Изминаха близо две десетилетия от създаването на законовата основа за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито по незаконен начин. Първоначално - само от престъпна, по-късно - от всяка незаконна дейност. При приемането на сега действащия закон остана чувството, че то е прибързано, предрешено и направено в угода и под натиска на външни фактори, при огромен дефицит на време. Появиха се твърдения, че отделни разпоредби нарушават основни международноправни норми по правата на човека, включително основни нормативни актове на ЕС. Тъкмо обратното, по направеното от СГС преюдициално запитване, СЕС не сподели изразеното мнение, че законът нарушава принципа за справедливо разпределение на доказателствената тежест и не прие за правилно и твърдението, че гражданската конфискация противоречи на правото на ЕС.
До този момент липсват както цялостен коментар на закона, така и коментари на отделни негови части. Настоящата книга представлява опит за коментар на уредбата за отнемането на незаконно придобитото имущество, без да се спира на всяка разпоредба, а само на онези, които, по оценката на автора, имат основно значение за практиката. Коментирани са дискусионните моменти, някои неблагополучия в редакцията на определени норми, както и непрецизното стиковане и синхронизиране на нормативното регламентиране на сходни проблеми и отношения. Правят се препоръки за усъвършенстване на уредбата. Изложен е критичен преглед на съдебни решения, като са посочени само тези, които представляват задължителна съдебна практика или имат методическо значение, включително и разрешенията по принципните въпроси, постановени по отменения закон, които ще важат и в бъдеще.
Начало 
Рейтинг: 8.50 / 4 гласа 
