"Цял живот пиша една симфония и, без да се лъжа, вече съм в началото на последната ѝ част. "Аз съм Ной" развали комфорта на моите читатели. Искам да забравя за известно време тази авантюра и да завърша една отдавна започната, още в годините на младостта ми. Какво ме очаква - знам, но и предчувствието за "нищо не знам" не е изчезнало. От едно трябва да се пазя - повторя ли се след "Виновен свят", значи духовна смърт е настъпила. Аз пиша собствената си драма. И затова се отнасям жестоко със стиховете си. Понякога не мога да ги понасям. Може ли човек да обича собствената си драма? Но ... |
|
|
Залезът на Запада се разгръща пред очите ни, и то точно когато смятахме, че сме достигнали цивилизационни висоти. Как стигнахме дотук? И по-важното - какво да направим днес, за да спасим своето утре? Вече е късно, вероятно твърде късно, да се върви в друга посока и никой не знае какво ще произлезе от сблъсъка между политически коректното мислене и реалността. И все пак трябва да продължим да живеем: да живеем в упадъка на Европа; да живеем с увереността, че утрешният ден ще бъде по-лош от днешния; да живеем със съзнанието, че дните на западната цивилизация, каквато я познаваме, са преброени. Как да изградим живота си? ... |
|
|
В книга 27 от списание Литературата темата на броя е Култура и пандемия."Списанието е единствено по рода си в България, което по конкретен проблем и тема събира литературоведски, културологични и езиковедски текстове в едно общо поле. За разлика от останалите български списания, които публикуват текстове, които техните автори по принцип работят, тук водеща е тематичността и текстовете се пишат специално за конкретния брой. Акцентираме на амалгамата от посоки - литературни, езиковедски, културологични, защото така списанието очертава широкия профил на филологическото днес и съхранява този позагубен негов статус. ... |
|
|
През 1977 година светът узряваше за края на студената война. Индия, преди тридесет години получила независимост, се развиваше неудържимо и вървеше напред с исполински стъпки. Въпреки своето едномилиардно население, изповядващо най-значимите религии на света, част от които родени в нея, говореща на триста шестдесет и четири езика, скоро щеше да стане една от най-влиятелните страни в света. В Индия се събираше елита на световната духовна мисъл. Там бяха още съвсем пресни спомените от незабравимата Елена Блаватска, дала на света Учението за Теософията. Помнеха и неповторимия български художник Борис Георгиев - единственият ... |
|
|
Роман в сегашно време. ... Майка и син пишат роман. Утре ухае на ароматно кафе, поднесено с обещания за ден, изпълнен с емоции. Утре е времето, когато сме събрали кураж за важните разговори. Денят, в който сме готови да посрещнем истините, да открием частица от себе си, опознавайки света на другите. "Утре" е роман в сегашно време за това, което искаме да постигнем в бъдеще. История за приятелството и семейството, за брака и любовта, за мечтите и страховете. Сърдечна, топла, истинска. В нея една майка балансира между ролята на родител и приятел на своето дете, докато самата тя се намира на кръстопът, а един ... |
|
|
Структурно и тази стихосбирка следва утвърдената вече за автора схема, като събира поезия, живопис, хайку, хайбуни и хайга в една завладяваща сплав, където гражданският патос естествено преминава в медитативно съзерцание, за да бъдат достигнати най-дълбоките извори на проникновението, да бъде постигнато равновесие в прозренията за духовно бягство и себеосъществяване, за бунт и връщане към света, който можем да променим. И това намира своя израз в композицията - "поетическите" части са две "Нощта на щурците" и "Отдалечаване", следвани от третата, жанрово различна "Хайбуни, хайку и хайга& ... |
|
|
Доктор Чой Ен Джун е завършил Южнокорейския университет "Kyung Hee University" в Сеул и Санктпетербургската академия по педиатрия. Той е основател на уникално медицинско направление в Русия, което обхваща всички видове алтернативно лечение за деца и техните родители. Д-р Чой е ръководител и главен лекар в медицинските центрове за корейска медицина "Амрита" в Москва, Санкт Петербург и на остров Бали, а вече и в клиника "А.У.Р.А." във Варна. В тези лечебни заведения най-добрите практики на Изтока хармонично се съчетават с класически европейски методи за възстановяване на здравето. Ще научим ... |
|
|
"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората..." Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света... В началото залогът е една клиника, в края - един континент. ... |
|
|
"– Виж, Ина, краят не е край! Той е ново начало. Всички сме понесени в танцът на спиралата на живота. Сезоните се прегръщат едни-други, на небосклона слънцето се сменя с луната. Нещо идва на земята, после си отива след определен период от време. Баба ти изпълни дълга си тук и вече само Бог знае дали душата ѝ ще се върне на тази земя. Защо не плача ли? Да, тъжно ми е, че се разделихме с нея сега, но знам, че ще се срещнем на друго място и душите ни отново ще са заедно и ще продължим Пътя си - в друго място, в друга форма. Усещам, че баба ти е около нас постоянно. Тя казва да не тъжим, а да си вършим неотклонно ... |
|
|
Книга от поредицата "Българска класика". ... Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Издателство "Захарий Стоянов" предлага специална поредица - най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. В това издание са ... |
|
|
В четвъртата си стихосбирка Венцеслав Кисьов ни предлага отново поезия, която не разчита на ненужна усложненост, на странни хрумвания и криворазбрана модерност. Това е поезия, която се стреми да очертае твърде непоетичните контури на делника. "Старият часовник дълго време със секунди времето ни пълни и отчита радости, проблеми със стрелки като големи мълнии. Напоследък вехтите пружини почнаха да чувстват май умора, сякаш всички минали години вече със махалото се борят." ... |
|
|
Илюстрации: Бела Терновски, Лайош Чакович, Миклош Вейгерт. ... Нова среща с любимците от култовата анимация! Изобретателният Аладар и кучето Бльоки стигат до планетата Вафла докато останалите от щурото семейство Мейзга кротко похъркват. Всъщност исках да пътувам в бъдещето. Но да се конструира машина на времето, си е сложна работа. Обикновен космически кораб вече са правили и руснаците, че и американците. Онези обаче са адски големи, примитивни машинарии. Нито една не би се побрала в стаята ми, та може би дори и на цялата улица "Съсънка". "Точно на дванайсетия си рожден ден, а още по-точно в шестнайсет ... |
