"Характери" на Теофраст няма концепция за живота, външна на самия живот. Опорната точка е съществуването в подробностите на всекидневието. Теофраст го е уловил, понеже не е преиначил нито една подробност. Така той е създал един характер в повече: общият тип на епохата. Съвременният читател едва ли ще се разсмее на всички смешни места. Може би "Характери" биха ни разсмели повече, ако умеехме да се смеем и исторически. Но историческият смях изисква усилие и способност за метаморфоза. Бъде ли постигнат, той би доставил по-дълбока наслада от обикновения смях - човек би се усетил реално безсмъртен. " ... |
|
|
За чудодейните лечебни свойства на скъпоценните камъни съществуват сведения от дълбока древност. Те са отразени в папирусите на Древния Египет и в клинописите на Двуречието. Описани са в Библията, в индийските ръководства по медицина „Чарака-Самхита” и „Сушутра-Саихита”. Древногръцките учени Херодот, Платон и Теофраст са писали за силата на скъпоценните камъни, а Аристотел е събрал и описал в отделна книга всички известни легенди и предания за тях. Римският учен Плиний Стари в своята „Естествена история” е направил обстоен преглед на всички известни сведения за лечебните свойства на скъпоценните камъни. Неговият ... |
|
|
В "История за билките от времето на траките" ще откриете описани 24 лечебни растения, срещани, използвани, лекували хората по нашите земи от времето на Траките (Тиреите) до днес. За всяко растение се съдържа информация за латинското наименование, семейството към което принадлежи, исторически сведения, подробно описание на растението, основни действия, начин на употреба и прекрасна рисунка от художник Диляна Колева. Поради липса на намерени писмени документи от Траките, сме почерпили информация за техния живот и обичаи от разкопките на светилищата им и от това, което техните съвременници са писали за тях - ... |
|
|
Като се изключат Държавата и Законите, Теетет е най-пространният диалог на Платон (427-347 г. пр. Хр.). Голямата му тема е проблемът за знанието. Отнася се към по-късните произведения на атинския философ, създадени след Пирът , Федър и Държавата. Богдан Богданов (1940 - 2016) е класически филолог и професор по история на старогръцката култура и литература в Софийския университет Св. Климент Охридски. Основател е на Нов български университет, дългогодишен председател на неговото Настоятелство, а от 2011 г. до смъртта си - негов почетен президент. Публикувал е на български голям брой преводи от старогръцки език, между ... |
|
|
Богдан Богданов е роден на 2 ноември 1940 г. в София. Той е класически филолог и университетски преподавател по старогръцка литература у култура. Като Председател на Управителния съвет на фондация "Отворено общество" работи за модернизирането на българската история, език и култура. През периода 1991 - 1993 г. е посланик на Република България е Република Гърция - мисията му съдейства за преодоляване на недоверието между България и Гърция, натрупано в периода на Студената война, и за изграждането на международния образ на България като един от гарантите за мира и стабилността на Балканите. Сред преводите му са & ... |
|
|
Продължение на "Семинари - том 1: Литература, текст и разбиране (2009 - 2010 г.)". ... Богдан Богданов (1940 - 2016) е класически филолог и професор по история на старогръцката култура и литература в СУ "Св. Климент Охридски". Основател е на Нов български университет, дългогодишен председател на неговото Настоятелство, а от 2011 г. до смъртта си - негов почетен президент. Публикувал е на български голям брой преводи от старогръцки език, между които личат имената на автори като Платон, Плутарх, Марк Аврелий, Епиктет, Теофраст и др. Автор е на над 300 публикации в областта на класическата гръцка ... |
|
|
В очите на гърците направеното от архитекта, от скулптора, от живописеца съвсем не спада към същия вид творчество, както това на поета, на мислителя, на музиканта. Човекът на изкуството е най-напред работник и на него се гледа преди всичко като на занаятчия, ловък в различни ръчни дейности, чието дело по същество се счита за техника. Той не може да очаква уважението на онези, които си служат с думи и звуци. Именно те са интелектуалците на древността и на тях се приписва божественото вдъхновение. Димитър Попов е професор, доктор на историческите науки към Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент ... |
|
|
Орфей е средство за удържането на маса от мотиви и митове, а не нещо натурално и само по себе си, зад което се крие определена назовима реалност. Той е символ за сплитане на смисли и оператор за свързване на мотиви. Подобно на другите фигури с дълготраен живот в традицията, Орфей е митологически образ, нещо условно и въобразено. Това не пречи той да бъде и изображение на действително съществували личности, които, повдигнати в степен от митологическия образ, може би са му добавили нюанси, почерпени от тяхното действително житие. Богдан Богданов е класически филолог и дългогодишен професор по история на старогръцката ... |
|
|
С този том "Нов български университет" поставя началото на книжна поредица, в която ще се публикуват текстовете на семинарите, водени от проф. Богдан Богданов в НБУ в периода 2009 - 2016 г. Замислени като форум, в който да се включват не само преподаватели и студенти от различни департаменти, но и хора извън академичните среди, общоуниверситетските семинари на проф. Богданов до голяма степен въплъщаваха и принципа, следван от него в уредбата и управлението на НБУ - грижа за разнообразието, в рамките на което да се установи един по-дълъг, по-сложен и по-добър ред. Самият Богдан Богданов не се колебаеше да ... |
|
|
"Тиберий и философията" съдържа философски есета и статии върху теми и автори от древността до наши дни: Анакреонт и музикално-святото, Климент Александрийски за музиката на траките, Макс Шелер, Николай Райнов , френските "нови реалисти", Тиберий, Бергсон, кубизма на Пикасо , Тагор, Хайдегер, д-р Кръстев, Леопарди, Волф и алетофилите. За специалисти и ценители на философията, както и за читатели с по-взискателни интереси. ... |
|
|
Наистина е трудно да се определи кои и колко са Езоповите басни . В последните столетия са събрани около 600 текста, претендиращи да са негови творби. Учените, занимаващи се с тази материя, като че ли са склонни да припишат на епохата (не толкова на самия Езоп) около 350-360 басни. Толкова са те и в настоящия превод, изпълнен по второто издание на Емил Шамбри от 1927 год. (Emile Chambry, Fables, Les Belles Lettres, Paris), включващо 358 басни, от които шест бяха отделени в приложението Съмнителни и неавтентични басни поради това, че героите в тях (, Демад) принадлежат към доста по-късна епоха. Към тези шест басни в ... |
|
|
Професор Богдан Богданов е класически филолог и дългогодишен преподавател по история на старогръцката култура и литература в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Основател е на Нов български университет. Първоначално в Софийския университет и по-късно в Нов български университет той води най-посещаваните знакови семинари. Публикувал е на български език голям брой преводи на старогръцки автори, сред които се откроява участието му в четиритомното издание на диалозите на Платон , преводите на "Характери" на Теофраст, "Дафнис и Хлоя" на Лонг, "Животът на Александър Македонски& ... |
