"Творческо начало
Аз съм живо доказателство, че хората не се раждат с талант. Ако чуете ранните ми записи, ще разберете, че не мога да свиря на китара и всъщност не мога много добре да пея и да пиша музика. Всичко е въпрос на практика - всичко се учи с практика. Започва с една малка искра и зависи от това дали я разпалвате, или не. Трябва да я развивате и да работите върху нея. Родителите ми винаги са се интересували от нещата, които правя. Баща ми е силно отдаден на семейството, а мама е много обичлив човек - и двамата активно ме окуражават и според мен това е ключът. С брат ми сме научени да бъдем креативни. Умовете ни не са разкашкани от взиране в екрани. Мама и татко постоянно ни стимулираха, вместо да ни оставят да се занимаваме с джаджите си. В продължение на години нямахме наземна телевизия вкъщи, дори нямахме лиценз, защото мама не искаше да сме залепени за екрана през цялото време.
Вместо това гледахме по един видеофилм на ден - Черното влечуго, Пингу или Земята преди време. След това се занимавахме с нещо друго - рисуване, оцветяване или... музика. Нямахме конзоли за видеоигри и, честно казано, мисля, че това е едно от най-добрите неща, които са ни се случвали. Е, в крайна сметка се сдобихме с "GoldenEye" за "Nintendo 64", но чак след като излезе "PlayStation 2", така че към онзи момент вече беше остаряло. "GoldenEye" е единствената игра, която някога сме имали вкъщи и в действителност никога не сме играли на нея. През цялото време, докато приятелите ми играеха "Grand Theft Auto" аз се упражнявах да свиря на китара, отново и отново. И до ден днешен не знам как се играе на "Xbox" или "PlayStation".
Ранни влияния
И мама, и татко работеха в сферата на изкуството. Като дете прекарвах много време в художествени галерии. Беше стимулиращо и известно време се увличах по рисуването, но в крайна сметка мисля, че изобразителното изкуство ми дойде в повече и вероятно затова се обърнах към музиката. Родителите ми консултираха и работеха със съвременни артисти, затова стените на къщата ни бяха пълни с изкуство от горе до долу. Имаше много произведения вкъщи. Така се запознах с Филип. Мама и татко го срещнали за първи път, когато бил на петнайсет и оттогава го консултират. Пътувахме часове наред, за да отидем в някоя галерия или на изложба в Лондон или Манчестър. В колата за първи път чух музикалната колекция на татко, а той пееше заедно с "The Beatles", Ван Морисън, Боб Дилън и Елтън Джон. Понякога с брат ми се опитвахме да се включим, но обикновено седяхме и слушахме. По-голямата част от ранните музикални влияния върху мен дойдоха от баща ми.
Пускаше си дискове в един и същи ред - "MTV Unplugged" на Ерик Клептън, "Madman Across the Water" на Елтън Джон, "Moondance" и "Irish Heartbeat" на Ван Морисън, "The Times They Are A-Changin’" на Боб Дилън, компилациите "Red and Blue" на "The Beatles" - "Rubber Soul", "Revolver", "Sergeant Pepper" и "Let It Be". Детството ми беше пропито от тези албуми. Братът на татко, Бил, го запалил по Дилън, Хендрикс, Джони Мичъл и Ван Морисън. Чичо Бил бил редово хипи в онези дни. Имал дълга коса и през 1969 г. отишъл на фестивала на остров Уайт - британския отговор на Уудсток: танцувал около огъня с друидите и разни такива неща. Чичо Бил ме научи на първите ми акорди на китара. За мен беше много интересно, че когато се срещнали, родителите ми се отказали от музиката. Спрели да слушат радио и да ходят по концерти."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 2 гласа 
