И най-добре скритите тайни рано или късно излизат наяве... Петима души са се събрали около плитък гроб. Изкопали са го заедно. Гроб за възрастен човек би отнел по-дълго време. Но в този безкръстен гроб ще лежи невинно дете. Над него тъмните силуети сключват своя договор - тайните им ще останат скрити, а договорът е подпечатан с кръв. Години по-късно една директорка на училище е удушена в собствената си баня. Това е първото от поредица жестоки убийства, хвърлили мрачната си сянка над Средна Англия. Когато човешки останки са открити и в един запустял дом за изоставени деца, страшната тайна започва да надига глава. ... |
|
Ким Стоун разследва убийството на мъж, лежал в затвора за изнасилване. Стандартните обяснения като че ли нямат място в този случай, тъй като зад действията на убиеца се мярка сянката на друг, по-страшен злодей - социопат, маскиран като пълноценен член на обществото, злоупотребяващ с психиката на хората, които му се доверяват. Човешката болка и страдания нямат стойност за този човек - те създават измъчени души, които са удобен материал за експерименти. Преследвана от страшните спомени от собственото си детство, разтърсена от ужасния случай на педофилия, на който се натъква в работата си, инспектор Ким Стоун трябва да ... |
|
Последният голям роман на Кен Киси , написан 30 години след "Полет над кукувиче гнездо". ... Куинак, Аляска, е последното недокоснато от покварата на цивилизацията и екологичната криза кътче на Земята. Животът там е прост и ясен - хората си вадят хляба с усилен труд, имат своите малки радости, следят бегло и отдалеч какво се случва по света, но не желаят да бъдат част от всеобщата лудост. Сурова земя за истински хора. Съблазънта идва на борда на богаташката яхта "Сребърната лисица", собственост на Герхард Стюбинс - най-популярния режисьор на света. Той и неговият екип са избрали Куинак за мястото, ... |
|
"В "Грехът на Малтица" няма безчинстваши орди, няма дипломатически совалки, няма казашки разезди, няма дори кървища освен една отрязана глава накрая. И тъкмо по това личи голямото майсторство на писателката. Тя намира собствен ъгъл към известните на всички ни събития около Освобождението, успява да събере в безжалостен фокус духа на онова време и да му придаде човешки измерения, разбираеми далеч извън рамките на строгия исторически контекст. Защото нейната проза успява да превърне историческите понятия в морални категории. По моето скромно мнение "Грехът на Малтица" е най-добрия ни роман за ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Разкази ... "Лежахме по гръб, хванати за ръце, и гледахме Голямата мечка. Зад поляната боровете очертаваха тъмен полукръг. Вдишвах суровия мирис на рязани дърва и аромата на дивите цветя. Слушах. Понякога спомените я задушаваха, но дори и тогава подреждаше мислите си стройно, по учителски. Погалваше падащите на челото ми кичури, както навярно правеше с по-малките деца в училище. И отново полугласно се питаше сама, упреквайки се: защо ли ме товари с всичко това? Нощта преваляше, тънка ивица светлина се появи на хоризонта. Трябваше да се прибираме, преди да се е размърдал някой от по-възрастните колеги. Повдигнах се на ... |
|
Ловджийката Катя и екологът Атанас водят борба срещу бракониерството. След отвличането на вълчица от Врачанския Балкан започват разследване на престъпна организация, занимаваща се с незаконни кучешки боеве. В това приключение се опознават и сближават, но постепенно разбират, че и двамата крият мрак, който ги е пречупил непоправимо. А някъде из планината броди една легенда. Легенда за огромен черен вълк, който от години се изплъзва дори на най-опитните ловци. Както всички вълци и този носи име на звезда - Ахернар. В стремежа да събере разбитата си глутница, той ще се сблъска с прокълнати врагове, духове на стари другари и ... |
|
Книгата е спечелила конкурс на Министерство на културата. ... "Гарванов писък" е съвършено различна от всичко, което е писала досега поетесата. Това не е предишната Романьола Мирославова . Образно казано, тя не е сменила само роклята, а и кожата си. Читателят сега ще види една нова, различна поетеса - със стихове, изригнали от душата и стаили дълбоки, трагични истини. Това е книга за цената на живота и любовта. Стиховете са посветени на всичко онова, което стои отсам чертата на живота. Посветени са и на човека с всичките му слабости, и на изпитанията, които му поставя съдбата. Кое е важното в живота? Какво ... |
|
"Писък в Сохо", както и "Убийство в метрото" на Мейвис Дориъл Хей, са част от специално подбраната поредица на Британската библиотека, представяща забравени шедьоври от златните години на британската криминална проза с тематично изработени оригинални корици. Несправедливо пренебрегнати и неоценени навремето, много от тези заглавия не са били издавани повторно след края на Втората световна война. Всяка книга излиза с предговор от съвременен писател на криминални романи. Мартин Едуардс, автор на предговора в "Писък в Сохо", разказва любопитни подробности за автора и качествата на романа. Джон ... |
|
Настася Леоков винаги е обичала един-единствен мъж. Вик е най-добрият приятел на братята ѝ още от времето, когато семействата им са били част от легендарната руска мафия Братва. Настася знае, че никога няма да е нищо повече от съкровище, което трябва да се пази и защитава. Но една забранена целувка променя всичко. Внезапно Настася вече не е просто принцеса на мафията, а неговото момиче - между двама им съществува връзка, която нищо не може да разруши. И все пак... дори след толкова години заедно нещо липсва. Виктор Никулин никога не е имал очи за друга жена. Дори когато Настася го изхвърля от дома и леглото си, ... |
|
Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "Звезделин Минков е отличен разказвач. И най-дребната случка (която друг я забележи, я не) или история (която друг бързо ще забрави) той превръща в изискан разказ. И населява този разказ с любимите си малки хора, които толкова добре познава и обича. От страниците на тази книга струи просто стъписваща добронамереност. И една спотаена тъга, която те кара да вдигнеш глава и да се усмихнеш на автора." Христо Карастоянов ... |
|
Там, където изплува "Полунощният час", се дочува ехото на "Полунощният вой". Плавни линии и фигури сякаш очертават препускащи коне. Изпод перото бликат мисли и вълнения. Разговорите от шепот се извисяват в кресчендо. Недалеч мълви напевно желанието на Ноктюрно, превъплътила Музиката в дебрите си. Библиотеката все още пази в себе си ритъма на Езика, но е още по-самотна, сякаш е останала единствена от вида си, тъй като всичките ѝ роднини са погубени или пък са врагове, а понякога и двете едновременно. Само Изкуство не успява да се въплъти отново, повалена във войната на Древните сили. Твърде скоро ... |
|
Владимир Кондарев е роден през 1959 г. в Чирпан. През 1978 г. завършва Художествената гимназия в Казанлък. От 1982 г. до 1986 г. специализира скулптура в гр. София. "Този художник е магически привличан от загадката, наречена Човек. Той сякаш отрано е разбрал върховното значение на Сократовия съвет "Познай себе си". С това можем да си обясним десетките му твърде интересни автопортрети. Един от тях като че ли ни препраща към автопортретите на Гео Милев с едно око, друг сякаш ни говори за бохемските състояния на художника, трети е обвит в странна меланхолия, тъга и резигнация, четвърти като че ли пресъздава ... |