"1885. Спомени на съвременници" събира безценни късчета памет. Хора, оставили имената си в историята, разказват от първо лице за моменти на чисто родолюбие и национално единство. Разгръщайки страниците, ще се потопите в живота на следосвобожденска България в тази година, събрала в себе си две от най-славните и триумфални събития - Съединението и Сръбско-българската война. Ще се озовете на заседанията на тайните комитети, после ще се изкачите на Бузлуджа за честването на смъртта на Хаджи Димитър, където, заедно с майката на войводата, ще си припомните идеала за национално обединение. Редом до опълченците ще ... |
|
"Писма от войната" е първата оригинална батална книга в българската литература. Написана от един от бележитите български пълководци - Стефан Тошев, тя смайва с автентичния си език и рисува една реалистична картина, в която героизмът среща ужаса на войната. Сръбско-българската война заварва Стефан Тошев като капитан и командир на Трънския отряд. Още на 3 ноември Тошев влиза в бой с настъпващите сърби и успява да ги задържи, но получава заповед да отстъпи. Преживяното го тласка да стане автор на десетки бойни спомени, събрани и издадени 3 години след края на военния конфликт. В тях читателят ще прочете ... |
|
Препис: Д-р Николай Иванов Колев . ... Спомени и бележки от сръбско-българската война 1885 година от запасния подполковник Стефан Иванов Кисов - издадена за първи път от печатницата на Ив. К. Цуцев в София през 1900 г. Стефан Иванов Кисов е участник в Руско-турската война (1877 - 1878), български офицер, полковник, командир на II-и Пехотен Струмски полк и на Брезнишкия отряд по време на Сръбско-българската война (1885). Роден на 15 ноември 1861 г. в Болград, Обединено княжество Влашко и Молдова; Починал на 14 ноември 1915 г. в София, Царство България и е погребан в Централни софийски гробища, София, Република България. ... |
|
Монографията "Културната политика на българската държава (1885-1908)" проследява съдържанието, тенденциите и механизмите на културната стратегия в началните десетилетия на модерната ни държавност. Аргументирана е тезата за еволюционното развитие и постиженията на националното образование и на културните институции. Откроена е ролята на гражданското общество, културните и политическите елити с техните лидери в реализирането на идеи и практики, утвърждаващи България в европейското пространство на синора на XIX-ХХ в. Доц. д-р Мария Радева е преподавател в Историческия факултет на Софийския университет "Св. ... |
|
Характеристики: географска мрежа; хидрография; територия на България след Съединението и територии на съседни държави, представени чрез фоново оцветяване върху сенкорелеф; територия, отстъпена на Османската империя според "Топханенския акт", представена чрез щриховка; райони на съсредоточаване на българска и сръбска войска; държавни граници; граница на Княжество България и Източна Румелия според Берлинския договор; път на българския княз Александър I Батенберг; военни действия; сражения; митинги и демонстрации в подкрепа на движението за съединение; столици и градове; местни тайни революционни ... |
|
Характеристики на картата: ламинирана с лайсни; размери: 175 x 107 cm. ... |