До последен зъб

До последен зъб Тео Чепилов Времетраене: 8:28 мин. Опашката Захари Карабашлиев Времетраене: 1:10 мин. Няма край Дейвид Гогинс Времетраене: 1:12 мин. Биполярно афективно разстройство Д-р Владимир Симов Времетраене: 1:28 мин. Лира Петя Андонова Времетраене: 1:03 мин. Юдина щерка Симона Панова Времетраене: 1:11 мин. Сляпата армия Давид Тоскана Времетраене: 1:07 мин. Усмихни се! Рейна Телгъмайър Времетраене: 1:00 мин. Замъци и сливовица - как се влюбих в Словения Сам Болдуин Времетраене: 1:10 мин. Цочо Билярски Времетраене: 2:04 мин. Върни назад Лиз Томфорд Времетраене: 0:59 мин. Пътуване в мрака Джон Дъглас, Марк Олшейкър Времетраене: 1:11 мин.

"До последен зъб" е дебютният роман на Тео Чепилов след серия разкази, куп филмови и телевизионни проекти, сред които "Под прикритие", "Домашен арест" и "Дъвка за балончета", и безброй съмнителни житейски решения. Книгата е сатира на постапокалиптичния жанр, пропита с ирония и издържана в характерния и натурален гонзо стил на автора, който предимно свързваме с култови градски истории. "Това не е киберпънк - това е панелен пънк!", твърди авторът, а ние му вярваме.

По традиция всички прилики с действителни лица и събития са напълно нарочни.

Какво ще се случи, ако в един умиращ свят са затворени напориста офис мацка, изобретателен дилър, инфлуенсърка без късмет и полицай без скрупули? Никой в София не вярваше във вируса, поне до третия локдаун и появата на чудовищата. Сега тези изгубени души са случайните оцелели, които бродят немили-недраги и безкрайно изплашени по улици, покрити с трупове и обитавани от уродливи същества. Никой не знае какво се случва, но нещата видимо не отиват на добре.

Смъртта дебне иззад всеки ъгъл. Няма място за шеги, но въпреки това, типично по български, всички се смеят. Дали това е началото на края, или краят вече е дошъл? Ще изгрее ли светлина, ако продължат да пълзят през тунела? Битката е неспирна, обратите са непрекъснати, борбата никога не свършва. И така... до последен зъб!

"Въпреки това очите ѝ се напълниха със сълзи.
Нещото беше първият шум, който чуваше, откакто резервната батерия от джъмстарт комплекта за колата ѝ се изтощи. Преди две години, с усещане сякаш бяха изминали сто, когато за пореден път след рязка промяна на температурата се оказа, че акумулаторът е умрял, Тина направи най-логичното нещо - купи преносима батерия с кабели, като онези в сервизите, за да е сигурна, че това никога няма да се повтори. Оказа се права.

Никога не ѝ се наложи да я използва, поне не за колата си. Когато токът в цяла София спря, батерията ѝ даде още няколко дни връзка със света. Интернетът отдавна беше изчезнал, но телевизорът предаваше статичен шум и звездички на всички канали. В едно от финалните си съобщения групата на Оцелелите обяви, че телетекстът ще остане последното средство за масова комуникация. Тази остаряла технология с осембитови буквички, вградена във всеки тв приемник, беше достатъчно икономична на ресурси, за да може да продължи излъчването ѝ. В сегашната подредба на света икономията градеше пътя към оцеляването. Тина го осъзна доста преди всички, още преди толкова много месеци в първите дни на пандемията.

Началото дойде като неочаквана дървена ваканция - хоум офис с намалени задължения. Безкраен поток от мемета. Теория на конспирациите, че вирусът не съществува. Във всеки филм за зомби апокалипсис явно са пропуснали много важен детайл - милиони, които не вярват в съответния зомби апокалипсис. Хората в градинката пред блока на затворения комплекс, в който Тина живееше, продължаваха да седят без маски навън и да пият кафенце на слънчице. Препоръчителните два метра разстояние, намалени до трийсет сантиметра, и без антибактериални протектори, защото им пречеха на цигарите. И без това според популярна българска теория пушенето намалява риска от вируса с трийсет процента, чесънът гони ковида в миша дупка, а ракията направо го унищожава. Даже когато превърнаха "Арена Армеец" в полева болница, а армията затвори улиците, повечето хора не осъзнаха колко сериозна е ситуацията.

Вместо да изпадне в еуфория, паника или кабинна треска в дългите безкрайни месеци у дома, Тина рязко влезе в сървайвър режим. Всичко в съзнанието ѝ се проясни, сякаш последните ужасни няколко месеца от живота я бяха водили, без право на избор, директно към този момент. Пред новия сериал по Netflix Тина предпочете да отдели време на филмче за оцеляване, разработено от група бивши агенти на Мосад. Първият урок беше въведение в Крав Мага. Но тя вече беше получила интро за тази дисциплина преди няколко месеца. В малко, невзрачно студио в "Бъкстон", където малка, невзрачна женица със силен руски акцент ѝ обясни: "Крав Мага изкуства най-ефективна убиват чувьек". По това време в живота на Тина имаше човек, който много упорито си просеше смъртта. Томи.

Копелето просто не можеше да приеме колко твърдо, обмислено, решително и окончателно е този път нейното "не". Особено след като веднъж ѝ се наложи да изхвърли сутиен и риза, съсипани в дърпане, бутане и прочее опити за секс, парирани с действия от нейна страна да го изгони от апартамента си. На Томи трябваше да благодари за много от най-практичните си вещи като огромен сгъваем нож, спрей за очи и най-вече този чудесен мощен електрошок, който красеше шедьовъра в ръцете ѝ. Машинката доказано работеше - Томи я причака веднъж пред блока, смърдящ на джибри, не лягал поне една нощ, с цялата менделеева таблица в носа си. Тина обяви да не приближава. Той не я послуша. Оказа се, че като удариш някого с електрошок, човекът първо се строполява, а после - напикава.

Улицата пред Цариградски комплекс на практика е в "Дружба", а там са виждали всичко от всеки. И все пак е последното място, където искаш да се събудиш в локва от собствената си урина. Томи май разбра посланието и повече не ѝ се включи. Никъде. Често Тина се чудеше дали го е поразил Вирусът Х. Надяваше се да се е случило, като смъртта го е застигнала със зверски усложнения. Не беше позитивна емоция, от онези, които се опитваше да излъчва към Вселената, но не можеше да се спре. Просто двете години, пълни с психически тормоз, битово насилие и постоянни изневери, само при появата на някой спомен караха вътрешният ѝ дзен да изхвърчи през прозореца като спукан балон.

През последните нощи, прекарани в пълна тишина и мрак по съвет на Оцелелите, Тина се хващаше, че понякога си представя какво ли се е случило с всички в живота ѝ. Най-често мислеше за майка си, с която изгуби контакт веднага щом военните затвориха тунела на "Люлин". Сестра ѝ беше в Хамбург. А след Италия първа изгоря Германия."
Из книгата

Сиела Норма АД
София 1510
бул. Владимир Вазов №9
080012525