В продължение на шестстотин години град Картаген властва над Западното Средиземноморие. От отдалечена малка колония, основана през IX в.пр.Хр., за шест столетия тя израства в най-обширната и богата империя в този район на света. Нейният неизбежен сблъсък с Рим за надмощие в региона поражда конфликт, който продължава повече от столетие. Когато най-после успяват да победят Картаген, римляните го разрушават до основи и използват историята му като крайъгълен камък в легендата за основаването и възхода на Рим. Книгата на Ив Макдоналд отваря нова страница в историографията за Картаген. Тя си поставя за цел да възвърне на града ... |
|
|
Романът „Тереса“ на Роса Часел (1898–1994) се опира на действителни исторически събития от XIX век, но надхвърля границите на тази епоха. В едно деликатно и будно съзнание се преплитат вдъхновеният младежки порив и парадоксът на принадлежността, неизвестността на изгнанието и разрухата на войната, търсенето на идентичност и нуждата от преосмисляне на опита… В проникновено изградения образ на Тереса Манча, любимата на бележития испански поет-романтик Хосе де Еспронседа, откликва самата непреходност на света: любовта се оказва не просто влечение или страст, а опит за разголване на истинската природа на красотата и копнеж ... |
|
|
Как побъркваме себе си и децата си. Дигиталните устройства ни освобождават от необходимостта да мислим; за това все повече разчитаме на компютри, смартфони, навигационни системи. Според Манфред Шпицер това е изключително опасно. Резултатите от научните изследвания, които той коментира, са тревожни. Дигиталните медии водят до пристрастяване и причиняват дългосрочни увреждания – на тялото и най-вече на ума. Когато възлагаме интелектуалните си задачи на външни устройства, паметта ни деградира. Нервните клетки умират, а регенериращите се клетки не оцеляват. При децата и юношите екраните драстично намаляват способността за ... |
|
|
Откровения на трийсет и трима французи."Не съм писателка. Писатели са Достоевски, Екзюпери, Георги Господинов... – творци, озарени от Божията искра. Журналистка съм (съответно, безкрайно любопитна) – лудо влюбена в професията ми. Моят репортерски инстинкт ме хвърли към първата ми книга – Бог ръка ми е подал (2003). Втората – Щастлива емигрантска песен няма (2012) – съдържа 27 разговора с политически бегълци от комунистическа България. А в тази, третата, има още 33 диалози – най-вече със световни знаменитости. Тези интервюта не са всичките, които съм направила. Има още, още... А голямата ми страст е разследването. ... |
|
|
Сред най-великите японски романи на ХХ в., Жената в пясъците е екзистенциална човешка драма – пътуване от яростта през примирението до осъзнаването, – в която борбата с живота вероятно е самият смисъл на живота. След като изпуска последния автобус за вкъщи след еднодневна екскурзия до морския бряг, на един любител ентомолог му се предлага нощувка на дъното на огромна пясъчна дюна. Но когато се опитва да си тръгне на следващата сутрин, той бързо открива, че местните са намислили друго. Държан в плен, сякаш без никакъв шанс за бягство, той е натоварен със задачата да разчисти постоянно свличащите се пясъци, които заплашват ... |
|
|
Разтърсващо разследване за създадената от печално известния Джефри Епстийн мрежа, напомняща руска матрьошка: във всяка фигура има друга и нищо не е такова, каквото изглежда. Едно обаче е ясно – в сърцевината стои зловеща и всемогъща сила, която неудържимо привлича "елити" от целия свят. Игор Шнуренко убедително показва, че Епстийн е не просто импулсивен социопат, а хладнокръвен създател на чудовищно творение. Независимо дали е жив, или мъртъв, то не просто продължава да съществува, но и процъфтява. След като архипелагът е изграден от хора, само хора могат да го разрушат. Тази книга улеснява ориентирането в ... |
|
|
"Не на всекиго... не на всекиго е дадено да разсъждава за Бога. Това не е нещо, което се придобива лесно, и не от пълзящите по земята. Ще добавя също - не по всяко време, не пред всеки и не за всичко, а трябва да се знае кога, пред кого и колко. Не на всекиго, защото на това са способни хора, изпитали себе си и напреднали в умозрението, които са пречистили (или пречистват) душата и тялото си. За нечистия не е дори безопасно да влезе в досег с Чистия, както за слабото зрение - с лъчите на слънцето. Кога може? Когато сме намерили покой от външната „тиня“ и бъркотия, и ръководното начало в нас не се замесва с ... |
|
|
Международната политика и българската дипломация. Годишен сборник 2025 година. Тръмп бе името на годината: неговата политика разтресе света, разчупи представите за възможното и допустимото в международните отношения, пренасочи процеси, преоформи съюзи. Но Тръмп не бе личността на годината - целенасочено пренебрегваше международното право, заобикаляше международните институции, рушеше съществуващия следвоенен световен ред. Всичко това не водеше до нов ред, а до хаос в света, където все повече властва силата – без правила и ограничения, с всички произтичащи от това рискове за мира на планетата. Автори: Андрей Караславов, ... |
|
|
Второ издание. ... Геният е несъвършен."Константин Павлов е "натоварен от природата да бъде допълнителност към нея". Някога не го разбираха, но го тълкуваха. Сега го разбират, но няма кой да го разтълкува. Механиката на Константин-Павловата душа е странно необикновена – в стиховете му няма подтекст, а светкавично движеща се мисъл, която носи текста. Затова е изумително труден за разнищване, за проникване в знаците му. С една дума – познатите ни начини и средства за анализ за творчеството му се оказват отчайващо непригодни. Социализмът не успя да пречупи гръбнака на неговия инат, макар че този поет изживя ... |
|
|
А животът, не бъде ли заченат от тъгата, роден от отчаянието и положен от любовта в люлката на мечтите, остава празна бяла страница в книгата на битието. Началото на XX в., Бейрут. Непоклатими културни и религиозни норми, покварени духовни лидери, жажда за власт и богатство се преплитат в историята на младеж, завърнал се в своята родна страна, и девойка, чиято съдба лежи в ръцете на шепа влиятелни мъже. Едновременно недостижима и всепоглъщаща, любовта, която разцъфва помежду им, е символ на онова непреходно проникновение, присъщо само на Халил Джубран - чувство, равностойно на религия, и вяра, неподвластна на традиция. ... |
|
|
Еволюционната биология на развитието и възникването на животинското царство. Да, споделяме близо 99% от гените си с шимпанзетата - но и имаме около 35% общи гени с нарцисите. В голяма част от животинското, та дори и от растителното царство почти едни и същи древни гени кодират почти едни и същи белтъци. И още нещо: за всеобща изненада гените, участващи във формирането на сложно устроените очи на плодовите мушици, се припокриват с онези, които участват във формирането на напълно различаващите се от тях очи на октоподите и на хората. Може би най-изненадващото откритие на еволюционната биология на развитието - Ево Дево - е, ... |
|
|
Абдукция, индукция, трансдукция в логиката на практиката."Не посягайте към тази книга, освен ако не искате да предизвикате и изпитате себе си... Великолепно е изследването на Мартина Минева. Анализът се фокусира върху миговете, в които се ражда новото в науката, като не просто отваря за домисляне проблематиката около логическия извод, но и смело очертава често непонятните и за самите новатори траектории на недедуктивни извеждания. Последните се интерпретират отвъд обичайните идеализации за кристална чистота на логиката - през точки на прекъсване, разломи, преходи и времеви интервали. Тази нова, прорастваща около ... |
