Правно действие на първичните способи за придобиване на вещни права

Предговор от: Стоян Ставру. Кой е титуляр на вещното право? Стабилно ли е то? Възможно ли е да отпадне? Противопоставими ли са правата на третите лица по отношение на последващите приобретатели? Тези въпроси са свързани с фактическия състав, породил вещното право. Той може да води до първично или до производно придобиване.

Изследването се интересува от зависимостта на първично придобитото право от пораждащия го фактически състав. Обхванати са различни хипотези, като се обсъждат правата на оригинерния собственик, предходния титуляр на правото, техните кредитори и правоприемници. Много от поставените въпроси засягат различни правни отрасли: конституционно право, вещно, облигационно и семейно право, граждански процес, административно право и процес, наказателно право и процес. Поради това книгата е насочена към широк кръг читатели: научни работници, практикуващи юристи и студенти по право.

"...ние трябва да привлечем основанието, от което правото на собственост се извежда, към белезите, които индивидуализират и това право. Достатъчно е в тази насока да се обърне внимание на разликата в правния режим на правото на собственост, извеждано от производни и първични придобивни способи."
проф. Живко Сталев, Сила на пресъдено нещо в гражданския процес

Разсъжденията на проф. Живко Сталев върху значението на юридическия факт, който не само поражда, но и индивидуализира субективното право на собственост, стоят в основата на едно модерно виждане към обективното вещно право изобщо. То не се задоволява да изучава правата само в тяхната статика, а има за фокус проблемите, които се пораждат от действеността на редица играчи в юридическото поле. Собственикът. Лицето, което по-рано е притежавало правото. Техните кредитори. Правоприемниците им и техните правоприемници. Кой всъщност е титуляр на правото; стабилно ли е то; ще го запази ли; противопоставими ли са правата на кредиторите по отношение на последващите приобретатели... Редът на тези въпроси е дълъг. Немалка част от тях са свързани именно с юридическият факт - основание, на което вещното право е придобито.

Това основание за придобиване може да бъде първично (оригинерно) или производно (деривативно). Особеностите в правния режим на вещното право, придобито оригинерно, често се изтъкват. Независимост на придобитото право от чуждия патримониум. Стабилитет на същото това право. Неподвластност на правилата Nemo dat, които ограничават правоприемството. Наличие на ново право, изчистено от права на трети лица. Производното придобиване се свързва с несигурност в придобитото право, а първичното - със сигурност. Това виждане е дълбоко залегнало в доктрината и практиката. Наложило се е почти като принцип.

Обстоятелството, че законът никъде не предвижда ясни и единни правила за оригинерното придобиване, поставя под съмнение подобен принцип. Отчитането на факта, че оригинерните състави всъщност са много и различни, го разклаща сериозно. А едно изследване на действието на тези състави ще може да посочи неговата неистинност, поне на такова високо ниво на абстракция. Някои оригинерни състави се отличават със сигурност. Други - не. Но и в съставите, при които я има, тази сигурност притежава дотам различни измерения, че подобно обобщаване изглежда недопустимо.

Първата глава на труда предлага класификация на първичните придобивни способи. Особеностите, които предложената подредба маркира, служат като аргументи в следващите глави за редица изводи. Най-съществени различия се открояват между две групи оригинерни състави: тези, за които законът предвижда наличието на правно основание и тези, при които подобно изискване отсъства. В този контекст правното основание представлява акт, който цели, но по определени причини не успява да прехвърли права. То е неуспешен опит за деривативно придобиване, който - вместо напълно да бъде забравен от правото - получава втори шанс, участвайки в оригинерен състав. Изискващите правно основание, или - както ще се наричат тук - динамичните състави, имат редица функции. Те минимизират вредите за приобретателя тогава, когато според строгите закони на правоприемството нищо не е прехвърлено, гарантират ефективността в гражданския оборот, и понякога дори са основна негова предпоставка. За тези си качества, динамичните състави заплащат определена цена. Те са оригинерни, но наличието на правно основание неизбежно ги заразява с деривативност. Нестабилността на правоприемството се пренася и при оригинерното придобиване. Разбира се, не със същите измерения и не при същите условия.

На свой ред динамичните състави могат да бъдат подразделени на същински и несъщински. Вторите стоят, образно казано, на границата между оригинерното и деривативното придобиване. В едни случаи те изобщо не са първични, защото водят до правоприемство, а в други случаи обуславят именно оригинерно придобиване.

Основната цел на първата глава е да представи работеща класификация на съставите за първично придобиване на вещни права. Направената подредба трябва да улесни последващото теоритизиране на проблематиката на оригинерните способи. Но още преди това, още в началото са предложени разрешения на някои основни, предварителни въпроси. Сред тях са възприемането на понятие за първично придобиване, аргументирането на неговата конституционосъобразност и обсъждане на проблема за оправданието (легитимността) му. Така, първата глава се явява своеобразна обща част на този труд.

Втора глава се занимава с въпросите на правното основание в динамичните състави. В началото ѝ са разгледани общите въпроси за понятието за правно основание в динамичен състав, годността и валидността на основанието, включително неговата относителна и висяща недействителност. Следва кратък обзор на основните видове правни основания в различните динамични състави. Такива са правните сделки, съдебните актове, актовете на администрацията, актовете в изпълнителния процес.

Третата глава се интересува от проблемите на обекта и субекта на придобиване; конкуренцията между първичните способи и възможността за отказ от тяхното действие. По-нататък е разгледан важният въпрос за отпадането на придобитите права. Проблемът касае както правата на придобилия по оригинерния състав, така и на тези лица, на свой ред придобили от него. Накрая е обърнато внимание на някои специфични проблеми на придобиването на други права, с които вещното право е свързано.

Четвъртата глава се фокусира върху един въпрос: чисто право ли се придобива. Разгледани са основните позиции в доктрината и практиката и са предложени разрешения. Изхожда се от виждането, че въпросът дали правата на третите лица се изчистват или запазват, не е просто обусловен от вида на придобиването (първично или производно). Той следва да се разрешава наново във всеки конкретен случай.

Изследването се фокусира върху уредбата на първичните придобивни способи според българското право. В изложението се засягат институти на международното частно право и общностното право, както и норми на чуждестранно законодателство, имащи отношение към първичното придобиване, основно с цел сравнение и допълнителна аргументация. Във фокуса не попадат и различните проекти за хармонизиране на придобиването от движими вещи от добросъвестен приобретател. Позоваването на тях е единствено с цел допълнителна аргументация.

Благодаря на всички приятели и колеги, които ми помагаха и подкрепяха. От тях ще си позволя да посоча само три имена, без които тази книга може би изобщо нямаше да бъде написана. Това са доц. д-р Мирослав Димитров (ЮФ на УНСС), д-р Стоян Ставру, Румен Неков и д-р Васил Петров (Предизвикай правото!).

Изследването е съобразено с действащото българско законодателство и съдебна практика към 1 септември 2017 г., а с чуждестранното законодателство - към 1 юли 2017 г."
Из книгата

Сиела Норма АД
София 1510
бул. Владимир Вазов №9
080012525

Увод
Понятие за първично придобиване на вещни права и класификация на първичните способи

• Терминологични уточнения
• Общо за термините оригинерно и деривативно, първично и производно
• Първично придобиване на вещни права
• Способ за първично придобиване и първичен способ за придобиване
• Способ и основание
• Статични и динамични състави за първично придобиване на вещни права
• Правно основание в динамичен състав за придобиване на вещни права
• Оригинерен правоприемник
• Исторически и сравнителноправни бележки
• Първи ли са първичните способи?
• Общ исторически поглед
• Правото, действало в българските земи
• Кратки сравнителноправни бележки
• Понятие за първично придобиване на вещни права
• Предварителни бележки
• Дефиниране на понятието за първично придобиване на вещни права
• Първично придобиване на права, които не са вещни
• Проблемът за конституционносъобразността на първичните способи
• Проблемът за оправданието на първичното придобиване
• Видове способи за първично придобиване на вещни права
• Според това дали могат да се придобиват само вещни права
• Според това дали да се придобива само определено вещно право
• Според това дали обект на придобиване могат да бъдат само определен вид вещи или права върху такива вещи
• 4Според това дали придобиващият изразява воля
• Според наличието или липсата на изискване за изтичане на определен период от време
• Според наличието или липсата на изискване за установяване на владение
• Според наличието или липсата на изискване за добросъвестност
• Според това дали всеки може да придобие на основание първичния състав
• 4Според наличието или липсата на правно основание (статични и динамични)
• Кратко посочване на различните първични придобивни способи
• Статични способи
• Динамични способи

Правното основание в динамичните състави за първично придобиване на вещни права

• Понятие за правно основание в динамичните състави
• Функцията на правното основание
• Отношение между правното основание и добросъвестността
• Отношение между правното основание и останалите елементи в динамичния състав
• Дефиниране на понятието за правно основание в динамичните състави
• Годност на правното основание в динамичните състави
• Понятие за годност на основанието
• Валидност и годност на правното основание. Особената хипотеза на чл.70, ал.1, пр.2 ЗС
• Проблеми, които относителната недействителност поставя по отношение на правното основание
• Висяща недействителност на правното основание
• Частична нищожност на правното основание
• Видове правни основания в динамичните състави
• Правните сделки
• Съдебните актове
• Други (несъдебни) актове, постановени в охранителни производства: нотариалният акт по чл. 35, ал.2 ЗЖСК.
• Актове в производства по принудително изпълнение
• Продажба в процедура по изпълнение по реда на Закона за особените залози
• Административни актове
• Наказателни постановления

Правно действие на първичните способи по отношение на придобиващия

• Проблеми на придобиването
• Проблеми на обекта на придобиване
• Проблеми на субекта при придобиване
• Конкуренция между първични придобивни способи
• Отказ от действието на първичния придобивен способ
• Проблеми на отпадане на придобитите права
• Общи бележки
• Отпадане с обратна сила на основанието – правна сделка
• Отпадане с обратна сила на основанието – съдебен акт
• Отпадане с обратна сила на основанието – административен акт
• Отпадане с обратна сила на основанието – наказателно постановление
• Отпадане с обратна сила на основанието – акт, постановен в производство по принудително изпълнение
• Прекратяване на изпълнителното производство
• Отпадане с обратна сила на основанието – продажба в процедура по изпълнение по закона за особените залози
• Особености при отпадане на основанието в хипотезата на чл. 17, ал.2 ЗЗД
• Отпадане с обратна сила на владението
• Придобиване на други права при осъществяване на оригинерен способ
• Общи бележки
• Право на публично показване на произведение на изобразителното изкуство и произведения, създадени по фотографски или аналогичен на него начин
• Носи ли строителят гаранционна отговорност по отношение на оригинерния собственик?

Правно действие на първичните способи по отношение на третите лица

• Бележки по правната уредба, доктрината и практиката
• Придобивната давност
• Придобиването по чл. 78 ЗС
• Преработване и присъединяване
• Продан на движима вещ в изпълнително производство и в изпълнение по ЗОЗ
• Други способи
• Предлагани разрешения
• Проблемът в светлината на класификацията на първичните способи на статични и динамични (същински и несъщински)
• Проблемът в светлината на правилата Nemo dat: отрицание ли е оригинерното придобиване?
• Има ли празнина в правото?
• Какво всъщност следва да се разбира под прекратителен ефект на оригинерните способи?
• Предложение за разрешения на поставения въпрос на базата на горните разсъждения
• Особености по отношение на правата на третите лица при придобивния способ по чл. 17, ал.2 ЗЗД

Заключение и предложения de lege ferenda
Библиография