Съставител: Димитър Пампулов . Изданието е двуезично - на български и английски език. ... Албум с портрети от художника Златю Бояджиев."Представените в този уникален художествени албум около двеста първокласни портрета от Златю Бояджиев, рисувани първо с дясната ръка (до 1951 г.) и след това с лявата, далеч не обхваща огромното портретно творчество на художника, особено създаденото през втория му период. Това е среща с един изумителен световен феномен в изкуството, безценна част от българското живописно наследство." Димитър Пампулов Златю Бояджиев е роден на 22.10.1903 г. в Брезово, Пловдивско. През 1932 г. ... |
|
Роман от парчета живот. ... В "Моят луд век" читателят ще открие богатство от необичайно и дори ексцентрично свързани весели, чудновати, възхитителни истории. Ще попадне в свят, където се сблъскват абсурд с абсурда, овехтялото с бъдещото, отчаянието с тържеството на живота - завиден кураж да открехнеш страници, в които до днес никой не е надниквал! Лиляна Стефанова не се бои да признае: "Дори да ви кажа, че се отказвам от поривите на кръвта си и виното на любовта - не вярвайте". Тази книга е метафора на вечното надбягване с младостта. Антон Дончев я нарича "амазонка във войната за душите на ... |
|
Откъде сме дошли? Защо сме тук? Според племето Бошонго от Централна Африка преди нас е имало само тъмнина, вода и великия бог Бумба. Един ден Бумба получил силни стомашни болки и повърнал Слънцето. Слънцето изпарило част от водата и се появила суша. Тъй като все още му било зле, Бумба повърнал Луната, звездите, а после леопарда, крокодила, костенурката и най-накрая, хората. Този мит за сътворението, подобно на много други, се опитва да отговори на въпросите, които всички си задаваме днес. За щастие, както ще стане ясно, сега имаме средството да предложим отговорите - и това е науката. Вселената е породена от Големия ... |
|
"Една от най-жилавите мантри на Прехода е, че ние, децата на Политбюро, ръководим държавата. (Моят баща е Станко Тодоров, дългогодишен член на най-висшето ръководство на Комунистическата партия). За някои - Миглена Кунева, Сергей Станишев, Борис Велчев , Евгени Танчев - това донякъде може и да е вярно. На мен обаче се падна само второстепенна роля на страничен наблюдател. Затова пък се опитах да я изиграя добре, като безпристрастен фотоапарат, който хладно, без гняв или възторзи, фиксира картините на пиесата, наречена, кой знае защо, "Преход". Както във всеки театър на абсурда, и тази пиеса се оказа без ... |
|
Славомир Мрожек (1930 - 2013) е световно известен полски драматург, белетрист, публицист, карикатурист. Живее в Полша, а след като емигрира през 1963 г., във Франция, САЩ, Германия, Италия и Мексико. През 1996 г. се завръща в Краков и после отново заминава за Франция. Умира в Ница през 2013 г. Изключително проницателният наблюдаващ поглед на Мрожек пронизва сърцевината на реалността с проблемите на неговото съвремие. Изобретателното му талантливо перо извежда "Контракт" до високо възвишение в развитието на полската и европейската драматургия изобщо, а не само в развоя на театъра на абсурда. ... |
|
Книгата е част от поредицата "Детски шедьоври от велики писатели" на издателство "Лист". ... Историите от "Приказки 1-2-3-4" са писани между 1969 и 1971 г. и са посветени на дъщеря му Мари-Франс, която се появява между страниците като нетърпеливата Жозет. В образа на нейния баща пък е самият Йонеско. Йожен Йонеско (1912 - 1994) е сред най-значимите драматурзи на ХХ век, тачен като баща на "театъра на абсурда" заради пиесата си "Плешивата певица". Детските му години минават в родната Румъния и във Франция, където се установява окончателно през 1939 г. Там създава ... |
|
"Матей Вишниек е роден в Буковина, Северна Румъния, на 29 януари 1956. Твърде скоро открива свободно пространство в литературата, което се подхранва от Кафка , Достоевски , Едгар По , Лотреамон, и разбира се от неговия именит сънародник Йонеско... Обича сюрреалистите, дадаистите, театъра на абсурда, гротеската, ониричната поезия, фантастичната литература, магическия реализъм на латиноамериканския роман, също и реалистичния англосанксонски театър, накратко: всичко без соцреализма! По-късно заминава за Букурещ да учи философия, влиза в кръга на т.н. "поколение '80", което разтърси поетическия и ... |
|
Книгата е том 2 от поредицата "Събрани съчинения" от Любен Дилов на издателство "Ентусиаст". ... "За мъртвите или добро, или смешно" и "Сексуалният живот при тоталитаризма" са част от "ръкописите в чекмедже", с които промяната от ноември 1989 -а заварва писателя. Публикувани в първите години на 90 -те в изключително малки тиражи, те практически са непознати за читателите. Без да претендират за принос в литературната ни история, те са изключително забавен, смешно-тъжен принос в историята на нравите. Чрез тези текстове Любен Дилов оживява такъв, какъвто го помнят ... |
|
"Капитализмът" не е последната дума в човешката история. На България и на света е необходимо модерно социалистическо дълголетие. Новите леви в Европа, включително Българската левица, възраждат социалистическата перспектива. Радикалният капитализъм може да бъде победен само от настъпателен радикален социализъм. "Лявото крило бе моето идейно-политическо убежище в рамките на все по-одесняващата партия... БСП вместо да въздигне Бузлуджа на Еверест, я превръщаше в една демагогска поляна за епизодично веселие. Нужна беше Нова Бузлуджа, нова лява енергия, нова лява партия...""Българската левица е ... |
|
За какво е човешкият живот? Какво означава да си истински човек? Предопределен ли съм от условията при моето раждане, или мога да ги променя? Как разбирам и се справям с надеждите, страховете и тревогите, които оформят живота ми? Това са екзистенциални въпроси. Те не изискват цялостно обяснение за природата на реалността. Нито пък може да им се отговори с научни понятия. Те започват с основния факт, че хората живеят в релация със света около тях. Хората имат проекти, които искат да осъществят; техните избори са основани на надежди за бъдещето. Все пак животът е краен и ние се изправяме пред неизбежната смърт. И какво, ... |
|
Посвещава се на 90 години детски и 70 години куклен театър в Бургас."Представяте ли си човек, който никога не е слушал приказки, никога не е гледал или правил театър, не е усещал никога в себе си или около себе си духа на откривателството? Звучи абсурдно! Човечеството, слава Богу, не е допуснало това да се случи. Създавайки легендите и приказките, литературата и театъра, музиката и приложното изкуство, човекът се е изградил и съхранил като духовно същество, осмислил е съществуването си. Как е станало развитието на детското театрално изкуство в Бургас - град, наричан не без основание театрален, как са се развивали ... |
|
Комедия, разсмиваща до плач! Страстта на Костас Папуляс е театърът - и когато внезапно се оказва свободен от брачните окови и с прилично наследство, той решава да преследва мечтата си: да създаде театър. Но в Гърция театри под път и над път, затова тръгва да търси реализация на амбицията си в друга балканска държава. Костас напуска родната Елада, за да скита в чужбина като един нов Одисей. Поклонникът на Мелпомена първо се отправя към Скопие, там удря на камък, но се сдобива с приятел - амбициозен македонски драматург. Съдбата го отвежда в София, където наивният грък и особено парите му са посрещнати с възторг и ... |