"И пролетта може да бъде жена, и природата може да носи невестини одежди, и мечтата може да има женски лик. Това е поезия за жената във всичките ѝ форми и отражения - влюбената, неразбраната, боготворената, чувствената, дъщерята, майката, вечната, та чак до онази, оставила силата си да отеква поколения след себе си. За честта да бъдеш жена." Десислава Илкова ... |
|
Книгата е част от поредицата Книги за ученика от издателство Пан , в която са представени литературни произведения, включени в учебната програма за 4. клас - 12. клас . Текстовете са съобразени с възрастта на читателите. Придружени са с критически анализи и оценки от различни гледни точки, с проблемни въпроси, тематични разработки, животопис - съобразно съвременните методически изисквания. ... |
|
"Като отправна точка за настоящата книга послужиха търсения в Мрежата, научни статии, случайни факти, както и възгледът на OuHisPo (Ouvroir d'Histoire Potentielle - разклонение на OuLiPo), че съществуват събития в Историята, които се римуват помежду си. Въпреки усилията ми, се оказа невъзможно да открия повече информация за дейността на OuHisPo." Яна Букова ... |
|
"Скъпи читателю, Сигурна съм, че ще ме разбереш, а и няма на кого друг да се оплача. Лицето Ирина Радионова ми причини много хубава поезия. Уврежданията от метафоричната инвазия са трайни, предизвикват сърдечни възторзи, отвеждат те в свят, в който не можеш да се разхождаш с лоши помисли, въпреки инстинкта ти за самосъхранение - те превръщат в дете, което не умее да мрази... Аз свикнах с това състояние, даже съм ѝ благодарна за причинените щети, вредните по време на нашата работа преработих буквално в песен - песен е да си част от създаването на книга на талантлив човек. Пиша ти всичко това, защото и теб те ... |
|
Жени Костадинова е журналист, писател, основател на арт-къща с музей "Куклите". Автор е на седем документални книги за пророчицата Ванга , преведени на няколко езика, и на стихосбирките "Съчки за огън", "17 цвята любов", "Жените... в мен. Стихове в кутия", "Сладко от смокини". "И на щастието плащаме данък! Колкото по-голямо, толкова по-висок. Животът неизменно ни облага, щом помислим, че целунал ни е Бог." Жени Костадинова ... |
|
Поетичната книга Жените след Ева представлява психологически разрез, дисекция на женската психика, която с точността на хирург разрязва най-фината тъкан на душевния живот на жената през всички векове - от Ева до съвременната жена днес - и показва какво се крие отвъд маската, която обществото вижда. Тя завършва с осъзнаване от лирическата героиня на своето грехопадение и желанието да се изчисти, да ѝ бъде простено, че е просто жена и по нищо не се различава от първата, както няма да се различава от последната."Жените след Ева е книга на бъдещето (на смисъла). Заглавието, както и високата художествена стойност на ... |
|
"Из нощните записки на една сова" е преболяна емоция, превърната в израстване и мъдрост. Поезия, уютна като нощ, събрала в себе си не само всички нюанси на един личен свят, но и пулса на човечеството, дишащо кръговрата на живота и смъртта си под необятността на звездите. Записки на вечната бяла пазителка на вековете, совата, която знае, че "отвъд мечтите вече няма нищо". И която ни оставя завета си, че единствено любовта може да ни помогне да преминем през тъмнината на нощта и да стигнем до изгрева. И пак само тя може да опази мечтите. И нас в този свят. А може би и в другия." Ива Спиридонова, ... |
|
"Kak се пише и живее, когато толкова нищо не е наред, когато, докато плачеш за себе си, плачеш за жените преди теб, заради всички тях или те плачат през теб. Стихосбирката на Катя Димитрова само по определение е дебют, нейното писане знае за болката, но и за иронията, може да бъде романтично и рязко едновременно, уязвимо и смело. Радвам се, като открия такова писане. Книга за неспокойно четене." Георги Господинов "Преди повече от десет години прочетох първите ѝ стихотворения - не ги откривам в тази книга и знам, че Катя дълго е утаявала думите си, докато пораснат за този ярък дебют. Силно женско ... |
|
Три жени. Животът - проза и поезия е петата книга на Йовка Цветкова-Илиева . Състои се от две части - първата е повестта Три жени, а във втората са интересни разкази и емоционална поезия. Трите героини от първата част са жени, които се борят с всички сили да се реализират в живота въпреки трудностите, които ги връхлитат. Разказите във втората част са случки от реалния живот. Точно са обрисувани преживяванията и действията на персонажите. Стиховете са много въздействащи, понякога изпълнени с тъга, друг път с възхищение. Книгата е едно увлекателно четиво, което не те оставя до последната страница. ... |
|
"Книгата на Димана Йорданова ще донесе голям успех и труден въпрос. Успехът ще върне усещането, че освен чувство за ирония и самоирония, в стиховете трябва да има и съдба. Въпросът е: къде ще отиде, когато сърцето е обходено докрай под толкова аплодисменти? И в двата случая книгата си заслужава до последен ред. И дъх." Александър Секулов "Стиховете на Димана се прецеждат като лунна светлина през телефонните жици и разнасят шумоленето на разговорите, минаващи през тях. Чувствам се като съгледвач сред преплетените споделяния и не мога да спра да попивам думите." Проф. Христофор Караджов "След ... |
|
Книгата е част от поредицата "Ars poetica" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Една велика жена, може би най-великата измежду всички жени, живели някога на света" - така нарича Марина Цветаева в своето есе Евгений Евтушенко. Голямата поетеса е представена с лирически стихотворения и поемите ѝ "Поема за Планината", "Поема за края" и "Рейс". ... |
|
"Ще започна стиховете по хронологичен ред. Както съм ги писала, година по година, първо най-старите, до ден днешен. Акцентът на моите стихове е предимно любовта, любовта не просто като любов на жена към мъж или на мъж към жена, любовта към приятелите, към света, към дадено място, към дадено събитие." Румяна Генкова Повелителят на душата Като буен огън гори ми душата. Като силен вятър свисти ми главата. Тичам във гората, стъпвам по тревата. Богата е земята, пълна е душата. Искам да тичам, да хвана зората, но от любов подкосяват се краката. Искам да пея, да викам, но от любов пресъхва ми устата! Искам да ... |