"Милост към езика" е надсловът на малкото на брой, но изключително стойностни стихотворения във втората книга на Боряна Кацарска . Вярвам, че появата ѝ няма да остане незабелязана от ценителите на високата поезия! Боряна Кацарска има памет за езика на предците си (биологични или литературни), но и когато се обръща към стиховете на други автори, с които усеща "родство по избор", нейните стихове говорят на свой език и с особено внимание към поетическата форма." Иван Цанев ... |
|
Огнян Герджиков ни поднася в римуван преразказ силуета на българското наследствено право. И веднага се питаме: какво толкова поетично има в наследяването, чиито основен юридически факт е смъртта и честа последица са споровете и отчуждението между наследниците? Простият отговор е, че тук не става въпрос за отношение към смъртта и човешката алчност, а за отношение към закон с хилядолетни корени, който се опитва да регулира една природна неизбежност чрез нормативна доброта и справедливост. Поетичното е идеалът за тях, въплътен в законови текстове. ... |
|
На Майка България е сборник от поетични опуси, посветени на България, българския народ и българската нация. Включва творби като На Иван Вазов, На Свети Княз Борис Първи, На Христо Ботев, На Цар Симеон Велики, На Свети Климент Охридски, На Димчо Дебелянов, заглавното На Майка България и още четиринадесет стихотворения - посвещения на бележити личности от българската история и литература. Стихотворението На Майка България печели първо място на Международния литературен конкурс Небесни меридиани, Израел, а в Италия е издадено в сборника L'attesa / Очакване."Седя сред Родопите, гледам към Рила - в слънце окъпани ... |
|
"Осмият цвят на бялото" е естествено продължение на поетичните книги "Опаковани различия" и "Зеленика" като екзистенциална философия и на нейното естетическо поетично изобразяване. Авторът умело ни води от спомена към въобразеното; събира в една органична цялост далечното и близкото; рисува образи на предела на сетивното и от там - в безпределното; открива космоса в себе си и над себе си; ярко разграничава всичкото от единственото; търси различията между правилното и истината, между преходното и вечното. Тази книга, както и предишните две, са насочени към четящата поезия публика, без ... |
|
Творбите в тази книга са подбрани по необикновен начин. Поетът Маргарит Жеков е направил приятелски избор от предишни и нови стихотворения на известния поет Георги Константинов . В книгата "Колхида", съдържаща над сто творби, има стихотворения, писани и преди десетилетия, и преди няколко месеца."Поезията е дълго плаване към мечтата. Поетът е аргонавт, който с години търси своята Колхида... Сигурно това е искал да напомни приятелят ми, поетът Маргарит Жеков, направил личен подбор от мои поетически творби, сътворявани в различни години. Представям ви тази книга с благодарност към него и с надежда, че моите ... |
|
Георги Борисов - това е класичност в образната система, съвършен ритъм в звученето, стихосложение, наситено с неочаквани метафори и рими, на които могат да завидят версификатори със самочувствието на първомайстори. Той е сред малцината български поети, чиято образна система позволява да се разгърнат метафори, разширяващи обема си и пространствено, и в дълбочина. Но винаги в класическата метричност. Георги Борисов издава настоящия том избрани стихове под многозначителното заглавие "Излизане от съня". Кой поетически аргумент е натежал в подбора му от ярки, многопосочни послания в полза на заглавието-казус - ... |
|
Бог и Гог О, в мрак мъждукаше звезда, а името ѝ Винсънт бе ван Гог - блестяха от сълзите ѝ цветя, а в тях вселил се беше Бог?! Всуе! Кипеше ядно тъмнина, че силата ѝ древна се топи, че може утре светлина в сърцата хорски да искри?! И както разпнат беше Бог, наместо в мрак да е Пастир, така низвергнат бе и Гог, макар и слънце сред всемир!? Сияен, а невидим беше Гог, и нужно бе в отвъда да цари?! Неведом, но сияен беше Бог, а трябваше на кръста да гори!?... Георги Илиев ... |
|
"Поетът Георги Константинов е емблематична фигура в онази емблематична и много плодотворна за българската поезия школа, чиито корени са в земното, обикновеното, пряко идващото от живота и в същото време, обобщението, квинтесенцията в тази поезия я извисяват високо в небесата на общочовешкото, разбираемото, преживяното и преживяваното от по-голямата част човешки същества, обитаващи този свят. Никак не е случайно, че тъкмо тези качества отдавна са превърнали Георги Константинов в един от любимите поети на нашето време, независимо от политическата ситуация и страстите на деня. Предложените от поета стихотворения в ... |
|
Вечерни слънчогледи Вечерни слънчогледи... Не искат те луна - главите са навели към тъмната земя. Не се интересуват от бледите звезди. Небето им е чуждо, различно отпреди. Изчезнал е там Богът на общия им ден... Отдъхват си, свободни от златния му плен. Не гледат и съседа си. А в здрачна тишина, загледани във себе си, те виждат светлина. Георги Константинов е роден в Плевен през 1943 година. Завършил е българска филология в СУ Климент Охридски. Бил е главен редактор на списание Родна реч, на литературно списание Пламък. Председател на българския П.Е.Н. център (2001) и почетен председател (2013). Той е автор на ... |
|
"Там, където не сме" - новата поетическа книга от Георги Господинов събира стихове, писани през последните десет години и неиздавани досега. Тя е пета по ред след вече класическите му стихосбирки от 90 -те "Лапидариум" и "Черешата на един народ", след "Писма до Гаустин" (2003) и общото им издание в антологията "Балади и разпади" (2007). Господинов често казва, че внася контрабандно поезия в своите романи. Но е вярно и обратното - можем да открием ненаписани романи, контрабандно внесени в стиховете му. В стихосбирката има нещо от личната и световна меланхолия на " ... |
|
Подобно превъплъщение като че ли предполага непригодност към земните предели, точно както се случва в знаменитата Андерсенова приказка с нежното морско създание. И я обрича на Завръщане в прастихията на водите, извечните, бездънните, трагичните, яворовските бездни... Като че ли самият ѝ жизнен път е заключен между стихотворението Морето (на деветгодишната поетеса) и Ела сега - последното ѝ, отново морско стихотворение, събрани в стихосбирката с емблематичното заглавие Аз и морето, съставена от Георги Константинов след смъртта ѝ... Чувството за неприспособимост към земното съществование е пронизвало ... |
|
"След мене няма да остане нищо. Смъртта ще спи, детето ще расте. Небето ще е чисто, чисто, чисто. Ще има смърт. Ще има и дете." Георги Борисов Роденият през 1950 г. Георги Борисов е един от най-талантливите автори, дебютирали към края на 70 те години. Това е важно за българската литература поколение, важен е и самият исторически момент, в който българският читател (от 80 те години) започна да чете поезия и да се увлича по нея. Но със своята поезия Георги Борисов не пренася постиженията на онази успешна стилистика от вчера, а я развива, населва я с нова фигуративност, зарежда я с изненади и изострени ... |