Сборникът с разкази "Призрачните къщи" разказва за живота в едно българско село преди и сега с много хумор и добро чувство, които в някои разкази преминават в тъга и носталгия. Днес, когато селата ни все повече опустяват, книгата възкресява отново истинския, живия живот, който е кипял в тях. Възкресява колоритните образи на хора, които са ги населявали, припомня за мъдростта на българина, за неговата изобретателност и умение да оцелява при трудни условия. Разказите ѝ предизвикват едновременно усмивка, и карат читателя да се замисли - защо и неизбежно ли е това обезлюдяване на българското село, колко ... |
|
|
Световна класика за деца и юноши. ... "Автобиография" от Бранислав Нушич представлява едно ново начало в сръбската литература. Нушич разказва най-забавните случки от своето детство, от периода на казармата, затвора и брака си, изпълнени със самоирония и комедийни ситуации. Произведението е наситено с остър хумор и сатира, като разкрива някои слаби страни на сръбската образователна и политическа система. В книгата за първи път са застъпени основни възгледи и теми, които по-късно Нушич ще доразвие напълно в драматургията си. "Когато за първи път съм се замислял за майчините скути, от тоя смях съм се родил ... |
|
|
Поредица "Вечните детски романи". ... В знаменитата си автобиография Бранислав Нушич разказва най-веселите случаи от своята младост - от училището, казармата и затвора. Неповторимото чувство за хумор на писателя превръща преживяванията му в четиво с много смях и... малко сълзи. Бранислав Нушич (1864 - 1938) е роден в Белград. Завършва право, но свързва живота си с театъра. Още много млад става известен с комедиите и хумористичните си разкази. За сатирично стихотворение срещу краля Бранислав Нушич е осъден на две години затвор. През 1924 г. писателят публикува своята весела "Автобиография", която се ... |
|
|
Книгата е продължение на "Легенда за велосипедистите". ... "Кой би дръзнал да реже и да ровичка из утробите? Дори онези, които колеха свине и биволи, трябваше да вършат работата си с вързани очи, с доста скрупили. Не без причина. По-добре е да не се дава възможност на никого да вижда кръв. Това създава или меланхолици, или убийци... Хайде, пиши, Гросман, жената е направена така: наоколо - тъничката обвивка на душата, която скрива грозотията и гнилотата; вътре - месо и кости. При мъжете пък е другояче. Душата е вътре, а наоколо - касапски инвентар." Из книгата По следите на Свещения Граал" е ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Модерна европейска проза" на издателство "Ерго". ... Вечер той покачва нивото на морето, без да иска разрешение от Луната. По собствено желание спира въртенето на Земята, утрото закъснява и хората също закъсняват за работа. Прехвърля слънцето от картината на стената върху тавана на стаята, за да му грее и нощем. Стърже по стените и казва, че картините живеят и извън рамките. Скача от покривите на сградите и се надсмива над гравитацията. Твърди, че не ни убива височината, от коята скачаме, а нашата собствена тежест. Осмелява се да каже "Душата ми е по-лека от перце, а ... |
|
|
200 % здрав смях. ... Когато четеш произведенията на популярния сръбски сатирик Александър Чотрич, имаш чувството, че този човек живее в България. Защото проблематиката, която засяга, е свързана със съвременната сръбска действителност, но е и много универсално балканска. Това е сатира, която грабва с остроумие. Забавна е и се чете "на един дъх". Веселите къси разкази на автора предизвикват смях, но едновременно с това си даваш сметка, че усмивката е съпроводена и е повод да се замислиш сериозно. Това не е евтин злободневен хумор, а поглед на човек, който добре познава действителността и е отвратен от нейните ... |
|
|
Романът „Атлантида” e погледът на сръбския автор Борислав Пекич за голямата неразрешена загадка Атлантида, която и до днес измъчва изследователите. Романът е издаден през 1988 г. и получава Горанова награда на името на хърватския писател Иван Горан Ковачич. Съчетание от научна фантастика, антиутопия, криминални елементи, ужаси и фантастика. „Атлантида” започва с историята на заселването на Америка, след което авторът ни връща в съвременността. Пекич представя своята версия за Атлантида, според която на земята съществуват хора (атлантидяни) и роботи. Целта на роботите е да унищожат хората на земята, които имат развита ... |
|
|
"Името ми е Дамян" (2001) е дебютният роман на Тратник, още с излизането си превърнал се в сензация. През 2014 г. претърпява второ издание, когато е включен в програмата за извънкласно четене на средношколците по проекта "Раста с книга". Светът на Дамян се лута между семейните скандали, социалните служби и психолозите. Всъщност никой не разбира Дамян: нито родителите, нито приятелката, нито компанията му. Затова в самотата си той посяга към наркотиците и непрекъснато пие, а понякога така му се стъмва пред очите, че разчиства всичко около себе си. Бунтува се срещу хората, които издевателстват над него ... |
|
|
"Химн на демократичната младеж" по принцип е популярен съветски марш от времето на Студената война, към който още Венечка Ерофеев ни препраща с гениалните си коктейли в "Москва - Петушки". Сергий Жадан отива доста по-далеч с едноименния си роман. Той ни представя шест истории за развитието на "средния бизнес" в Източна Украйна по време на първоначалното натрупване на капитала от 90-те години на миналия век, като всеки има свое разбиране за този термин и то рядко съответства на икономическите дефиниции. Например според Пелевин това посткомунистическо натрупване "се оказва същевременно и ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Новите лица на литературна Европа". ... В сборника "Тъмна материя" са включени единайсет разказа, чиито сюжети са обединени от стремежа на авторката да проникне и да тълкува психологията на иначе трудно разгадаемата "тъмна духовна материя" на своите герои, която в книгата ѝ изпълва пространството от любовта до смъртта. Още в първия си разказ "Обреченият" авторката потапя читателя в изключително сложния морален проблем на лекар-учен, поразен от неизлечима болест в последната фаза от живота му, когато хирурзите присаждат негов орган в друго тяло, ... |
|
|
Йордан Попов е автор над 30 книги - романи, повести, новели, сборници с хумористични разкази и фейлетони. Негови творби са преведени на повече от 40 езика. Има издадени пет книги в Русия, Словакия, Украйна, Германия и Румъния. Днес е заместник главен редкатор във в. "Стършел". Носител е на националните литературни награди "Чудомир", "Алеко", "Стоян Михайловски" и "Райко Алексиев", сръбската "Златен шлем" и гръцката "Златната Нике" на кинофестивала в Солун. В настоящата си книга "Извинете, бебето ваше ли е?" ни представя два цикъла с разкази & ... |
|
|
Испания на работническите протести и на борбите на Каталуния за независимост. Дамир Ромич, мигрант от Босна и Херцеговина, работи като охранител на фабрика за цигари. Влюбен е в мистериозно изчезналата Мария, във вавилонската богиня Ищар и в Моцарт. Мечтае да напише либрето за опера и живее в либретото на Вълшебната флейта. Мачито е негов колега и приятел, танцьор и гей, чиста и наивна душа. Злият майор е негов началник и олицетворение на злото. Докато работи, обича и мечтае, Дамир не спира да се пита, кой съм аз, какъв съм, откъде съм дошъл и какво ме чака. Либрето е роман фантазия, роман пародия, роман за човека в ... |
