Старата

Там, във фургон край необятни царевични полета, живее малък човек, който смята себе си за избран. Не умее да чете и пише, не е принуден да полага старания за нищо, защото не търси признание. Все повече се смалява, разговаряйки с Твореца и опитвайки се да изпълни волята му - да стане последен в света. От тази мисъл извира сила и чувство за свобода, което не могат да разколебаят никакви житейски изпитания. Светът е олицетворен от образа на Старата, неговата жена, сякаш пратена му като изпитание свише. Изпратен в психиатрична болница, героят обяснява на лекаря, че в замяна на това е получил в дар умението да се възхищава. Затова рисува на парченца хартия пейзажи и хора с единствения копнеж след него да останат само тези неподписани скромни знаци памет.

Новелата "Старата" носи атмосферата на затънтените селца из дълбоката провинция, реална и магнетична, претворена в характерния за Вояшински минималистичен стил. Книгата е преведена на френски, английски, испански и украински език.

"Нямам Божието обяснение за това, което се случва в живота ми. Опитвам се да рисувам, защото така поддържам контакта със света, който все още познавам и който безкрайно ме възхищава. Красотата му ми дава усещането за смисъл, доказателството, че животът е реален, чужд е на всякакви фантасмагории. Трудно е да се каже кой съм в действителност. Понякога ми се присънва голям фургон, в който съм щастлив и в който Бог идва при мен през прозореца. Отдавна знам, че съм необикновен и прекрасен. Сега дори го знам заради всичко, което се случва с мен, защото сигурно такива неща не се случват с никой друг. Може Бог да не действа върху мен, може да съм под властта на някаква част от творението, която съществува заради самото великолепие на всичко в света, заради самата светлина, заради самото съществуване... Безкрай са нещата, на които човек може да се удивлява и да обича."
Из книгата

Издателство Ерго ЕООД
София, 1799
бул. проф. д-р Ал. Теодоров-Балан №16
office@ergobooks.eu