С изменения в НПК през 2017 г. отново разпоредителното заседание стана част от българския наказателен процес. В настоящата книга с практическа насоченост е разгледана новата уредба. Изразено е критично становище по отношение на въвеждането на преклузии в наказателния процес, както и спрямо изброяването на съществените процесуални нарушения в досъдебна фаза. Предлагат се възможности пороци в обвинителния акт да се отстраняват не само в досъдебната фаза на наказателния процес. Разгледан е и институтът на поправка на очевидна фактическа грешка и в съдебни актове – едно от малкото положителни изменения в НПК напоследък.
Внимание е отделено и на новата страна в наказателния процес – заинтересованото юридическо лице и редът за ангажиране на неговата отговорност в рамките на наказателното производство. Направен е и паралел с аналогичното производство по ЗАНН, като обаче се достига до извод, че за пореден път уредбата в НПК на тази нова процедура е фрагментарна, далеч от съвършена и неясна още със създаването си. Накратко са засегнати и най-новите изменения, касаещи възможността за обединяване или разделяне на дела в разпоредителното заседание. В хода на цялото изложение и на съответните места е разгледана относимата практика на ЕСПЧ, на Съда на ЕС, на Конституционния съд, като е обърнато особено внимание на произнасянията на Върховния касационен съд, както и на другите съдебни инстанции с цел очертаване на различията в прилагането на засегнатата процесуална уредба и се прави опит за тяхната систематизация и анализ.
Начало 
