Форма и действителност. ... "Залезът на Запада. Опит за морфология на световната история" е основният и най-известният труд на Освалд Шпенглер (1880 - 1936) - немски философ историк, един от класиците на философията на културата. Излязла е в два тома след края на Първата световна война (Том 1 - 1918 г., Том 2 - 1922 г.), книгата става сензация и претърпява десетки издания, а интересът към нея не секва и до днес. Освалд Шпенглер отрича идеята за "единна история на човечеството" и отказва да признае Запад за център на световната история, като издига концепцията за типовете култура, които по подобие на ... |
|
|
Световноисторически перспективи. ... "Залезът на Запада. Опит за морфология на световната история" е най-известният труд на Освалд Шпенглер (1880 - 1936) - немски философ и историк, един от класиците на философията на културата. Излязла в два тома след края на Първата световна война (т. 1 - 1918 г., т. 2 - 1922 г.), книгата става сензация и претърпява десетки издания, а интересът към нея не секва и до днес. Двата тома на "Залезът на Запада" са свързани от единна концепция. Историята на човечеството О. Шпенглер разглежда от различни страни: в първия том на основата на изкуството и науката, а във ... |
|
|
Първото по рода си тематично изследване за появата и развитието на европейската философия на историята. ... В част втора продължава изследването на основните теми във философия на историята XVIII - XX век . Анализирани са темите на Карлайл, Чаадаев, Ортега и Гасет , Хайдегер, късния Шпенглер , Макс Вебер , Дилтай, Петър Бицилли (най-умният човек, живял някога в България, съгласно Вл. Свинтила). Нов дял е сбитата философия на историята на понятията съдба, държава, история, нация, изясняването на чието съдържание също е важна тема, тъй като това са понятия, с които постоянно работят множество различни автори от ... |
|
|
Модерният недовършен роман на Музил - Човекът без качества успешно съперничи с Одисей на Джойс , бидейки по-философски. Настоящата книга разбулва немалка част от философските "заигравания" на Музил с: Ницше , Новия завет, немската мистика, Дилтай, Шелер, Зимел, Макс Вебер , Киркегор , Достоевски , Шпенглер , Фройд , Алтенберг. Разтълкуван е и неговият умел анализ на психопатичното душевно разстройство на Мосбругер. Препоръчва се за широк кръг отбрани читатели. Проф. дфн Красимир Делчев е преподавател във Философския факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски. ... |
|
|
Първо по рода си тематично изследване за появата и развитието на европейската философия на историята. ... Проследяват се възгледите на Волтер, Изелин, Хердер, Кант , Монтескьо, Гобино, Чембърлейн, Шилер, Фихте, Шелинг, Хегел , Ницше , Шпенглер , Тойнби, Шмит и множество други автори... Особено внимание е обърнато на немската идеалистична философия на историята от XVIII - XIX век , опираща се на християнски теологични основи. Централна роля тук има Фихте с учението за идеите като саможертвен съзидателен живот, лумващ в богоизбрани индивиди, повеждащи останалите за сияйни и въздигащи исторически дела. Фихте пръв ... |
|
|
"Социалното, колективното, е човешкото, но вече дехуманизирано, квази-материализирано, оприродено. Затова, без да си даваме сметка, сме тласнати да определяме социалното и като "свят". Човекът е в обществото все едно във втора природа."Хосе Ортега-и-Гасет ... |
|
|
В този труд се разглеждат само някои теоретични аспекти на: стопанската история характерът и спецификата на т. нар. "светове - икономики" и тяхното място в Световното икономическо Пространство и във времето формирането и развитието на основните светове-икономики Димитър Стефанов Димитров е доктор по История и доцент по Стопанска история. Преподавал е икономическо сътрудничество в УНСС в гр. София, като редовен преподавател до 1999 г., Сравнителна стопанска история в НБУ в гр. София до 1998 г., Стопанска история в Селскостопанската академия в гр. Пловдив през 1997-1998 г. Понастоящем преподава Стопанска ... |
|
|
Можеше ли българският път да бъде друг? Този въпрос възниква непрестанно, когато представителите на различните революционни парадигми сблъскат тезите си в директен или задочен дебат. Въпросът е подвеждащ, защото предразполага не към отговори, а към хипотези. А хипотезите, макар и истинни, не произвеждат факти. В шума, породен от подобни въпроси, остават нечути редица отговори, които биха допринесли за осъзнаването на качества и дефицити на колективната българска идентичност. Осмислянето на тези отговори би дало далеч по-голям принос за настоящето отколкото преповтарянето на хипотези и линейни констатации. В книгата си & ... |
|
|
Хората вечно правят опити да разгадаят какво е живот. Но успяват само когато намират невидими допреди структури. За да си обяснят топлина, дълго търсят някакво специално вещество, което телата около нас да обменят. Но и температура се оказва характеристика на недостъпна за окото динамика. На каква обаче структура би могло да бъде израз времето? Централна за нашия подход е идеята, че социално време може да се анализира чрез разглеждане на възникването и устройството на социалните предмети (строго казано: на посреднически структури). Време е последица от това устройство, бидейки негова неразбираема и сякаш вълшебна сянка. ... |
|
|
Учебникът "Теория и история на цивилизациите" е предназначен за студентите от специалност "Социология" в ОКС "бакалавър", а също и от специалностите "Медии и журналистика" и "Медия икономика" в професионално направление "Обществени комуникации и информационни науки". През учебната 2014 / 2015 г. пред тези студенти започна да се чете учебната дисциплина "Теория и история на цивилизациите". Основната цел на курса "Теория и история на цивилизациите" е да запознае студентите с основните закономерности на развитието на локалните, световните и ... |
|
|
Позиция. От извора. Полски дни. В Македония. Друг свят."Това е публицистика и дневник, родени от срещата със събития и личности, размисли и коментари за времето, което ни преобръща. Това е и позиция, която е заета на мига, но и която всеки може да атакува. Тя не претендира да бъде безгрешна, истина от последна инстанция. Напротив. Тя е блогомисъл. Тя казва, но не винаги доказва. Епатира, но не възпира. Отвежда ни в близки и далечни земи. Разказва за политика, дипломация, култура. И остава като подпис във времето, следа, по която изтеглям и нишката на моя живот. Защото, Blogo, ergo sum!" Александър Йорданов Доц. ... |
