"Стихотворенията на Чухов ? Те са като бадеми. Изящните им черупки проблясват меко, примамват те в книгата, гладки, ясни и непроницаеми. Но когато схрускаш със зъб повърхността на текста, вкусваш ядката на горчивината. Преглъщаш онези отрови на общуването, от които само чувствителен майстор като Чухов няма да се уплаши да сподели с теб, за да те излекува." Марин Бодаков "В кратките мигове на осенение, когато този неумолим хирург – времето – прави разрез в сърцето, любовта, душата и мислите, поетът стои с игла и конец от думи и само той успява да надзърне какво има в дъното на разреза, преди да се опита ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
В "Чат или сбогуване с Аркадия", новата книга на Петър Кревски, читателят ще открие характерните за автора словесни игри, каламбури, афоризми, евфемизми и метафори, късове същинска лирика, а също интригуваща фабула и сръчно конструиран сюжет. Аватарите на разказвача обитават различни реалности, намигат си и обменят мисли с читателя и "участниците в чата". Според романа на Краевски ICQ поколението безпогрешно различава емоция от емотикон и не е емигрирало от територията на духовността, а я е открило в Аркадията на виртуалната реалност. Петър Краевски е автор на книги с хумор, сатира, поезия и проза. ... |
|
|
"Сбогувания" е мистериозна история, разказана от името на съдържателя на провинциално кафене, който има претенцията да бъде тънък познавач на човешката психика. Неговият поглед е привлечен постоянно от един самотен мъж. Новопоявилият се болен от туберкулоза и се лекува в близкия санаториум в полите на планината. Той не може да се примири с живота в болницата и порядките в селото и съвсем скоро предизвиква раздухването на всякакви слухове. Особено след появата на две мистериозни жени. Едната е съпругата, а другата любовницата, или...? Коя е тази възрастна жена, която взе, че умря в странния град Санта Мария? Защо ... |
|
|
Ангел Г. Ангелов е роден в Пазарджик. Автор е на четири романа и пет сборника с разкази. Работил е в радио, телевизия, във вестници и списания. Живее и работи във Варна. Навлизането на социални проблеми и теми от съвременния живот е друга особеност, запазена само за разказите на Ангел Ангелов. В този сборник то е добре изразено; поне половината разкази правят ясни препратки към конкретни явления на нашия свят. "Навлизането на социални проблеми и теми от съвременния живот е друга особеност, запазена само за разказите на Ангел Ангелов. В този сборник то е добре изразено; поне половината разкази правят ясни препратки ... |
|
|
"Когато цифрите те заклещват в професия, а душата търси думи или цветове, за да опише колко е различна всъщност, се появява страстта да бягаш от точните науки във всеки свободен миг. Писането на стихове е опит да разбера себе си, да видя какво остава след думите и емоциите. Чрез тази стихосбирка искам да осъществя контакт с читателите, които са готови заедно с мен да потърсят мечтаното различно. Бих искала читателите да запомнят думите, с които се опитвам да ги съблазня, и заедно да се потопим в магията на поезията." Лилия Илиева През годините и като участник в Творческа академия "Заешка дупка" ... |
|
|
Словото на Кънчо Атанасов е вълнуващо, защото обикновените малки истории, разказани от него, представляват цялата палитра на човешкото битие. Той е автор на книгите: "Трета кабина, моля" (1974), "Живи хора" (1976), "Дом без огледало" (1981), "Лятото на гарваните" (1984), "Адам и Ева живеят наблизо" (1987), "Тайните на тайгата"(1987), "Джимо Сиджимката" (1990), "Вариант за оптимисти" (1992), "Сага за селото" (1993), "На крачка от Рая" (1995), "Място под слънцето" (1996), "Последният живот" (2001), " ... |
|
|
"Познавам този поет отдавна, затова не се учудих: веднъж посади обецата на своята любима, а от пръстта поникна дръвче, с което живее и до днес; в отражението на очилата му е винаги зелено, там винаги откривам самотата на биологията. Тези стихове могат да ви разискрят."Васил Балев "Днес е добър ден да прочетеш тази книга. Тя ще те заведе на разходка в свят, който не познаваш. В него живее само един човек. Ти. Ти, който си самотен понякога. Понякога ти е студено. Понякога си изгубен в плавните извивки на града, на света, на вселената. Но винаги присъстваш. Точно тук. Точно сега. В тази книга живее онова твое ... |
|
|
"Книга на сбогуванията. Книга на чародействата" включва избрани разкази, новели и легенди на писателя от едноименните цикли, публикувани от петербургското издателство "Шиповник" през 1908 и 1909 година. Майстор на словото, талантлив художник, чиито платна разкриват сложна гама от чувства чрез успоредното изобразяване на безобразното и прекрасното с едни и същи тонове, както става в самия живот, авторът насища прозата си с ярка поетичност. А корена на своеобразието на творбите на Сологуб поетът символист Александър Блок провижда преди всичко "... в неговата (на Сологуб) любима техника - тази ... |
|
|
Нарцисизма в психоанализата. ... "И наистина, кое е общото между склонния към самоубийство меланхолик, влюбения в тялото си хомосексуалист, страдащия от налудност за преследване или деперсонализирания шизофреник? Все пак всички те се опитват да запълнят пукнатините в структурата си, обръщайки към своя аз инвестирането на изгубен обект. Впрочем, механизъм от същия порядък е причина за несъзнаваните корени на аза (идеален аз, свръх аз, идеал на аза): равновесието между тях се дължи на качеството на символичната кастрация, действаща в Едипа. Все едно дали е патология или конструктивен елемент на аза, нарцисизмът засяга ... |
|
|
Хавиер Мариас е една от безспорните звезди на съвременната испаноезична литература. Познат е на българската публика с романите си „Всички души" и „Сърце тъй бяло". Трилогията „Лицето ти утре" се смята от критиката и от самия писател за най-значимото му произведение. Романът печели наградата за проза Саламбо през 2003. В „Лицето ти утре" Мариас ни въвежда в мрачния свят на шпионажа и политическия хайлайф. На микрониво трилогията проследява живота на интелектуалеца Жак Деса, вербуван за свръхсекретна група, част от британското разузнаване. На макрониво това е роман за идеологическите парадокси на 20. ... |
|
|
Без надежда Загубил всякаква надежда погубвайки се в самота, списвайки глава навеждам, проклинам своята съдба. Препускайки с ветровете, търсейки да видя брод, с последното парче надежда търся своята любов. Изчезнала е тъй далеко, изгубена в далечен свят, затрупана от снеговете, нейде в непрогледен мрак. От нея спомена остана - огледало на това, което нявга беше тука, а сега е празнота. Но аз вървя и я преследвам сред необятните поля, където само чрез надежда възможно е да прелетя. Не зная аз къде отивам, не знам, но знам едно, от нея даже да умирам, се напреде ще вървя. Но време вече не остана, като птица отлетя, ... |
|
|
Мемоар за обич, загуба и прошка. ... "Често съм казвала на татко, че е осмото чудо на света. Беше сложен по много начини, но пък простичък по други. Беше неподражаем в способността си да показва състрадание и прошка. Беше видял най-лошото у хората и все пак някак бе запазил най-доброто у себе си. Надявам се хората да се насладят на тази книга и да я оценят каквато е: честен и интимен поглед към ежедневния живот на едно несъвършено, но забележително човешко същество. Както е при великите портрети, за да се оцени дълбочината и красотата им, трябва да присъстват и светлината, и сянката. Когато започнах да пиша, баща ми ... |
