"Аз съм поет без име. Написала съм много стихове, за да чуя гласа на душата си, за да чуя гласа на душите ви. Познала съм любовта и смъртта едновременно и затова ги докосвам внимателно. Страхувам се да не изчезнат. Защото любовта е в началото, а смъртта в края на пътя и всички вървим по него, кой както може. Аз съм излязла от земята и ще се превърна на шепа пръст. Затова стиховете ми са здраво свързани с нея. Когато ми е студено, когато ви е студено, вземете късче красота и го сложете между дланите си. То ще ви дари с обич и светлина, която вдига щорите на мъртвия живот. Моята поезия е едно малко камъче в обувката, ... |
|
|
"Едно далечно пътуване до Филипините неусетно се превръща в хроника на едно лично духовно пътуване - урок към изконни човешки истини - за силата на любовта, за шепота на сърцето, за стойността и значението на настоящият миг, за "изкачването към платото на радостта", за щастието от живот без планове. Сетивното и земното, мъдростта в човешките истории и съдби неусетно преливат в духовно познание при откриването на поредната житейска истина. Красивата поетична образност на езика преплита чуждите истории с личната съдба на автора и така повежда и читателя към неусетното себеопознаване чрез съдбите на другите.& ... |
|
|
Стефи Петкова е едно обикновено момиче на 22 години. Обича да рисува, да танцува и да се смее. Едно от най-любимите ѝ занимания е да наблюдава хората. Благодарение на това свое хоби тя има зад гърба си вече две издадени книги. В "Писма до теб" тя отново събира животите и чувствата на различни хора, които срещна през изминалата година и половина. Този път по-голямата част от разказите за хората тя пресъздава в стихове... Може би някъде сред тези редове е и твоята история! Може би някъде тук си и ти... Разгърни тези страници и потърси... Едно от нейните "писма" може би е до теб... ... |
|
|
"Шепота ми, идващ от сърцето, събуди мрака от непрогледна тъмнина, и слънчева усмивка на лицето, грейна с небесно лунна светлина. Поглеждам дръзко към небето, познавам коя е моята звезда, и с лъча на слънцето напето, опитвам се да уловя мига. И летя с кошница над полето, аз съм слънчевата му сестра, събуждам цветчетата там додето, стигам с моята светла искра." Светлана Тодорова ... |
|
|
Съставител: Борис Христов . ... На един песимист Да, роб е той, народа, и спи дълбоко, гробно в безчувственост нехайна, в мълчание беззлобно на привичен покой: окови тежки влачи и тъй смирен умира, че щастието сякаш в неволята намира, да, брате, роб е той. Но хулна реч не казвай, недей го кле жестоко, че уж не вижда злото, когато по-дълбоко забива нокти то - и смучи, и досмуква последната остала живителна кръв капка в снагата, всичко дала: защо грешиш, защо? Аз зная, то го любиш, неволника вековен, и с болка го ругаеш в копнежа си синовен, знам твоите мечти... Че раснал си при него, че залък твърд и черен, делил ... |
|
|
Историята на ней и тайната на съществуването. Пътешествието към хармонията на духа, взаимоотношенията, ума и тялото."Не слушай шума, създаден от другите; послушай шепота на своето сърце... Каня те на пътешествие! В което ще ти разкажа за съдбата на един вълшебен музикален инструмент, наречен ней, чийто път започва от блатото на тръстиките, за да умре и да възкръсне чрез дъха и майсторството на музиканта. И тогава да покори с изкусно изваяната си душа, претворена в мелодия... Всеки от нас е точно толкова фин и уникален инструмент, поел по пътя на съзряването, за да стигне съвършенството. Написах тази книга, за да те ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Билка недокосниче" на Калина Румена . ... "Ние започваме живота си с едно вдишване и тръгваме по пътя напред и нагоре към смъртта. По този път ние контактуваме помежду си и с останалия заобикалящ ни растителен и животински свят с мисъл, изказ и действие. Когато има синхрон и съвпадение между нашите мисли, думи и действия, света е енергийно балансиран. Ние обаче се научаваме да манипулираме света като мислим едно, говорим друго, а вършим трето. И тогава създаваме вихри, които ни докарват главоболие (от всякакъв характер) и болести. Тези разбалансирани енергии Ванга коригираше с ... |
|
|
Когато миналото изплува на светло, за трима души американската мечта ще се превърне в кошмар. Меган е типичната американска майка и домакиня от предградията, макар че навремето в младежките си години е била доста буйна. Рей пък е бил талантлив фотограф документалист, но днес е принуден да си изкарва хляба, доколкото може, като папарак. А Брум е детектив, който продължава да се занимава със случай, отдавна отпратен в забвение и обявен за студен. Всеки от тях води живот, какъвто никога не е искал, и крие тайни, за които и най-близките му хора дори не подозират. И докато се изправят лице в лице с тъмната страна на ... |
|
|
Какво представлява иронията, в какви форми се проявява, какви капани ни дебнат, когато стане дума за нея - именно на тези въпроси е посветена монографията на Владимир Янкелевич Иронията, написана не без ирония и с позоваване върху многобройни примери, свидетелстващи за огромната философска и обща култура на автора. Иронията е смъртоносна за илюзиите - твърди Янкелевич, - тя поставя всичко под въпрос, руши установените дефиниции, отхвърля самодоволните дедуктивни съждения. Благодарение на иронията човешката мисъл успява да се разпознае в огледалната рефлексия. Тя е движение на съзнанието, което снема напрежението от ... |
|
|
Съставител: Елеазар Хараш . ... "Дървото е духовна енергия и в тази енергия бди Невидим дух. В тази енергия има Сърце, Сърцевина - Глас, който е скрит в много фин шепот. Мъдрецът чува Сърцевината на нещата, защото сам той е станал Сърце. Дървото е Духовна Тайна, а не земна." Елеазар Хараш ... |
|
|
Душите са цветни, а някои безцветни. Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... Съдбата... Това неконтролируемо същество. Съдбата живее свой живот, има собствено мнение, поведението ѝ е непредвидимо. Накъде ни води тя? Разбира се към естествения край на живота, който всъщност е едно начало. Съдбата е закодирана във всеки от нас. Живеем с нея, не я забелязваме, кроим планове, гневим се на неудачите и забравяме най-важното: Носим в гените си съдбата на всички наши предци. Повтаряме най-тежките изпитания, прибавяме нови, понякога още по-тежки, страдаме, ... |
|
|
Когато ме последваш Ще те призова в прозрачното... Ще чуеш само шепота на пеперудени крила... После ще е безтегловност и безгранична радост... Върховете не са недостижими, за онези, които познават летежа... Те са призовани да бъдат някъде, където ще възпламенят кладите на свободата, за да бъдем отново истински... Когато те повикам, ще се замислиш дали трябва, реално ли е... Не можеш да устоиш на онзи глас от вечността, отекващ в най-дълбокото... в сърцето... Дланите са по-интимни от голотата... Оголените нервни окончания, докосвани са от детайлите... на незабележими сенки, отразяващи се, само в очите... Когато ме ... |
