Томът съдържа новели. ... "Събрани съчинения - Том 5" представя автора като новелист и някои от най-интересните му текстове в тази форма. Сред тях се нареждат и онези истории, на които е съдено да заживеят на големия екран и да заемат своето място в историята на българското кино - "Последно лято" на режисьора Христо Христов, "Горещо пладне" на Зако Хеския, "Привързаният балон" на Бинка Желязкова. В съдържанието са включени произведенията "Вятърът на спокойствието", "Тенекиеното петле", "Неделя", "Горещо пладне", "Привързаният балон", ... |
|
Романът Сърца за изтръгване излиза през 1953 година. Героят на Виан - психоаналитикът Жакмор, дошъл незнайно откъде, попада сред обитателите на несъществуващо село, и се сблъсква с тяхната странни нрави, плашещи и отблъскващи. Абсурдният и ирационален свят в романа, населен с причудливи и гротескови образи, е всъщност нашият съвсем конкретен свят. Основна тема в романа е насилието, което човек приема за нормално в своя живот, стремежът на човешкия дух към свобода. По особен, поетично зловещ начин авторът третира този проблем, като изследва дълбоките корени на насилието в живота на човека. Борис Виан е роден на 10 март ... |
|
Във вихъра на Иранската революция. ... Двата мащабни тома на историческия епос "Вихрушка" на модерния класик Джеймс Клавел обхващат събитията през революционния февруари 1979 г. в Техеран. Шахът е свален, властта се оспорва от различни фракции, които до една развяват знамето на радикалния ислям, а аятолах Хомейни се готви да се върне триумфално в родината си и да я промени из основи. Съветският съюз прокарва своите интереси, американските тайни служби им се противопоставят, могъщи племенни вождове се борят да запазят привилегиите си, армията се разпада, а фанатизирани младежи са готови да следват заповедите на ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Един ден в света на самотния козар Йоно и неговият козел се появяват няколко пъстри палатки. Група изследователи пристигат в техния регион, за да търсят скални рисунки. Виденията на Йоно започват да се смесват с реалността и скоро става трудно за читател и герой да разграничат халюцинациите от истинския свят. Нещо прастаро започва да зрее във вътрешния свят и сърцата на героите и да напомня за себе си. През 1970 година Йордан Радичков пише "Козел". За него авторът си спомня: "... нека издам някои свои тайни, занимаваше ме "примитивът". Мъчех се да погледна, доколкото мога, от неговата вътрешна ... |
|
Книжките от поредицата "Мога сам да чета" са предназначени за деца, които вече са се научили да четат. Буквите им са едри, а думите са без пренос. ... |
|
Рабо Карабекян е еднооко старче, провалил се художник и ветеран. Изоставен от кръвните си роднини, другарите от ротата и съмишлениците по четка, той е превърнал дома си в музей, а самия себе си - в пазач на миналото, който крие последната си тайна в заключен хамбар. Рабо дружи с легенди като Джаксън Полък и Марк Ротко, тъй като сам е един от основоположниците на абстрактния експресионизъм - школа, която не символизира нищо и със своята себевглъбеност отлично обрисува съвременното състояние на света. В мнимата автобиография на своя герой неподражаемият Кърт Вонегът засяга силно смущаващи въпроси за стойността не само на ... |
|
Мексиканският художник Габриел Пачеко се е заел да нарисува една от най-странните и поучителни приказки: "Синята брада". Тя е вдъхновена от загадъчната личност на барон Жил дьо Ре, известен със своята кръвожадност и множеството извършени от него убийства. Историята е екранизирана многократно, по нея са писани опери, балети и романи, авторството ѝ се оспорва и съществува дори "ориенталски" вариант, в който последната съпруга на Синята брада се казва Фатима. Описван като художник на бляновете и на сюрреалистичното, мексиканският художник Габриел Пачеко (р. 1973 г.) е добре познат в цял свят. ... |
|
Детска приказка, която включва 7 отделни приказки. Книгата е изпълнена с приключения, перипетии и разкази от света на приказните герои на Хелиана Стоичкова . Тя е част от дълга поредица с детски приказки, написана за най-малките читатели с много любов. Илюстрациите са много красиви графики, изпълнени авторски и с много детско чувство на радост. Автор на илюстрациите е Хелиана Стоичкова. ... |
|
Луда трева е една от най-пленителните и омайни истории на Йордан Радичков . В нея старият Лазар си спомня за отминалите събития в родното си село и всяко от тях е свързано с лабиринтите на лудата трева. Докато се лута из спомените си, Лазар сякаш се лута из тези потайни кътчета на природата, в които може и да е стъпвал някога. Но ако тези спомени са изпълнени с невъзможни видения и халюцинации и той си ги спомня, означава ли това, че може би Лазар никога не е напуснал пространството на границата между отсамния и отвъдния свят? Заедно с Луда трева в книгата ще откриете и малко известните текстове на автора По водата и ... |
|
"...Приближих я. Жената беше стара, стара... Наметната с нещо като протрит чул... Като купчина на пътя до голям камък беше тая жена. Отдалеч не личи, че е човек на пътя. Една китка росни лилави маргарити имаше в скута си. – На вземи това - и ми подаде цветенцата. – Като стигнеш там, шъ легнеш с главата си върху им. Ей натам 'шъ вървиш. Само направо. Покрай кривите брястове. Вървиш, вървиш, не спираш. Шъ дойде пред тебе скала. Там извира вода. Ей на, така изведнъжка. Пий малко и съ не избърсвай. Скрито е. Не съ вижда веднага това дето търсиш. Има вляво черен смърч после едни струпани обли камъни, от вода въргаляни. ... |
|
"Какво е нужно, за да се направи добра проза? Със сигурност мъдростта на опита. С усъвършенстването на занаята. Но има още нещо - ненакърнимата свежест на чувството. Денка Илиева е запазила всичко това в себе си, запазила се е за голямата проза, запазила е и нас - от вечните ни страхове. Ето го животът - истинският! И ние нищо друго не можем да сторим, освен да го приемем без колебание, да го благословим и да му се радваме. Нейното писане, нейното вълшебстване, ако щете, е толкова леко, че текстът тече като бърза вода. Разбира се, това може да ни подлъже и ние да преминем през книгата лекокрило, без мисъл - едно ... |
|
Иван Вълев е роден през 1942 г. Завършил е полска филология в СУ. Работил е като драматург на Кукления театър в Пловдив, редактор в ДИ “Христо Г. Данов”, директор на Българския културен и информационен център – Варшава, преподавател по теория на превода в Пловдивския университет. Автор е на 7 стихосбирки и един роман. Иван Вълев присъства в българската поезия от четири десетилетия. Неговата първа стихосбирка („Скорост”, 1967) беше сполучлив дебют, който наложи името му в кръга на тогавашната млада литература. Следващите негови книги, въпреки че бяха издавани след дълги паузи, оформиха силуета на вглъбен в своя вътрешен ... |