Убий Българина!

Роман от спомени. "В средата на 80-те години от дъното на душата ми се надигна тревожно предчувствие, че бързо трябва да разкажа преживяното, защото идва ново време, в което всичко ще се промени и за всичко ще бъде късно. Така се роди "Убий Българина!" – книга за моето начало..."

Това са думи на Любомир Левчев, с които той ни въвежда в един роман от спомени – живи, ярки, каквито могат да бъдат само спомените от детството. В тази книга героят, сега от позицията на автор, се среща със себе си. Всъщност, среща се повторно със смисъла на своето начало, за да изповяда преживяното време като предупреждение на недобре разчетената История. И за да ни даде своята интерпретация на някои исторически събития през погледа на Лудия учител по история. Както при размесването на колода карти, така и тук, авторът редува случките от личния си живот с тези от обществения и политическия пейзаж, за да ни направи свидетели на любопитни подробности около събитията от 9 септември 1944 г., но и на смъртта на своя баща две години по-късно.
Така, парченце по парченце, мозайката се нарежда и се появява първата част от историята на един динамичен, изпълнен с превратности и срещи с незабравими личности живот.

Любомир Левчев е роден на 27 април 1935 г. в Троян. Завършва гимназия в София и висше образование в Софийския университет "Св. Климент Охридски", специалност "Библиография и библиотекознание" към Философско-историческия факултет. Председател е на Съюза на българските писатели от 1979 до 1988 г.
Първата му стихосбирка "Звездите са мои" е издадена през 1957 г. Сред най-известните му поетични книги са "Обсерватория" (1967), "Дневник за изгаряне" (1973), "Заклинания" (1981), "Лък" (1983), "Самосъд '83", "Метроном" (1986), "Небесен срив" (1996) и други.
Автор е на романите "Убий Българина!", "Ти си следващият", "Панихида за мъртвото време" и на сценарии за филмите "Мълчаливите пътеки", "Гибелта на Александър Велики", "Сладко и горчиво".
Носител е на наградите: "Никола Вапцаров" (1977), "Пеньо Пенев" (1984), "Димчо Дебелянов" (1990), "Хр. Г. Данов" (2008), "Иван Вазов" (2013).
През 2005 г. е удостоен с орден "Стара планина - първа степен" за "Изключително големи заслуги към България, за развитие и популяризиране на българското изкуство и култура" и други.
Любомир Левчев е член на Европейската академия за наука, изкуство и литература – Париж, и член-основател на Европейската академия за поезия – Люксембург. Носител е на Златен медал за поезия на Френската академия със звание "Рицар на поезията" (1985), Голяма награда на института "Александър Пушкин" и Сорбоната (1989), Световна награда за мистична поезия "Фернандо Риело" (1993), "Златен венец" на Стружките вечери на поезията (2010) и други.

АЛТО Комюникейшънс енд пъблишинг ООД
София, 1528
ул. Поручик Христо Топракчиев № 11
sales@enthusiast.bg