За социологията

Тази книга е интелектуална равносметка. И в същото време тя открива нови хоризонти за иновативни и ефективни социологически изследвания. Това е целта на актуализирания синтез на идеи, пръснати в стотици публикации в разни страни и на разни езици. Публикациите са подготвяни по разнообразни поводи и в различни условия. Много детайли в техните цели и аргументи не са сравними. Но във всяка от тях може да се проследи една обща стратегия на изследователски интерес и реализации. Нейното развитие започва с защитената в Лайпциг през 1975 г. докторска дисертация и стига до монографията за глобалната индивидуализация, която "Palgrave Macmillan" публикува през 2018 г.

Стратегията предвижда да се обоснове, изгради и активно да се използва нова дисциплинарна парадигма, която ефективно да ориентира и регулира социологическите изследвания. В центъра на предлаганата парадигма е широко схващаното понятие за социално взаимодействие. То е дефинирано чрез обмена на вещество, енергия и информация между индивидуални и колективни социални субекти, техните отношения и процеси на микро-, мезо- и макросоциално равнище. Определени са аналитични параметри на социалните взаимодействия, както и основните детерминационни вериги в тях.

Николай Генов (1946 г.) е български социолог. Получава докторска степен по социология от Лайпцигския университет през 1975 г. През 1986 г. става доктор на науките към БАН, а четири години по-късно - професор в БАН. Между 2002 и 2011 г. е професор по социология в Института по социология и Института за източноевропейски изследвания на Свободния университет в Берлин. От 2011 г. до 2016 г. е ръководител на Института за глобално и регионално развитие към Училището за напреднали социални науки в Словения. Ръководил е изследвания и преподава в университетите в Бъркли, Билефелд, Франкфурт на Майн, Касел, Лунд, Москва, Рим, Сеул и Варшава.

От 1980 г. до 1990 г. Генов е организатор на Международната Варненска социологическа школа. От 1990 г. до 1992 г. е съдиректор на Центъра за изследвания и документация в социалните науки (Виенски център). От 1994 до 1996 г. е заместник-председател на програмата на ЮНЕСКО "Управление на социалните трансформации" (MOST). От 2003 до 2008 г. е член на Консултативния съвет на програмата. От 1998 г. до 2002 г. е заместник-председател на Международния съвет за социални науки (ISSC, Париж). Между 2000 и 2010 г. той е директор на Международното лятно училище на ЮНЕСКО/ISSC - сравнителни изследвания в социалните науки.

Изток-Запад ТМ ЕООД
София, 1000
ул. Стара планина 5, ет. 2
iztok.zapadbg@gmail.com

Предговор
Социологическа парадигма "социално взаимодействие"

• Обосноваване на социологическото познание
• Изборът на теоретично начало: три стратегии
• Аналитични определения на социалното взаимодействие
• Детерминанти в социалното взаимодействие
• Взаимодействия в социалните иновации
• Заключение
• Цитирана литература

Социални взаимодействия и социетални трансформации

• Финалът на социалния хипер-експеримент
• Тест за обяснителните и прогностични възможности на социологията
• Как да се запълни категориалният вакуум?
• Социеталната трансформация
• Заключителни бележки
• Цитирана литература

Глобални взаимодействия

• Проблемната ситуация
• Аналитични определения на глобалните взаимодействия
• Глобални трендове и глобална криза
• Глобални трендове в Източна Европа
• Кратка равносметка
• Цитирана литература

Призванието на социолога

• От описания към категориален анализ
• Към индивидуализация в социалните науки
• Социологическото призвание в действие
• Социални и професионални турбуленции
• Призванието на социолога като преподавател
• Анализ и изводи
• Цитирана литература

Публична социология
Резюме на английски език
Библиография