В сатиричния си роман "Гаргантюа и Пантагрюел" Рабле противопоставя хуманистичните възгледи срещу тази на схоластиката, а именно механичното усвояване на знания, запълването на деня с безсмислени занимания и игри, формално учение за религията и други. В огромен фокус Рабле събира и изразява всички противоречия, конфликти и проблеми на своята съвременност. В изострената социално-историческа и политическа обстановка, като работи тактично и разумно, той успява да избегне съдбата на редица хуманисти, които загиват от преследванията на тъмните сили, и да доизкара до край своето епохално произведение. Коренно ... |
|
Книгата е класика в световната литература. Тя отразява иронично нравите на съвременниците на Рабле и остро критикува уповаването единствено на Божията помощ, като възпитава в това, че човек трябва да си помогне сам, за да му помогне и Бог. Съдбата на човека е в неговата дейност, а не просто в надеждата и поклонничеството пред свръхсилите в природата. Въпреки гротескните образи на Гаргантюа, Пантагрюел и останалите герои, читателите ще познаят в тях слабостите и силите на човека, способен сам да промени живота си към по-добро. Книгата е близка до пародията и абсурда, до фантастиката, но заедно с това Рабле дава много ... |
|
В живота на Майлс Халтър не се случва нищо. Затова решава да тръгне да търси, както бе казал поета, "Голямото може би". (А поетът всъщност е Франсоа Рабле). Пътят го отвежда до гимназия "Кълвър Крийк", където живота е всичко друго, но не и скучен. И там го чака Аляска Янг. Прекрасната, умна, забавна, секси, самоунищожителна, пълна с проблеми и напълно пленителна Аляска Янг. Тя въвлича Майлс в своя свят, показва му "Голямото може би" и открадва сърцето му. Джон Грийн е роден на 24 август 1977 година в Индианаполис, Индиана. Израства в Орландо, Флорида, завършва гимназия в Бирмингам, Алабама ... |
|
Този първи роман, макар и неопитен, макар и плод на един все още търсещ себе си автор, в никакъв случай не е лишен от качества. Представлява поредица от трийсет и седем истории, но текстът е монолитен, а разделянето на двайсет и две глави е извършено от френското издателство. В него личат множество литературни влияния. Зловещата история за перипетиите на главния герой Тюлип, случайно попаднал в подземния лабиринт на едно гробище, съдържаща фантастичен елемент и безмилостна критика на френското общество между двете световни войни, напомня за разказите на Едгар По , "Нос" на Николай Гогол , "Приключенията ... |
|
Въпросът за статута на драматичните текстове на Молиер изглежда безспорен, а Всъщност е не само нерешен, а и рядко поставян. Днес масово се забравя или се пренебрегва фактът, че тези текстове представляват печатен израз на драматични творби, съществували и реализирани в публични представления далеч преди печатните си издания - творби, създадени за сцената, а не за книгата. В началото е театърът - пиесите на Молиер се раждат и съществуват в него, а когато преминават в книгите, запазват в печатните текстове следи от своята театралност, тъй като ръката на автора им вписва в тях значими елементи от представлението. Нашата ... |
|
Съдбата на Франсоа Вийон (1432 - 1463?) е бурна, престъпна и кратка. Той неведнъж попада в затвора, неведнъж се докосва до смъртта. Поет гениален и модерен, изпреварил времето си, той пише за земните удоволствия, за парижките кръчми, за леките момичета, за приятелите и съучастниците, за враговете и силните на деня, за целия тръпчив, сладостен и опасен живот. Стиховете му, шеговити или драматични, остроумни или покъртителни, са образец за виртуозна игра със словото. Франсоа Вийон остава почти непознат за своето време и е преоткрит през XVI век, когато произведенията му са публикувани от Клеман Маро. Роден през 1431 г. в ... |
|
Книгата е посветена на анатомията на човека, на нейната дълга и драматична история и на хората, които са осъществили прогреса ѝ - анатомите. С нейното издаване се запълва една празнина в българската анатомична литература. Книгата се състои от три части. В първата част се проследява хронологично развитието на анатомията от праисторически времена до научно-техническата революция през XIX век. Изтъква се нейната решаваща роля за напредъка в медицината, хирургията, съвременните образно-диагностични методи на изследване, значението ѝ на "ключ към клиниката". Във втората част са представени биографичните ... |
|
На 27 юни 1527 г. на площада пред главното здание на Базелския университет един професор ритуално изгаря пред студентите си трудовете на Хипократ, Гален и Авицена. Това кощунство парадоксално поставя началото на качествено нов скок в медицинската наука. Защото професорът е Парацелз, а с демонстративното изгаряне великият ренесансов лекар, хирург и естествоизпитател на практика пръв дръзва да оспори погрешните постулати в трудовете на дотогавашните медицински светила и да подложи на съмнение цялата схоластична медицина. Затова и наричат Парацелз баща на научното изследване. Но и преди него здравната наука има своите ... |
|
Жул Мишле (1798 - 1874) е френски историк, писател, мислител и моралист, един философ на историята, както го нарича през 1876 г. Отанен д'Осонвил в литературното списание La revue des deux mondes. Антология е първият превод на български език на подбрани творби от грандиозното му творчество, включващо трудове по история на човечеството, история на Франция, наблюдения на природата, образователно-нравствени трактати и други творби с енциклопедичен характер."Антологията, която днес представяме на вниманието на читателя, се състои от набор от откъси, подбрани измежду всички трудове на знаменития писател. Ето защо в ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Изкуството да приемаш нещата такива, каквито са. Все повече хора днес имат желание да се фокусират върху вътрешните си сили, за да живеят в хармония със себе си и със света около тях и да реализират истинския си потенциал. Но да успеем да достигнем до най-дълбоката част от нас самите и да приемем всичко такова, каквото е, съвсем не е лесна задача. Особено ако пътят, по който трябва да тръгнем, ни е напълно непознат. Верен на философията си, според която всичко винаги е съвършено, Франсоа Льоме ни предлага да ни придружи по този път, който ще ни отведе до преоткриването на връзката със самите нас по метода на пълното ... |
|
"Глухата неприязън на Фернан към майка му е ужасяваща, и още как! От нея той беше наследил пламъка, но ревнивата нежност на майката беше направила сина безсилен да подхранва непознатия огън у себе си. За да не го загуби, тя бе пожелала той да бъде слаб, беше го задържала само защото го беше подлагала на лишения. Беше го възпитала в дух на недоверие, на глупаво презрение към жените." Франсоа Мориак ... |
|
За романа си "Фарисейката" Франсоа Мориак споделя: "Това е една от най-добрите ми книги, една от тези, в които религиозният опит наистина подпомага романиста. Нищо не показва така добре какви са отношенията ни с Бога, както естеството на влечението ни към хората и към даден човек в частност. Ако той е изворът на всичките ни радости, на всичките ни страдания, ако душевният ни мир зависи от него едничък, всичко е ясно: ние сме възможно най-далеч от Бога, без да сме извършили никакво престъпление". ... |