Ние обичаме да разказваме приказки на децата. Длъжни сме да им разказваме. Защото приказките са нашето извинение пред тях. Извинение, че светът, който сме им подготвили, все още не е онзи, който те заслужават. Ние се извиняваме, а децата винаги ни прощават. Затова тъй често ни молят да им разказваме приказки, които отдавна вече знаят. ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
"Човек поне веднъж-дваж трябва да се е питал - абе аз умен ли съм или не съвсем? Сигурно е, че много хора никога не са си задавали подобен въпрос, трети поначало се мислят за умници, рядкост са тези, които признават собствената си глупост. Те дори не могат да се нарекат глупави, щом са осъзнали това. Аз, казано откровено, съм си задавал съдбоносния въпрос. И съм се удивлявал, че отговорът зависи от обстоятелствата и сравненията. Разхождали се Жан-Жак Русо и Волтер и по едно време Жан-Жак рекъл: "Много е тежък човешкият живот". "В сравнение с какво? - попитал го Волтер". Радвал съм се, когато ми ... |
|
|
"Доколкото си спомням" е в руслото на най-добрата българска мемоаристика от "Страданията" на Софроний , през "Записките" на Захари , до "Пътя" на Константин Константинов . Георги Данаилов умее да пресъздава мига в неговата пълнота и същевременно да ни открива перспективата на голямото и всеобщото."Георги Величков ... |
|
|
"Честно казано, някак си нахално е да обсъждам великите умове, но да се опитам да размишлявам за техните схващания ми се струва по-почтено, отколкото цял живот да се доверявам на готови формули. В края на краищата подобни занимания са полезни поне с оглед атеросклерозата! Откакто свят светува, на хората се предлагат и налагат различни картини за тяхното бъдеще. Утопични или измамно реалистични. Натрапвани чрез слово и молитви, с огън и меч. Религиозни фанатизми, национализми, фашизми, социализми, комунизми и всичките те, без изключение, се опитват да подчинят нашето мислене на представите за някакво предполагаемо ... |
|
|
"Споменът е единственият рай, откъдето човеците не могат да бъдат изгонени!" Те го почистват, подреждат, метат. Бършат прах. После грижливо затварят вратите - да не би някой натрапник незабелязано да се промъкне и да развали цялото райско настроение. Рядко забравят открехнат прозорец и тогава размахват кърпа, за да изпъдят зелените мухи от миналото. Я къде отиват лошите спомени, гузните спомени, мръсните спомени? В зимника на рая, обвити в паяжини и мрак, набутани в стари почупени сандъци, толкова неразличими, сякаш някои събития в живота ни не са се случили. Може да има скрит опис за тях, но влагата е размила ... |
|
|
"Веднъж, когато гребях с лодка в морето, видях самотна пеперуда да се носи над вълните. Сигурно вятърът я бе откъснал от любимите й цветя и отнесъл далеч навътре. Сега със сетни сили тя летеше съвсем ниско над водата. Всеки миг се опитваше да кацне, като навярно разчиташе, че ще срещне някаква опора за телцето си, но усещаше морето под себе си, издигаше се и пак се спускаше... На нейно място никоя пеперуда нямаше да смогне да стигне до брега, но тази продължаваше да лети, защото възприемаше всяка идваща вълна като място за избавление. Всеки следващ миг и се е струвал спасителен и тя щеше да го очаква, докато загуби ... |
|
|
"Затова зрителите, изпълнили стадиона, видяха как един риж котарак премина като пламък през цялото игрище и накрая, свит на кълбо, се стрелна към вратата на сините. Обърканият вратар помисли, че това е топката, и решен на всичко, направи отчаян плонж към Туфо. Но котаракът се изплъзна ловко в страни и скочи върху главата на един фотограф. В това време шарената топка наистина долетя отнякъде и като тупна в меката трева, неочаквано се търколи в другия край на вратата. -Гооол! - изкрещя неистово стадионът. -Гооол! - извика фотографът, забравил за ноктите на котарака. Играчите в синьо затичаха с протегнати ръце към ... |
|
|
Изданието включва най-известните разкази за деца на великия белетрист Георги Райчев . Те са вълнуващи и понякога дори тъжни, но в тях винаги има някаква мъдра поука. Разкриват нравствените ценности, с които постъпват героите в тях, по един самобитен и неповторим начин. Същевременно в тях обаче прозират и недостатъците на човека, например в разказа "Пиян гост" с много хумор и ирония е изобразен податлив на грешни постъпки. Същият смисъл крие и разказът "Матвей и гроздовото зърно", където родителите се смеят на лакомото си момче, което се превива от болки в корема поради преяждане със сладкото грозде. ... |
|
|
Книгата Стефан Данаилов. Игра на живот от журналиста Георги Тошев е в чест на 80-годишнината от рождението на легендарния български актьор, която се навършва на 9.12.2022."Игра на живот е книга за и от Стефан Данаилов. За любовта и липсата на любов, за огромния копнеж по срещата с другите, по киното и театъра. Игра на живот се вглежда в детайлите от едно човешко пътуване във времето. Автобиографичен повей, който минава през несигурното присъствие на собственика на истории, разказани от другите. Лична изповед, която се превръща в история на едно пъстро общество от чудаци, вече на изчезване. Спомените ... |
|
|
Атлантическият експрес напуска Европа по крехкия виадукт през океана. На борда са бежанците от Стария континент, загубили своите илюзии. Индустрията и науката са претърпели провал - животът е превърнат във форма за синтетично оцеляване. Зад новата стена на изток се крие огромна и неясна заплаха... Апокалипсисът на Европа е неизбежен. В едно различно измерение корабът "Източник", воден от самотна млада жена капитан, пресича галактика, различна от Млечния път. Мисията е част от свръхпроект на високоразвита цивилизация, която търси нови планети и еволюционно безсмъртие. Как ще се преплетат пътищата и съдбите на ... |
|
|
It is getting dark over the mountain lake; the passing winter freezes the quiet northern land. A little boy dressed in fur, girded with a sword decorated with a raven head, struggles with uneven terrain, mud, and unbearable load - the remains of his father - Edsgar, the mighty warrior of the Great North. A stream of white light splashes from the sky to the funeral pyre. A ringing sound fills everything around. It is as if billions of metal particles are sprinkled on a steel shield. Edsgar bids farewell to Erik, the lovely Valkyries take on the spirit of the warrior, and he flies with them to the gates of Valhalla to take ... |
|
|
Рики обича да ходи на гости при баба и дядо. Баба му разказва приказки и разни интересни истории, а дядо го води в градината си. Тя е любимото място на Рики - там зайчето помага на дядо, а той го учи на всичко за природата. Историите от поредицата "Зайчето Рики" забавляват децата и им помагат да пораснат, да се научат да разбират своите чувства, да бъдат самостоятелни и уверени в себе си. ... |
