Има хора, които са в нетърпеливо търсене на успехите като златотърсач, издирващ голямото съкровище. Има и такива обаче, които големите успехи ги връхлитат не защото са ги търсили под дърво и камък, а защото са потърсили и намерили себе си, защото са потърсили и открили таланта си. Към вторите определено можем да причислим и младия поет Константин Трендафилов. След като през 2016-та Трендафилов издаде първата си стихосбирка - "За кого се сещаш, когато се сещаш за някого?" - успехите и известността връхлетяха в живота му с ураганна сила.

Още през същата година поетът си спечели хиляди почитатели, стотици покани за интервюта и още по-солиден брой последователи - надхвърлящ 27 000 - на фейсбук страницата към блога му "Мърлявият блог на един спретнат човек". Но макар и да става известен поет през 2016^-та, самият той споделя, че се занимава активно с писане от преди около 10 години. Що се отнася до това дали той избира писането, или то избира него, в интервю за spisanie8 Константин отговаря така:

"Колкото и странно да е, мисля, че то ме избра. Никога не съм харесвал, когато някой помпозно каже: "Изкуството ме избра". В случая мисля, че родителите ми са основните хора, които трябва да бъдат "обвинени" за това нещо. Ако те не бяха хората, които са, не мисля, че аз щях да съм това, което съм."

Роден в София на 14 декември 1990 г., Константин Трендафилов израства в семейство, което не само има афинитет към литературата, но дава и своя принос за литературния свят. Константин е син на поетесата и писателка Кристин Димитрова и на литературния критик и преводач Владимир Трендафилов. Така, сякаш напълно естествено, момчето започва да цени силата на думите и нещо повече - открива, че има таланта да пише. Но в началото, освен тайничко да представя себе си на света с думи, Константин оставя и време за образованието и развитието си. Следва английска филология и журналистика в СУ "Климент Охридски", докато работи като копирайтър. По-късно започва работа в рекламната агенция "Saatchi & Saatchi", в която става и творчески директор. През годините, заедно с колегите си рекламисти, Трендафилов стои зад множество кампании - сред тях са издаването на "Pod igoto" на шльокавица, което е част от инициатива на "Жанет - 45" за запазването на българските език и култура и кампанията "Жълтъ Байрякъ - фалшив вестник срещу фалшиви новини", създадена да припомни на хората да бъдат критично мислещи и да проверяват истинността на информацията, която ни залива.

С течение на времето писането продължава да бъде важна част в живота на Трендафилов. И след отдаденото "строене" на светове от думи идва и успехът - момент, в който Константин се намира в полето между офиса му на творчески директор и на литературната сцена, чиито прожектори го осветяват за публиката и той става един от най-известните млади български поети. Славата в света на писането той получава още с издаването на дебютната си стихосбирка "За кого се сещаш, когато се сещаш за някого?". Строфите на Трендафилов бързо печелят почитатели и освен това стихосбирката му става финалист в конкурса за любима книга на България за 2016 г. Не след дълго - през следващата 217^-та - на бял свят се появява и първият му роман "Затворисърце". Романът, също като стихосбирката на Трендафилов, постига голям успех. Зад появата му обаче стои не една муза, а един здравословен проблем на автора. В интервю за offnews Константин споделя подробностите около появата на романа "Затворисърце":

"Преди 2-3 години имах сериозен здравословен проблем и за пръв път лежах в болница. До този момент се мислех за безсмъртен. И противно на онази сентенция, това не ме направи по-силен, направи ме по-крехък. Но поне когато излязох, си дадох сметка, че време няма. Всички сме свикнали да ни дундуркат с лъжи като "ще разбереш, като му дойде времето" и т.н. Не, ако искаш да си наистина добър, трябва да си скъсаш гъза, с извинение (смее се), от бачкане и то отрано. И няма какво да отлагаш, защото утре не знаеш какво ще стане. И понеже отдавна имах идея и исках да напиша тази история, бързо, след като излязох от болницата, се хванах и го написах за 4-5 месеца."

Авторът споделя и, че на страниците на "Затворисърце" почти всичко е фикция и няма нищо от неговата лична история. В стиховете му също е така. Още преди появата на романа, Константин Трендафилов многократно казва, че интимните му стихове са плод не на някоя незнайна муза, а на богатата му фантазия. Така - независимо дали ще пише в поезия, или в проза Трендафилов винаги използва за основна "съставка" въображението си. Е, има и един вдъхновител от живота си. На въпроса какво го вдъхновява (в интервю за uspelite.bg) той казва: "Самосъзерцанието. Да анализирам слабостите си. А те са много".

А на въпроса каква е рецептата му за успеха, Константин отговаря:

"Да държа краката си заковани за земята. Най-големите лични нещастия идват от хора с объркано призвание и грешна оценка за талантите и уменията си. И успехът е неизбежен - каквото и да значи той за теб. Проблемът е, когато се опитваш да постигнеш чуждата представа за успех."