Минало незавършено. Разкази

"И тъкмо по това време, някъде около 20 септември 1994г., се случило следното:
Късно една вечер майка ми, след като ме приспала, слязла по няколкото стъпала на балкона откъм "Лермонтова" и се облегнала на перилата. Било топло и тихо, но по улиците нямало жива душа, само караулът крачел по тротоара пред къщи, на няколко метра от нея. Изведнъж тя чула да се подсвирва една мелодия "You are my sunshine", която им била сигнал с баща ми.
- Чувам, че мелодията е същата - разказвала ми е майка ми, - и в същото време разбирам, знам, че не я свири баща ти.
Разтревожено се заоглеждала, като внимавала да не привлече вниманието на "войничето" долу. Но изведнъж го чула тихо да казва:
- Аз свиря, госпожа. Слез за малко!
Тя слязла и в сянката под дюлята той ѝ казал:
- Бате Георги е добре, праща ви много здраве и връща този пръстен, да не се загуби - и ѝ дал един пръстен с монограм, който баща ми носеше на малкия си пръст.
В първия миг майка ми се ужасила: обзело я страшно подозрение, че мъжът ѝ е убит и ѝ връщат вещите му. Момчето бързо я успокоило."

Защо да се пише за всичко това
Плажът
Морето замръзна!
Ранно детство и игри у дома и навън
Как не заминахме за Швейцария
Шах клубът
Четмо и писмо
Разломът
С пот строим, с кръв ще браним!
Срещи от по-особен вид
Няколко бургаски анекдота
Посещение в миналото
Няколко щриха към образа на Стефан Савов
Албанските десноцентристки партии и непоправимостта на историята
Непознати лица и непонятни умове