|
|
Операта е изкуство за всички! Това го знае и най-малкото мишле, затова денят, в който ще ходят на представление, е празник. Облечени с най-хубавите си дрехи, с лъснати обувки и сресани мустаци, те влизат през вратата на операта и попадат във вълшебен свят на музика, любов и красота. Поема за всички възрасти."Младите мишки, облечени стилно, сресват мустаците, хапват обилно, после почистват от зъбките копъра. Днес е Денят! Ще отиват на опера! Нищо, че те са зверчета мънички. Операта е изкуство за всички." Из книгата ... |
|
"В тази книга Хайри Хамдан убедително доказва както доброто владеене на българския език, така и специфичното лирическо отношение към действителността, пълно с философски инвенции. Освен това авторът има блестящ усет за детайла и склонност към афористични обобщения. Считам, че тя ще обогати българската литература с особен вид чувствителност и новаторство." Бойко Ламбовски "Не случайно стихосбирката носи заглавието "Един живот не е достатъчен": да, един живот не стига, за да се обхванат в дълбочина и в изпълнени пространства тези два хем така приличащи си, хем и толкова различаващи се свята, ... |
|
"В Непоръчан портрет Таня Николова превръща опита си (житейски и поетичен) в пестелив стихотворен фойерверк, който избухва, за миг осветява и украсява безрадостния екзистенциален пейзаж на ежедневието с искряща ирония и болезнен лиризъм и изчезва в мрака преди да сме го осъзнали. Дълго след това обаче отпечатъкът от светлината остава върху ретината - да дълбае, докато се отлее безвъзвратно в паметта. Няма как да не се връщаме отново към тези кристалчета мъдрост, които бодат закоравяващия ни инстинкт за съпричастие, към тези грахови зърна, върху които истински аристократичната природа на човешкото никога няма да ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
"Приятелю повярвай ми Аз съм само гост който идва Потропва на вратата и си отива А не оставя след себе си нито глас Нито потропване нито дума да го спомене Нито диря от своите нозе под лампата на стълбището Нито сянка на стената Нито глас нито дума нито крачка Гост който идва почуква и си отива В една вечер която започва преминава през олука И се забравя Като някой когото очакват и не идва Онази раковина на вашата маса ми напомня за далечни пътувания Но аз само ще потропам на вратата И ще си отида Отида Съвсем." ... |
|
Книгата съдържа текстове от националната научна конференция, организирана по повод 100-годишнината на Александър Геров (1919-1997) от департамент "Нова българистика" на Нов български университет на 16 май 2019 г. На фокус са поставени както характерни особености на поетиката, отделни книги и стихотворения, доминиращи теми и идеи в творчеството на големия поет, така и спецификата на неговото езиково поведение, търсенията му в други жанрове извън лириката, изпитанията на конкретното му съществуване като човек и поет, изборите, пред които е бил изправен. В специален дял "Критически архив" са събрани ... |
|
"В поезията на Мирела Иванова може да бъде видян дълбокият пейзаж на българското битие - със стотици шлифовани от почерка подробности, с патоси и сантименти, които играят на въже с иронията. Мощна книга. Стихотворенията ѝ наистина са едни от най-силните лирически текстове, писани на български след началото на ХХІ век." доц. д-р Пламен Дойнов , "Литературен вестник" "Мирела Иванова с лекота на духа сменя епохите, взирайки се във времето, хвърля по някой камък във водата, оставя спомените да кръжат наоколо и се удивлява на целостта във възхитителни литании. Самотната игра край първоизвора ... |
|
Едно гневно и откровено момиче, което нарича нещата с истинските им имена, живее в тези стихове. То подлага на изпитание и проверка хора и чувства, дращи и хапе, готово е да заплюе безчестието, лицемерието и апатията. Достатъчни са му само мляко, хляб и нож... и молив, подострен опасно, за да превърне делника си в стихове с цвят на живот и да запали угасените светлини на доброто и красивото във всеки от нас. ... |
|
"Разправа с поезията" е една яростна, но и много лирична книга. За да живееш истински е необходимо не само да имаш сетива, но и да си сензитивен, неформален, реактивен. Да си с широко отворени очи във всички посоки, включително навътре. Към теб самия, където е задължително да си честен. Да задаваш въпроси без да търсиш единствения отговор. Тогава се случва поезията - като извор, като еуфория. С което обаче, би могла да бъде и опасна - и да се превърне в нещо обсебващо, звяр, който те иска само за себе си. Тази книга със стихове е точно това, което търсите, ако, разбира се, обичате поезията и имате смелостта да ... |
|
"Стихотворенията на Чухов ? Те са като бадеми. Изящните им черупки проблясват меко, примамват те в книгата, гладки, ясни и непроницаеми. Но когато схрускаш със зъб повърхността на текста, вкусваш ядката на горчивината. Преглъщаш онези отрови на общуването, от които само чувствителен майстор като Чухов няма да се уплаши да сподели с теб, за да те излекува." Марин Бодаков "В кратките мигове на осенение, когато този неумолим хирург – времето – прави разрез в сърцето, любовта, душата и мислите, поетът стои с игла и конец от думи и само той успява да надзърне какво има в дъното на разреза, преди да се опита ... |
|
Илюстрации - Гергана Петрова, Виолета Пенушлиева . ... |
|
Записки на "интелигентстващия елемент". ... Тази книга е изповед на една романтична душа, привързана синовно към родината, красотата и хармонията, съчетана с окото на живописец. Тя е и съпричастие с трудния път на съвременната българска поезия и с новата българска действителност, борба за приемственост и възраждане на националната художествена култура. Обвиняван в бягство от действителността, нейният лирически герой споделя преживените удари от апологетите на класово-партийния критерий и своето дръзновение да остане верен на себе си, да осъществи идеите си по художествен път, естетически пълноценно. От ... |