За тях говореха и продължават да говорят какво ли не, наричаха ги и ги наричат какви ли не. Още с първите дни на своето създаване те са неудобни както за политици, така и за престъпници. Всеки иска да ги употреби според своите представи и според своите интереси. Злоради пишман журналисти и доносници и днес изливат своята отрова върху тях и се опитват на техен гръб да натрупат слава и пари. Затворени зад високите огради на Враня, те възбуждаха и продължават да възбуждат въображението на всеки лаик и на всеки предател. За тях се създаваха и продължават да се създават митове. И днес сред широката общественост в България за ... |
|
Те нямат лица и право на грешки. Безименни и почти митични зад черните си маски, стискат в зъби душите си. Плащат с кръвта си за чужди грешки, погребват мълчаливо другарите си. Срещу тях е целият престъпен свят, терористи и мафиоти. Командосите от СОБТ са последните мохикани от света на истинските мъже. ... |
|
"Още древните японци са казали, че бизнесът е война. Вярно е, че правилата на тази война се променят всеки ден, а според мнозина от воюващите - изобщо дори не съществуват. Вярно е също така, че това е война, в която никога няма да има краен победител. Но е вярно и друго - всеки е длъжен да спечели своята битка. А за да се случи това, са необходими много знания, подготовка и работа. Сигурен съм, че занапред ще излизат още подобни книги, които ще са стъпили на богатия и често кървав опит на частните охранители и бодигардове. Опитът и практиката са единственото доказателство за правдивостта на една или друга теза или ... |
|
Той можеше да вижда насън като наяве. Затваряше очи, спомняше си миналото и виждаше бъдещето. Можеше "да влезе" във всеки човек, можеше да го "изтрие" и да вкара в тялото му друг, който да изпълнява безпрекословно неговите заповеди. Можеше да подчини всеки човек или животно и да го превърне в своя марионетка. Научи се да излиза от тялото си и да се вселява в съзнанието на друг. Но не го правеше. Петдесет години живя с товара на Силата като обикновен човек и не пожела да се ожени за Вдовицата на Бога. А тя му се предлагаше с цялата си прелест и зловещина. Но пред нея Пантелей Пантев предпочете Поезията. ... |
|
Бунт и слово Всеки бунт има своето истинско Слово. Всяко слово е бунт и създание ново. Щом роден съм да дам, аз не мога да взема. Всеки бунт е балсам, всеки страх е екзема. Безсловесни край мен се провикват до Бога. От страха им ранен да изплача не мога. Но се смея без глас, а на глас проповядвам: Всеки ден, всеки час е божествена сватба! Изтърваният миг е изгубена вечност. Всеки бунт е велик, щом е бунт за човечност. Щом в началото бе и накрая ще бъде! Едно слово-небе, една сладка присъда... Пламен Григоров ... |
|
Изкуството да общуваме. Често обвиняваме другите за нашите проблеми и неудачи. А може би истинската вина е скрита дълбоко в човешката природа? Хората искат да бъдат обичани, но не обичат, искат да бъдат уважавани, но не уважават. Това довежда до едно постоянно недоволство, което за много хора се превръща в убеждение, че за тяхното нещастие са виновни другите. Блудкавите сапунени телевизионни сериали също допринасят за това ненужно самосъжаление и страдание, постепенно се превръщат в непоносимост към ближния. Предизвикват гняв. Пътят към другия човек, към човека до нас, става все по-трънлив и невъзможен. Какъв е тогава ... |
|
Повест за последните пет дни от Дойранската епопея. ... През 1936 г. българският генерал Владимир Вазов е поканен в Англия да присъства на конгрес на организацията "Британски легион", който чества победата на имперската армия през Първата световна война. Генерал Вазов е посрещнат от кмета на Лондон. Настанен е в замъка на лорд Харболи, където е отсядал Наполеон. Посрещат го с големи почести. Специално за него е построен почетен легион със знамена. Генерал Хамилтън (83-годишен), който го придружава, командва: "За почест, мирно!"На парада участват 3 хиляди военнослужещи и 200 бойни знамена. Когато се ... |
|
Основният въпрос, който човекът винаги си е задавал, е дали съдбата му е решена по рождение, или всичко е в неговите ръце. Много пъти сме слушали по-стари хора от нас да казват: "Каквото е писано, това ще стане!". И тук не става въпрос за фатализъм или за примитивни вярвания, а за наука. Защото мнозина смятат, че съвременната наука вече се е здрависала с Бога. Тази книга ще ви помогне да опознаете повече себе си, вашите близки, приятели и врагове. ... |
|
Пламен Григоров е автор на няколко книги със стихотворения: "Не късай мрака", "Адвента", "Небесен корен", "Омагьосано пладне", "Полудяло небе", "Подпис в небето" и "Душа на мисълта". Написал е стотици статии и десетки книги, между които: "До оня свят и обратно", "Българските спецсили", "Свръхчовекът от Подземната академия на КГБ", "Нибиру и психотронната война", "Командосите от СОБТ", "В огледалото на неведомото", "Ала и Вимпел - спецназът на ФСБ", "Подземните градове", & ... |
|
Терорът! Това е най-мръсната война, която е водило някога човечеството. Това е войната, която властимащите водят срещу всички, включително и срещу собствения си народ. Най-често терористите са обучавани в строгосекретните бази на тайните служби, а след това се използват за мръсните цели на тези, които са платили тяхното обучение. Не по-чиста, но и кървава, е и ролята на специалните елитни части, на които се налага да воюват срещу "терористите". Командосите от специалните подразделения са тези, на които разчитат обикновените хора. Те би трябвало да ни защитят от подлите капани и от още по-подлите оръжия на ... |
|
Живият не ми е враг! Живият е спешен случай. Паднал от небето знак и потънал в земен ручей. Живият е брат ранен. Неизгаснала светулка. Той е на живота в плен, на смъртта - бесмъртна люлка. Живият не ми е враг! Но с какво да го прегърна? Щом ръцете ми са мрак, а сърцето ми е въглен... Пламен Григоров Пламен Григоров е роден през 1956 г. Автор е на няколко книги със стихотворения: "Не късай мрака", "Адвента", "Небесен корен", "Омагьосано пладне", "Полудяло небе", "Подпис в небето", "Душа на мисълта", и "Бели клади". Написал е стотици ... |
|
"Смея да мисля, че от младото поколение поети, Пламен Григоров е между първите по талант. Той е образен, метафоричен, много свой, много различен. И това не са суперлативи, а просто истина. Истинска радост е за мене, че познавам поета Пламен Григоров и че мога да се наслаждавам на неговата поезия... У Пламен Григоров грабва стихийното му образно чувство... Бих казал има нещо неудържимо у него, като в един Никола Фурнаджиев , нещо елегично образно като у Асен Разцветников . Разбира се, поетът е със свое лице, единствено число... Вярвам много в него!". Димитър Светлин "По този път не е минавал никой. Дори ... |