Как да си купим крава? И защо да я купуваме, ако с млякото й ще трябва да я изплащаме? И въобще защо за да купим, първо трябва да продадем? И кого да продадем?... И защо не можем да намерим на никоя карта селцето Простоквашино, което си има дори собствен пощальон? Ето такива и още стотици други въпроси вълнуват непрестанно героите в тази повест - приказка, която отдавна е прекрачила границата между авторска творба и фолклорна легенда. За чичо Фьодор и неговите неразделни приятели говорещия котарак Матроскин и кучето Шарик, за селото Простоквашино и пощальона Печкин има три мултипликационни филма, има клубове на ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
На тънката граница между надеждата, лудостта и оптимизма. ... В постапокалиптичния свят на Дейвид Брин една лъжа се превръща във велика истина... Научнофантастична класика за човек, който разпалва духа на човечеството с помощта на една мечта. Гордън знае как да оцелява - обикаля пустошта в един разрушен свят и разказва истории в замяна на храна и подслон. Съдбата полага длан на рамото му, когато той попада на отдавна умрял пощальон и навлича униформата му. Старата износена униформа все още носи силата на символ на цивилизацията. И надеждата, която "пощальонът" Гордън вдъхва у хората, полага началото на нов свят, ... |
|
|
"Пощальонът" е съвременен роман, едновременно реален, мистичен, идеалистичен и жертвоготовен. Това е история за изумителното прозрение, че съществуваме, търсейки себе си в щастливи мигове, грешки и заблуди. В любовта... и в правото да вкусим от истините за доброто и злото, с които бележим пътя си до сетния финал." Георги Н. Николов Йордан Пеев е съвременен поет и писател. Автор е на няколко сборника с поезия: "Когато смъртта ми прогледне", "Стъклена кожа" и е съавтор в "Сълзите на гнева" с Пламен Дойнов . "Пощальонът" е първият му роман. ... |
|
|
До днес името Калин Илиев се свързваше главно с театъра. Той се наложи през последните години на сцените в страната и чужбина с оригиналната си и предизвикателна драматургия. Първият му роман обаче – “Последният пощальон” – бележи своеобразен връх в досегашното развитие на автора. Подобни книги имат дълбока и хуманна мисия, не се появяват често и безпричинно на преситения книжен пазар. “Последният пощальон” е еднакво приближен до реалността и фантазното. Повествованието поддържа любопитството ни до края с типичните за плутовските романи премеждия по пътя, в случая – из Зелената къща. Тази ярка, модерна приказка се поглъща ... |
|
|
Билодо е пощальон на 27 години. Живее на деветия етаж в апартамент, облепен с киноафиши, а единствената му компания е златната рибка Бил. В ерата на интернет задачата му е да разнася сметки и служебни формуляри из Монреал. Но попадне ли му лично писмо, сякаш е намерил съкровище! Билодо не го доставя на адреса, поне не веднага. Отнася го вкъщи и го отваря на пара. Едно писмо променя живота му и пощальонът попада във възбуждащата игра на любов, поезия и смърт. Дени Терио е роден на 24 август 1959 г. в Квебек, столицата на канадската френскоезична провинция Квебек. Романист и сценарист, с диплома по психология. Четири пъти ... |
|
|
Те стигнаха твърде далеч и продължиха. Пощальонът винаги звъни два пъти е история за съдбоносната среща на безскрупулен скитник с фатална жена и тяхната драматична любов."Като изключим формите ѝ не беше неземна красавица, но излъчваше някакво горчиво, трескаво недоволство, на фона на което нацупените ѝ устни изпъкваха ярки и точни..." Из книгата Джеймс Малахан Кейн (1892 - 1977) е американски журналист, писател и сценарист, автор на над двадесет книги и филмови сценарий. Считан е за основоположник на черния роман. Романът му Пощальонът винаги звъни два пъти, публикуван през 1943г., е първият и ... |
|
|
Нашингтон – българската столица. Едно място в Америка, което си е напълно наше. Наша си е и ракията, и салатата, и киселото мляко... Наши са и хората, макар да са станали американци. Американци са, но не съвсем. Героите от новия роман „Нашингтон“ на Михаил Вешим по нещо напомнят на ония симпатяги от „Английкият съсед“. Може дори да са им роднини по пряка или съребрена линия. Но вече не са жители на българското Плодородно, а на плодородна Калифорния. Там някъде се намира и Нашингтон, за който се разказва в романа. ... |
|
|
Пророчески, завладяващ роман от автора на "Последният пощальон" и пиесите "Пикльото" и "Границата". ... Книга, която улавя и описва бунтовете, подслушванията, сблъсъка между президент и премиер от 2013-а, преди те да се се случили. Книга, която повдига завесата на бъдещето! Книга за вечната битка между добрите и лошите, за "сянката на животното", която наднича зад Човека. "Светът е пълен с емигранти. Едни са такива извън страната си, други - вътре в нея. Най-тъжно е, когато емигрират душите на хората и на мястото на човеците нахлуят животните." Калин Илиев Историята ... |
|
|
Психология на човешките взаимоотношения. ... Ние, хората, играем игри през цялото време - сексуални игри, съпружески игри, игри за надмощие с шефовете си, състезателни игри с приятелите си, дори игри по надлъгване с психотерапевтите си. Много от ролите, в които влизаме, са толкова дълбоко заложени в нас още от ранна детска възраст, че дори не осъзнаваме, че те често са негативен модел на поведение, който може да бъде променен. Д-р Ерик Бърн, президент на Международната асоциация по транзакционен анализ, прави невероятен пробив в психоанализата, като разпознава и разглежда междуотношенческите игри, които, без да ... |
|
|
Токио. Самотна котка калико обикаля алеите на мегаполиса и става свидетел, довереник и тиранин на човеците, докато те преживяват страданията на собствените си животи. Хората, за разлика от нея, са обречени на града и пътуват из него по строго определени пътеки - като по влакови релси. Бакенеко съпътства бездомника, детектива, преводача, шофьора, пощальона... А когато най-малко го очакват, преплита съдбите им болезнено - и безкомпромисно. "Котката и градът" е реверанс към японската култура и литература. Авторът успява умело да обхване спецификите и странностите им, като описва космополитния живот в един ... |
|
|
Никола Бошнаков е работил като бояджия в цех Втора боя, продавач на вестници, барман, монтажист, сценарист и режисьор на документални филми. Заешка му работа е неговата първа приказка. Имало едно време едно семейство зайци и то развивало предприемачество, технологии и шоубизнес в оранжерия. Не че работели много - Татко Заек седял, четял дебели книги и благодарение на Майския бръмбар, пощальона, играел кореспондентски шах с един полски заек, а Мама Зайка плетяла пуловери и гледала сериали по телевизията. Вечер пиели морковен сок и замезвали със зеленце, а сутрин пиели зелев сок и закусвали с моркови. Те били родители на ... |
|
|
Всяка година децата на Дж. Р. Р. Толкин получавали писма от Дядо Коледа, изписани с треперлив почерк и украсени с изящни цветни картинки. В тях се разказвали великолепни истории за приключения и пакости, за битки с гоблини и пиршества с елфи. За вълнението на децата допринасял и начинът на получаване на писмата - понякога пуснати през комина, друг път донесени от пощальона, а веднъж оставени в дневната до пресен отпечатък от заснежен ботуш. Всяка илюстрация, марка и плик, изработени лично от Дж. Р. Р. Толкин, представляват същинско произведение на изкуството и са поместени в тази книга заедно с пълния текст на писмата ... |
