Лечителката

"Когато настаниха болния в ристигналата линейка, и Милена тръгна с тях. Така за първи път младата фелдшерка влезе в болницата на близкия град. Възрастен лекар се зае с лечението на пациента и накрая каза:
- Браво, момиче, добре си се справила! От кого си научила как да действаш при такава ситуация?
- От университета.
Отговорът изненада всички и един млад лекар възкликна:
- Да разбирам, ле че в това забутано село е пратена такава млада и при това красива лекарка? И защо не са ви назначили при нас, където се задъхваме от работа, а на място, където нямат нужда от лекар? О, не! Това трябва да се промени. От този момент се смятайте назначена при нас и няма да се връщате в планината. Там си имат баба българка, тя им стига.
Милена се усмихна на милото посрещане и каза само:
- Аз пожелах да работя в това село, защото там живеят най-добрите и честни хора, които също имат нужда от лекарска помощ. Искам само да ви помоля по някакъв начин да ме върнете при тях...."
Из книгата