"Част от детството ми премина в Русия по времето, когато около нея бяха обединени множество републики в една голяма държава, наречена СССР. Аз живеех в далечния Сибир, плодове виждах под формата на ябълки и портокали и то само по Коледа. Заради това така екзотични ми се струваха тогава разказите на учителите за дините и пъпешите, растящи в Казахстан, Таджикистан и другите централно-азиатски републики. Още тогава ми се искаше да се запозная с подобна екзотика, опитвах се да си представя как ли изглеждат тези страни, колко ли е силно слънцето им, за което ни говореха в тъмнината на полярните нощи при нас.
И ето че пораснах, СССР се разпадна и екзотиката на Централна Азия не спираше да вълнува пътешественическата ми душа. Заех се и в рамките на няколко години обиколих всичките нови независими държави, които някога влизаха в границите на голямата социалистическа държава.
Последна бе Туркменистан, съвсем до скоро бе съвсем затворена за туристи, отвори я сегашният ѝ президент и то буквално преди година-две. Искаше ми се да обединя разказите си за нея заедно с тези за Узбекистан и Иран, част от трите съвременни държави дълго време назад в Историята били част от едни и същи империи. Само че твърде дълга обещаваше да стане книгата, заради това оставих Узбекистан и Иран за отделна книга, а в тази включих Киргизстан, Таджикистан и Казахстан. И така, вместо по историческа тема, обединих държавите в тази книга по добротата на хората, които срещнах. А тя беше безгранична, толкова добри хора накуп не бях срещала.
За радост, извън общите репресии на СССР, дори в онова обединено време бяха оставили на народите на Централна Азия възможността да запазят бита и културата си и днес те ме посрещнаха така, както са посрещали техните гости дедите им. В народите на четирите държави битуваше общото традиционно правило: "Гостът е по-висок от стопанина на дома, а стопанинът е равен на Бога". Така и се чувствах - глезена, обгрижена и буквално потънала в добротата на тези чисти и открити хора на слънчевата Централна Азия. По техните селения ви каня днес, надявам се да съм успяла да пресъздам поне част от прекрасностите, с които се срещнах."
Из книгата
Начало 
Рейтинг: 8.00 / 1 глас 
