След романа "Една и съща нощ", отличен с наградите "Дъбът на Пенчо", "Елиас Канети", "Хеликон", и номиниран за роман на годината, сега с "Послепис" Христо Карастоянов се обръща към времето, в което живеехме като двойници на самите себе си. Един изпуснат в новогодишната нощ влак събира четирима мъже, за да им припомни техните приятелства и техните предателства. Връща ги в годините на мъчителни влюбвания и небрежни разминавания, намерения и пропадания. В "Послепис" оживява и споменът за 68 -а , за 89 -а и изобщо за събития, които белязаха живота на всички нас и ... |
|
|
Дългоочакваното продължение на бестселъра "P.S. Обичам те"! ... Тя превърна сбогуването им в прекрасно ново начало... Когато с Холи се свързва група хора, нарекли себе си "Клуб P.S. Обичам те", едва укрепналото и крехко съществуване е обърнато надолу с краката. Вдъхновени от писмата на покойния ѝ съпруг, те искат тя да им помогне с техните собствени последни думи към любимите им хора. Напълно убедена, че не иска отново да се връща към всепоглъщащата скръб след смъртта на най-любимия си човек, Холи инстинктивно отказва. След години борба с демоните и самотата тя просто иска да продължи напред и ... |
|
|
"Следобедът беше превалил и всички от дневната смяна си бяха тръгнали. Редакторът на вечерното издание тъкмо бе пристигнал - беше си свалил палтото, жилетката, яката и вратовръзката, бе запретнал ръкавите си до лактите и си бе разкопчал тирантите - готвеше се за работа. На вратата боязливо се почука. – Влез! - извика редакторът Красива млада госпожица с умоляващи сини очи и елегантен кок на тила влезе с навит на руло ръкопис в ръка. Редакторът го взе и мълчаливо го разгъна. Беше стихотворение и той го прочете с приглушен глас и конвулсивно потрепване на челюстта, което се дължеше на обстоятелството, че говорния му ... |
|
|
"Призвана за лекар, но родена да бъде поет. Огняна Свилина беше в равна мяра и двете - защото не може да пристъпиш в човешката душа, ако не си поет. Опитомяване страховете ни, успокояваше размирните ни умове, лекуваше кървящите ни сърца... Прави го и сега. С последните си стихове." София Несторова Огняна Свилина е родена в Свиленград през 1942 г. След като завършва медицина, работи няколко години в психиатричния диспансер в Хасково. Тогава издава и първата си поетична книга - "Дишат мигове" (1971 г.) - под псевдонима Огняна Свиленова. Създава семейство в Пловдив, където живее до смъртта си през ... |
|
|
"Животът е тайна, той не подлежи на програмиране. Той ни дава своите знаци. С болести. Загуби. Непрогледен мрак. Неизбродна мъка. След която губиш способността си да плачеш. Но се научаваш да се усмихваш. С ослепителна светлина. Със зашеметяващо красиви гледки. С четирилистни детелини. Каквито намират две пресекли живота ми жени и то без да ги търсят. Могат да подминат цяло поле, а край някоя рехава туфичка да се наведат и да откъснат няколко наведнъж. Казват, че им се обаждали, че ги викали. Така ме викат и моите хора. Преживяното с тях, самото им съществуване ме крепи сред немилосърдния свят. Литературата си ... |
|
|
Бестселър на "Ню Йорк Таймс". Книгата е продължение на "До всички момчета, които съм обичала". ... Очарователна и затрогваща история за порастването, влюбването и любовната мъка. Лара Джийн не очаква да се влюби наистина в Питър. Те само се преструват, за да ревнува бившата му приятелка. Но после, съвсем неочаквано, на една училищна ски ваканция, те се целуват. Да бъдат заснети как се целуват в басейна, е доста неприятно. Това, че клипчето е видяно от всички в училище, е катастрофа. Но когато Джон Амброуз Макларън се обажда на Лара Джийн, за да ѝ каже, че е получил любовното ѝ писмо, ... |
|
|
Гръцката реалност през погледа на един от най-ярките гръцки публицисти - Никос Диму. Книга, писана преди 40 години, която е актуална и до днес. Защо пиша? Давал съм различни отговори през живота си - според настроението и възрастта. За да убеждавам. За да комуникирам. За да се изразя. За да остана. (В паметта? В историята?) За да ме признаят. За да ме познават. Да ме обикнат. Нища от това вече не важи. Пиша, защото не владея добре друга работа - а нещо трябва да върша. Пиша, защото писането ме упражнява, задвижва ме, поддържа ме жив - и прогонва стреса. (Работотерапия). Пиша, защото това е най-добрият начин да мисля (и ... |
|
|
Удрям камбаната! Удрям камбаната! Вслушвам се. Тишина. 2007 г. ... |
|
|
Защо война? на Алберт Айнщайн и Зигмунд Фройд е съставена от разменените между тях две писма под формата на публичен дебат върху правото и силата, войната и мира, национализма и културата. С нея те не печелят Нобелова награда за мир, нито пък възпират човечеството от война. Тя всъщност е разочарование за Айнщайн и носи неудовлетвореност на Фройд. В продължение на деветдесет години е един от най-критикуваните текстове на убедения психоаналитик. Защо тогава тази книга продължава да се преиздава на всички езици и остава във фокуса на разгорещени дебати и до днес, свързани с новите парадигми на афективния обрат? Какво ... |
|
|
"Държите в ръцете си уникалното първо издание на спомените на четвъртия най-важен партизанин в историята на България. Роман, непоявил се дори по времето на социализма, заради прекалената откровеност на автора и твърде сериозни критики към другари, които вече са се поиздигнали. Но които не винаги са били съвсем героични преди 9 септември 1944 г. Иван Недялков е началник-щаб на бригада Васил Коларов през 1944 г. и най-големия възход на анти-фашистката съпротива. По това време съществуват две основни бригади - Георги Димитров и Васил Коларов. Всяка от тях има командир и началник-щаб. Недялков заема именно тази втора ... |
|
|
В тази книга, превърнала се в безспорна класика в хуманитарните науки, Клод Леви-Строс прилага към различни ключови за модерното познание области: родствените и брачните правила, забраната за кръвосмешение и екзогамията, понятието "примитивен", отношенията между етнологията и историята, езикознанието, социологията, психологията и психоанализата; тълкуването на митовете, обредите и магическите практики; отношенията между изкуството и другите аспекти на социалния живот. Елементите в дадена система се разглеждат не като независими цялости, а като позиции, зависещи от връзките, които ги обединяват или ... |
|
|
През Антропоцена няма странични наблюдатели, а само преки участници. Антропоценът е геоложка ера, в която дейността на човека е оформила биоразнообразието на планетата. Вълнуващите есета на Джон Грийн , които са естественото продължение на подкаста му The Anthropocene Reviewed, съдържат размисли на различни тематики - от Халеевата комета до пингвините от Мадагаскар. Богати на изразителност и информативност, есетата изследват света, човека и показват, че талантът на Джон Грийн не познава граници на литературния хоризонт. От автора на Вината в нашите звезди - Джон Грийн . Книгата е част от поредицата Анишър на ... |
