Приказки

Ерих Кестнер Времетраене: 1:09 мин. Ръкопис 2244 Гергана Лаптева Времетраене: 1:24 мин. Как да намериш истинската любов Франческа Ходжи Времетраене: 1:02 мин. Лотосовите обувки Джейн Янг Времетраене: 1:21 мин. Органично Джулия Ендерс Времетраене: 1:02 мин. Лятна буря Сандра Браун Времетраене: 1:00 мин. Хенри V Дан Джоунс Времетраене: 1:14 мин. Да се събудиш. Да пораснеш Даян Мушо Хамилтън, Гейбриъл Кайген Уилсън Времетраене: 1:00 мин. Кравата, която дава мляко с какао Петя Александрова Времетраене: 1:04 мин. Еднооки истории Милослава Абаджиева Времетраене: 1:00 мин. Песните на мъртвите Брандън Сандерсън, Питър Орулиън Времетраене: 1:10 мин.

В този том са събрани едни от най-хубавите приказки на Ерих Кестнер, които се превеждат за пръв път на български език.

Ерих Кестнер (1899 - 1974) е роден в град Дрезден. Завършва германистика, философия и история. Автор е на много романи за деца, между които "Това се случи на 35 май" (1933) и "Хвърчащата класна стая" (1934). Написал е и няколко сборника с авторски и преразказани немски народни приказки. През 1960 г. Ерих Кестнер е награден с най-високото отличие за детска литература - медала "Андерсен".

Ерих Кестнер е известен немски писател, сценарист и сатирик, автор на популярни книги за деца. Именно невероятното чувство за хумор, с което е пронизано цялото творчество на писателя, му носи слава и популярност. Той е един от най-четените немскоезични автори на ХХ век, носител на редица отличия, между които престижната литературна награда "Георг Бюхнер" (1957 г.) и наградата "Ханс Кристиан Андерсен" (1960 г.).

Ерих Кестнер е роден на 23 февруари 1899 година в Дрезден, Германия в семейството на майстор-седлар и домашна помощница. Той израства в дребна буржоазна среда и е единствено дете на Емил Кестнер и Ида Аугустин. Момчето от малко има много силна връзка с майка си. Не случайно когато Ерих живееше в Берлин и Лайпциг ѝ пишеше трогателни писма и изпращаше пощенски картички почти всекидневно. Вероятно поради тази причина в произведенията му толкова често присъства образът на обременената майка. В биографията си "Когато бях малък" (1957 г.) Кестнер пише, че никога не му е било скучно, че няма братя и сестри, тъй като винаги е имал много приятели. През 1913 година той постъпва в педагогически колеж в Дрезден, но три години по-късно, малко преди да завърши прекъсва обучението си. Този период Кестнер впоследствие описва в книгата си "Хвърчащата класна стая" (1933 г.). Началото на Първата световна война слага "край на детството" на бъдещия писател. През 1917 година още ученик той е призован в армията. Тежкият военен живот, суровите изпитания и жестокостта, с която той се сблъсква по време на войната, изиграват своята роля във формирането на антимилитаристичната позиция на Кестнер.

След като е демобилизиран се премества в Берлин, където започва да сътрудничи на редица вестници със стихотворения, репортажи и рецензии. Чрез тях той си създава име на блестящ хуморист и сатирик. Тогава започва и най-продуктивният творчески период на Кестнер. През 1928 година е публикувана първата му стихосбирка "Сърце върху талията" (1928 г.). Още в нея авторът показва собствен, неподражаем поетически стил, който остроумно използва, парадирайки езика на всекидневието. През есента на 1928 година е публикувана детската книжка "Емил и детективите". Романът е преведен на 59 езика, като от него са продадени милиони копия. Три години след издаването му е успешно екранизиран. Книгата се отличава със своята реалистичност и през 1933 година Кестнер публикува продължението ѝ - "Емил и тримата близнаци". Тази серия поставя началото на нов жанр - детски детектив. "Антон и Точица" (1931 г.) и "Фабиан. Историята на един моралист" (1931 г.) утвърждават писателя като блестящ разказвач. След Втората световна война авторът създава още книги за деца, сред които се открояват "Двойната Лотхен" (1949 г.) и "Конференцията на животните". Последните две детски книжки - "Малкия мъж" (1963 г.) и "Малкия мъж и Малката мис" (1967 г.), Кестнер написва за сина си Томас, който се ражда през 1957 година.

Въпреки че Кестнер е противник на нацисткия режим, той, за разлика от колегите си, не имигрира от Германия, за да остане директен свидетел на събитията отвътре. Той няколко пъти е разпитван от Гестапо, обявен е за "политически неблагонадежден" и е изключен от "Съюза на писателите". Книгите му са изгаряни от нацистите, тъй като "противоречат на духа на Германия". Лично Хитлер забранява издаването на негови книги в пределите на страната. Така романът му "Трима мъже в снега" е публикуван в Швейцария. След войната писателят се премества в Мюнхен, където редактира местния вестник "Neue Zeitung", работи в радио и издава младежкото списание "Пингвин".

Ерих Кестнер умира на 29 юли 1974 година в мюнхенската болница "Neuperlacher Krankenhaus".

Издателска къща Пан ООД
София 1124
ул. Цар Иван Асен II №1, вх. 1
office@pan-bg.eu