси в един бъдещ роман". Ето го и изпълненото обещание, ето романа от спомени, в който са посветени немалко страници на невероятната Ванга , на разбулването на митовете около Людмила Живкова, на Софийските писателски срещи. И разбира се, на "срутването на системата"."Панихида за мъртвото време" не е просто мемоарна книга на една голяма личност - тя е личната изповед на поета и човека Любомир Левчев . Авторът ни връща ... |
|
Добре дошли в приказния свят на големия илюстратор Владимир Сутеев ! "Слънчице за спомен" е сборник с 39 приказки, написани от руския писател Михаил Пляцковски и илюстрирани от художника Владимир Сутеев. В тях ще срещнете носорози, щрауси, зебри и мечета... и магаренца, даже крокодил и кит! И въпреки че героите на тези произведения са животни, те се държат като хора: карат се и се сдобряват, учат се да бъдат приятели и си помагат в беда. Тези мили приказки ни учат как да бъдем смели и отзивчиви, да ценим грижата, добрината и уважението към другите.. Весели, остроумни и поучителни - приказките ще зарадват малки ... |
|
Дневникът за спомени не е обикновен Дневник. Той ще е едно от най-ценните ви притежания, което след време да отворите и да прочетете заедно с порасналото си дете. Дневникът е много различен от всички бебешки албуми, които всички имаме и които стоят непопълнени. Защото когато детето порасне, първото му "обичам те" ще е много по-ценен спомен от датата, на която падна първото му зъбче. Той ще остане семейна реликва за вашето дете, когато и то стане родител. Дневникът е забавно илюстриран и съдържа: секция с интересни въпроси, които да зададете на детето си; място за лично творчество; подробен лексикон, който ... |
|
Възможно ли е да познаваш някого, когото никога не си срещал? Джъстин Хичкок е разведен, самотен и неспокоен. Пристига в Дъблин, за да изнесе лекция за изкуството и среща привлекателна лекарка, която сякаш на шега го убеждава да дари кръв. Това е първият доброволен акт на милосърдие, който той извършва, без дори да се замисли от много време насам. Когато Джойс Конуей напуска болницата след ужасна катастрофа, с разбит живот и провален брак, тя се прибира да живее обратно в бащината си къща, заедно с възрастния си баща. През цялото време я преследва силно усещане за дежавю и тя не може да си обясни защо..."Нежна и ... |
|
Емоционален шедьовър за загубата, надеждата, скръбта, прошката... И за любовта, която лекува. Една фатална грешка изпраща Кена Роуан в затвора. Пет години по-късно тя е на свобода и се връща в града, където се е случил трагичният инцидент. Младата жена се надява да заживее отново с четиригодишната си дъщеричка. Но изглежда, че последствията от нейната постъпка са изгорили всички мостове към изкуплението и прошката, независимо от усилените ѝ опити да се докаже. Единственият човек, който не я е отхвърлил напълно е Леджър Уорд - собственик на местен бар и връзката на Кена с дъщеря ѝ. Но ако някой разкрие, че той ... |
|
Кратък, лиричен, фрагментарно структуриран роман за порастването и отношенията в семейството, разгърнати на фона на хърватската колективна история, който носи на хърватския автор с космополитен дух низ от литературни награди и широк отзвук сред читатели и критика. ... |
|
Нека тези, които са тук сега, не губят спомена за другите, които са били. В пазвите на Стара планина и до ден днешен се гушат забравени китни български селца. В едно от тях се ражда Йона - девойка наглед не по-различна от всяка друга, но орисана с чудна дарба. Именно на нея е отредено да цери раните на тялото и раните на душата. В един свят, изтъкан от прелестна природна красота, във времената, в които всичко е било едновременно нелеко и все пак щастливо, Йона приема своята съдба. Въпреки тегобите, въпреки мъката, тя смело се бори за щастие и красота. За себе си и за другите. Споменът за нея и всички ония, докоснати от ... |
|
Алис от три години живее сама в къщата на покойната си баба в Северна Франция, но я издържат родителите ѝ. Независимо че е завършила Сорбоната, тя не успява да получи очакваната реализация в сферата на академичните социологически изследвания. Почти на трийсет е, без работа, без приятели, останал ѝ е само споменът за неслучила се любов. В желанието си да бъде самостоятелна, Алис решава да организира работилнички по писане в два дома за стари хора, още повече че дисертацията ѝ е свързана с такива домове. И това променя живота ѝ. Изобщо не е очаквала, че работата ще е така интересна и че ще прочете ... |
|
"Трябва ли хлябът да се продава? Когато създаде хляба, Бог забрани на хората да го продават. Голямо проклятие виси върху човечеството. - Защо? - Защото продават хляба - великото благо в живота. Абсолютно забранено е да се продават хлябът и брашното. Трябва ли след всичко това да питате защо светът е лош, защо хората са лоши? Първото условие, което трябва да се спазва, е да се дава хлябът без пари. Няма по-голямо безчестие от това да купуваш и продаваш хляб. В бъдеще хората ще се чудят на сегашните хора, че са били такива говеда, да продават и купуват хляба... Не казвам ,че новата идея да се дава хлябът без пари ще се ... |
|
"Художникът Дега дружал с поета Маларме. Един ден Дега признал на своя приятел: – В свободното си време и аз пиша стихове, но никога не мога да ги завърша, защото в главата ми нахлуват прекалено много идеи... – Стихове, скъпи приятельо, се пишат с думи, а не с идеи."В това изречение се крие цялата тайна на поезията", коментира години по-късно Пол Валери..." Из книгата ... |
|
"Великолепен език, отлично изтеглени сюжети и заковани поанти. На места хваща за гърлото, а на места ми идва да се гръмна от завист. Поети са всички рискове на пределната стилизация и читателят няма защо да се чуди кое е по-истинско: мрачният блог на самотника Пармаков, истинската история за героиня от разказ на друг писател или дневникът с добри дела на измислената седемгодишна Ния, който е самата прелест." Христо Карастоянов "Сигурен съм, всеки има скътана някъде своя кутия за спомени. И от тая кутия черпи, за да направи днешното си по-поносимо, по-приемливо, по-търпимо. Константин Петров също има своя ... |