"Коя съм аз в действителност?" - питаше се тя и гледаше забравената от него чанта със скъсана дръжка. "Коя съм аз?" - Родена сред руините на следвоенния Чанаккале, сега в Лондон с английски паспорт. Една самотница, един сирак, без семейство и Родина. Едно турско момиче, отгледано от англичани, според английските закони, свирещо на цигулка, пиещо чай в пет часа... Знаещо наизуст поемите на Омир ... Познаващо Вивалди по-добре от собствения си дядо... Обичащо музиката, каквато и да е тя... влюбено в звездите и техните красиви имена... После Аушвиц, глад, жажда, издевателства, мъки... Сега Лондон... Само ... |
|
Сабахатин Али е роден е на 25 февруари 1907 година в Ардино. Когато навършва седем години постъпва в училище Фюузатъ Османийе. Баща му, Али Селяхатин бей, е бил офицер. Още щом получава назначение в Чанаккале, цялото семейство се премества там. Сабахатин Али продължава образованието си в началното училище. След като го завършва, се връща в Истанбул при вуйчо си, с когото живее цяла година. През учебната 1922 - 1923 година постъпва в Педагогическото училище в Балъкесир. От това време са и първите му опити в поезията и прозата. Изпраща свои стихове и разкази до различни списания и вестници. Едно от тези списания е Ърмак, ... |
|
Красивата, жизнерадостна и своенравна Фериде не е типичното турско момиче от последните години на Османската империя. Тя израства в богато и уважавано семейство, получава добро образование и наследство, но осмисля съществуването си чрез личната саможертва. Влюбва се в своя братовчед, който също отговаря на чувствата ѝ. В нощта преди сватбата си Фериде научава за друга жена в живота на любимия си. Гордостта не ѝ позволява да преглътне обидата и я изпраща из най-затънтените кътчета на Анадола, където бедните и неуките имат нужда от песента на Чучулигата. Там тя среща и голямата, истинска любов. Заедно с ... |
|
Автомобилна злополука извън града с омъжена жена и непознат мъж... За щастие оцеляват и двамата. Вместо упреци и презрение, съпругът предлага кратко пътуване по море. За младата жена се зареждат тихи лунни вечери на корабчето, изпълнени с трогателни човешки съдби и истории на малкия екипаж, спирки и разходки по крайбрежието, примесени със зараждащото се тревожно усещане, че не е оценила по достойнство загрижения, тактичен и благороден мъж, за когото се е омъжила от синовен дълг, без да му даде сърцето си. Ще успее ли да преодолее изградените си момински представи и да остави любовта да разцъфне, или ще продължи да следва ... |