Разговори със себе си. Тълкувания на псалми. Проповеди ... Събраните в това издание кратки произведения на Аврелий Августин (354-430), определян като "учителя на Запада“, са представителни за най-съществените теми в неговото творчество и очертават фундаментите на неговата богословско-философска мисловна система. Акцентите падат върху проблемите за същността на човека, отношението благодат-воля, фундаменталния проблем за произхода на злото, както и върху тревожния въпрос за истинното познание, призванието на науките, ролята на човешката мисъл. Това са теми, които са вълнували философската мисъл от самата ѝ поява ... |
|
|
Читателят ще открие в книгата изследвания върху Платоновото разбиране за справедливост, според който тя освен вътрешна нагласа, качество и добродетел, представлява и ситуация на отношение между хората - кратковременна, когато вършим действие в преследване на някакво благо, но и дълговременна, когато живеем с другите по определен начин. И на второ място: че освен отношение към другите, справедливостта е и отношение към себе си. Това според автора е второто голямо завещание на платонизма в сферата на политическите добродетели: че справедливостта представлява и ситуация на живот в истина със себе си. Освен проблем на ... |
|
|
В антологията след философските концепции за науката представяме и самата наука с подбрани текстове, които представят върхови моменти в модерната наука. Такива са: класическата механика, теориите на относителността, квантовата механика, молекулярната биология, човешкият геном, невронауката за съзнанието, науката за културата. В тези текстове, представящи открития от най-висок ранг в историята на науките, философията намира проблеми и решения, определящи хода на цивилизацията и на нашето разбиране за света. ... |
|
|
Аналитичният масив на изданието е обособен в шест основни категории - Понятие за философия, Свят, Метод, Човек, Съзнание, Аз. Този обстоен и задълбочен преглед е последван от детайлно представяне на големите имена в западната философия от Платон до Витгенщайн, както и на техните основни произведения. Учебникът завършва с речник на философските термини. ... |
|
|
Като се изключат Държавата и Законите, Теетет е най-пространният диалог на Платон (427-347 г. пр. Хр.). Голямата му тема е проблемът за знанието. Отнася се към по-късните произведения на атинския философ, създадени след Пирът , Федър и Държавата. Богдан Богданов (1940 - 2016) е класически филолог и професор по история на старогръцката култура и литература в Софийския университет Св. Климент Охридски. Основател е на Нов български университет, дългогодишен председател на неговото Настоятелство, а от 2011 г. до смъртта си - негов почетен президент. Публикувал е на български голям брой преводи от старогръцки език, между ... |
|
|
На пръв поглед взаимообвързването на марксизма и месианизма изглежда странно и парадоксално. Но между тези две линии на мислене и разбиране за света има повече общи неща, отколкото можем да предположим. По отношение на философията на историята и двете представляват рефлексия върху настоящето, чийто смисъл се задава от срещата в него между бъдещето и миналото. Това настояще е хетерогенно и винаги изплъзващо се, но все пак разкриването на заложените в него възможности е задача на всяка една критическа рефлексия върху историята. Не по-малко важно е и това, че и марксизмът, и месианизмът четат именно в настоящето знаците на ... |
|
|
Плутарх от Херонея (ок. 45 - ок. 120 г.) е старогръцки философ, известен с влиятелното си литературно наследство. Безспорно първенство в него държат Успоредни животописи - поредица от биографии на прочути фигури от гръцкото и римското минало. Свързани в двойки, те разказват за живота и делото на видни управници и пълководци, олицетворяващи големите събития на епохата, но преди всичко се стремят да откроят типично човешкия характер на своите герои - онази нишка на техните мисли, действия и постъпки, в която индивидуалността и личното своеобразие се сплитат с добродетелите и пороците на времето."Голямата вътрешна ... |
|
|
"Разказваме, за да разберем. Словото не само ни свързва със света, но то е и така необходимата ни дистанция, за да можем да погледнем отстрани и отдалеч на живота, отвъд кипежа на настоящето. Единствено сред всички същества човекът е способен да се въздига в екстаз и да надскача самия себе си. Защото не само границите ни определят, но и способността ни за тяхното преодоляване и надмогване. Разказвайки обаче, ние създаваме и самите себе си. Езикът, обговаряйки света и нашето усещане за живота, се превръща в изначална форма на порива, на излизането и надскачането на собствените ни предели и предразсъдъци. Насладата ... |
|
|
Problem and Perspectives. ... New Realism is a movement in philosophy initiated in 2011 by Maurizio Ferraris (University of Turin) and Markus Gabriel (University of Bonn). It has already had success in prompting debates on the perspectives for a realist turn in philosophy. Hundreds of articles pro and contra New Realism have been published, some authored by distinguished contemporary thinkers. All over the world there have been international forums related to the movement. The main task of New Realism is to develop a theoretical alternative to postmodernism and other antirealist traditions in contemporary philosophy. ... |
|
|
Тялото и смъртта в творчеството на Мария Тереза Орта, Елия Корея и Инеш Педроза. ... "Фактическото присъствие" е първото пространно научно изследване на Илияна Чалъкова, представено за присъждане на образователната и научна степен "доктор". В него се разглеждат въпросите за женското авторство в Португалия през втората половина на XX в., като в средоточието им се поставят темата за смъртта и концептуалният проблем за човешкото тяло и неговото присъствие и представяне в художественото творчество. Изследването е сравнително и разглежда философската тема за смъртта и проблема за социалната положеност и ... |
|
|
"Трактат за безсмъртието на душата" на Пиетро Помпонаци (1462-1525) е възлово съчинение в историята на ренесансовата философия. Помонаци разгръща една от най-травматичните за християнската доктрина теми - за безсмъртието на индивидуалната душа, като без страх черпи идеи от стоическата и неоплатонистката философия и дава израз на скептицизма си относно възможността за чисто разсъдъчно разрешаване на този проблем. Помпонаци реализира един от възможните ходове за утвърждаване на самоценността и свободата на философското изследване - ясното отграничаване на прерогативите на разума от тези на вярата и налагането на ... |
|
|
Въпросът за света е неотделим от въпроса за свободата: това е началното твърдение на тази книга. Светът е невъзможен другояче освен като свобода. Ако трансценденталната философия на Имануел Кант се превръща в необходим крайъгълен камък за една нова онтология - за една онтология на свободата, то това е именно защото утвърждаването на неотделимостта на свят и свобода е неин решаващ залог. Същевременно, ако Кантовият критически проект е революционен, то това е поради неговия иманентен характер: Кантовата критика на разума е критика, осъществена от самия разум. Връщайки философията към собственото ѝ условие, ... |
