Изгубеният остров

Изгубеният остров Дъглас Престън, Линкълн Чайлд Времетраене: 1:08 мин. Мъртвата планина Дъглас Престън, Линкълн Чайлд Времетраене: 1:24 мин. Маргарет Атууд Времетраене: 1:34 мин. Четиринайсет дни Времетраене: 0:51 мин. Няма край Дейвид Гогинс Времетраене: 1:12 мин. Биполярно афективно разстройство Д-р Владимир Симов Времетраене: 1:28 мин. Лира Петя Андонова Времетраене: 1:03 мин. Юдина щерка Симона Панова Времетраене: 1:11 мин. Сляпата армия Давид Тоскана Времетраене: 1:07 мин. Усмихни се! Рейна Телгъмайър Времетраене: 1:00 мин. Замъци и сливовица - как се влюбих в Словения Сам Болдуин Времетраене: 1:10 мин. Цочо Билярски Времетраене: 2:04 мин. Върни назад Лиз Томфорд Времетраене: 0:59 мин. Пътуване в мрака Джон Дъглас, Марк Олшейкър Времетраене: 1:11 мин.

Гедеон Крю - блестящ учен и брилянтен крадец - знае, че не му остава да живее дълго. Когато загадъчният му работодател Илай Глин му възлага задача, която го кара да повдигне изумено вежди, Крю няма причина да откаже. Задачата на Гедеон: да открадне страница от безценната Книга от Келс, която е изложена в Ню Йорк и е защитена от непробиваема охрана.

Гедеон успява да постигне невъзможното и открадва пергамента само за да открие, че под красиво илюстрираната страница се крие карта на съкровище, датиращо от времето на древните гърци. Докато размишляват над странната находка, осъзнават, че съкровището, към което води тя, не е обикновено богатство. То е нещо много по-ценно: невероятно откритие, което може би дори ще спаси живота на Гедеон.
Заедно с новата си партньорка Ейми Гедеон следва пътеката от загадъчни подсказки до неизвестен остров в отдалечен кът на Карибско море. Там, край враждебния и пуст Бряг на комарите, двамата осъзнават, че необикновеното съкровище, което търсят, крие още по-голяма изненада - разкритие толкова голямо, че може да бъде от полза за цялото човечество... стига Гедеон и Ейми да успеят да оцелеят.

Книга трета от поредицата за Гедеон Крю от Дъглас Престън и Линкълн Чайлд.

"Конферентната зала на „Ефективни инженерни решения“ постепенно опустя. Всички си тръгнаха и Гедеон Крю остана сам с Илай Глин и Мануел Гарса в аскетично обзаведената стая високо над улиците на Манхатън.
Глин подкани със съсухрената си ръка Гедеон да седне на един от столовете около конферентната маса.
– Гедеон, седни, ако обичаш.
Гедеон седна. Вече усещаше, че тази среща – започнала с празнуване на успешното завършване на последния му проект за ЕИР – се превръща в нещо друго.
– Преживя доста тежко изпитание – продължи Глин. – Не само физическото преследване, но и емоционалното натоварване. Сигурен ли си, че искаш да се впуснеш в нещо ново?
– Сигурен съм – отговори Гедеон.
Глин го погледна внимателно – дълъг, търсещ поглед. После кимна.
– Отлично. Радвам се да чуя, че ще продължиш да работиш с нас като наш... – Направи пауза, докато търсеше подходящата дума. – Като наш специален пратеник. Ще ти наемем апартамент в един хотел зад ъгъла, така че ще имаш къде да отседнеш, докато ти намерим квартира. Знам колко мразиш да се отдалечаваш от любимия си Санта Фе, но сега е много интересно време да си в Ню Йорк. В момента например в библиотеката „Морган“ има специална изложба – Книгата от Келс, предоставена назаем от ирландското правителство. Запознат си с Книгата от Келс, разбира се?

– Смътно.
– Това е най-хубавият съществуващ илюстрован ръкопис, смятан за най-голямото национално съкровище на Ирландия.
Гедеон не каза нищо. Глин си погледна часовника.
– В такъв случай би ли искал да дойдеш да го разгледаш с мен? Аз съм голям почитател на илюстрованите ръкописи. Всеки ден ще обръщат по една нова страница от книгата. Много вълнуващо!
Гедеон се поколеба и каза:
– Илюстрованите ръкописи не са точно мой интерес.
– Все пак силно се надявах да ме придружиш на изложбата – каза Глин. – Книгата от Келс ще ти хареса. Излизала е от Ирландия само веднъж, а тук е само за седмица. Ще е жалко да я пропуснеш. Ако тръгнем сега, ще успеем да хванем само последния час от днешната изложба.
– Можем да отидем в понеделник?
– И да пропуснем показаната днес страница завинаги? Не, трябва да тръгнем веднага.
Гедеон се разсмя, развеселен от сериозността на Глин. Интересите на този човек бяха наистина загадъчни.
– Честно казано, едва ли има нещо друго, за което да ми пука по-малко, отколкото за проклетата Книга от Келс.
– Убеден съм, че ще си промениш мнението.
Гедеон долови остротата в гласа на Глин, замълча за миг, после попита:
– Защо?
– Защото новата ти задача ще е да я откраднеш.

Гедеон последва Илай Глин в Източната зала на библиотека „Морган“. Въпреки че тя беше препълнена с посетители, влизането в това великолепно пространство беше все пак завладяващо преживяване. Гедеон не беше влизал в „Морган“ от обновяването ѝ – винаги бе намирал съкровищата ѝ за твърде изкусителни – и веднага беше запленен наново от сводестите изрисувани тавани, трите етажа рафтове със стари книги, огромната мраморна камина, пищните гоблени, мебелите и дебелия килим в бургундско червено. Глин, който управляваше джойстика на електрическата си инвалидна количка с едната си ръка, наподобяваща нокти на хищна птица, се движеше агресивно, като изпреварваше чакащите и се възползваше от факта, че хората са склонни да отстъпват на инвалидите. Скоро стигнаха до началото на опашката, където в голям стъклен куб бе изложена Книгата от Келс.
– Каква зала! – промърмори Гедеон докато се оглеждаше, а очите му инстинктивно отбелязваха многобройните агресивно видими детайли на високата сигурност, като се започнеше от изключително бдителните пазачи, единичния вход, лещите на камерите, които намигаха в корнизите под тавана, детекторите за движение и инфрачервените лазерни установки. И не само това – докато влизаше в залата, бе забелязал ръба на дебела стоманена врата, готова в миг да запечата помещението.

Глин проследи погледа му към тавана и подхвърли:
– Великолепен е, нали? Тези стенописи са дело на художника Хари Сидънс Моубрей, а в пазвите на свода са изобразени дванайсетте зодиакални знака. Джей Пи Морган е принадлежал към ексклузивен кулинарен клуб, в който са били допускани само дванайсет членове, като всеки от тях е имал за кодово име една от зодиите. Казват, че подредбата на знаците и други странни символи, изрисувани на тавана, са свързани с ключови събития от личния живот на Морган.
Погледът на Гедеон падна върху голямата камина в единия край на залата. Дори в изкусно изваяните ѝ ниши се забелязваше слабото присъствие на устройства за сигурност, някои от които никога не беше виждал преди и нямаше представа какво правят.
– Гобленът над камината – продължаваше Глин – е нидерландски от XVI век. На него е изобразен един от седемте смъртни гряха – скъперничеството. – Глин се засмя. – Интересен избор за господин Джон Пиърпонт Морган, не мислиш ли?

Гедеон насочи вниманието си към стъкления куб, в който се намираше Книгата от Келс. Очевидно беше направен от бронирано стъкло, и то не от стандартното синьо, а от бяло – предположи, че отговаря на стандарт P6B, – което го правеше не само непробиваемо за куршуми, но и устойчиво на взривове, чукове и брадви. Вгледа се внимателно в стъклената кутия, без да обръща внимание на страхотното и незаменимо съкровище, което се съдържаше в нея. Вместо това очите му различаваха и категоризираха многото нива на сигурност вътре – сензори за движение, сензори за атмосферно налягане, инфрачервени топлинни детектори и дори нещо, което приличаше на сензор за състав на атмосферата. Ясно беше, че всяко смущение ще предизвика незабавно затваряне на стоманената врата – запечатване на помещението и задържане на крадеца вътре. И това бяха само мерките за сигурност, които виждаше.
– Направо дъхът ти спира, нали? – каза Глин.
– Плаши ме до смърт.
– Какво? – сепна се Глин.

– Извинявай. Имаш предвид книгата... – Погледна я за пръв път. – Интересна е.
– Това е един от начините да се каже. Произходът ѝ е забулен в мистерия. Някои твърдят, че е написана от самия свети Колумба около 590 година. Други смятат, че е създадена от неизвестни монаси двеста години по-късно, за да се отпразнува двестагодишнината от смъртта на Колумба. Започната е в Йона, а след това е пренесена в абатството Келс, където били добавени илюстрациите. Там е била съхранявана, скрита дълбоко, тъй като абатството било нападано и ограбвано отново и отново от викингските езичници. Но те така и не намерили тази книга.
Гедеон погледна ръкописа по-внимателно. Усети как той го привлича въпреки волята му. Фантастично сложните абстрактни рисунки на страницата, почти фрактални в своята дълбочина, бяха запленяващи.
– Страницата, която показват днес, е фолио 34д – обясни Глин. – Прочутият монограм Хи Ро, или така наречената христограма.
– Хи Ро ли? Какво е това?

– Хи и Ро са първите две букви от думата Христос на гръцки език. Същинският разказ за живота на Иисус започва от Матей 1:18 и тази страница често е била украсявана в ранните илюстровани евангелия. В Книгата от Келс тези две букви, Хи и Ро, заемат цялата страница.
Тълпата започна да се струпва зад тях и Гедеон усети как нечий лакът го побутва.
Шепнещият глас на Глин продължи:
– Вгледай се в лабиринта орнаменти! Можеш да видиш всякакви странни неща, скрити там – животни, насекоми, птици, ангели, малки главички, кръстове, цветя. Да не говорим за келтските възли с огромна сложност, които са същинска мечта за математиците... И после цветовете! Златните, зелените, жълтите и лилавите! Това е най-великата страница от най-великия съществуващ илюстрован ръкопис. Нищо чудно, че книгата е смятана за най-голямото национално богатство на Ирландия. Само я погледни!
Гедеон не си спомняше досега да беше чувал нещо, което да се доближава до сегашния ентусиазъм в гласа на Глин. Наведе се по-близо, толкова близо, че дъхът му замъгли стъклото.

– Извинете, но има хора, които чакат! – чу се нетърпелив глас зад него.
Като малък тест Гедеон протегна ръка и я сложи върху стъклото.
Мигновено се чу тих звуков сигнал и един от пазачите извика:
– Не пипайте стъклото, моля! Вие, господине, махнете си ръката от стъклото!
Това стимулира нетърпеливата тълпа.
– Хайде, приятелю, дай шанс на някой друг! – чу се друг глас. Околните замърмориха, изразявайки съгласието си с него.
С продължителна въздишка на съжаление Глин докосна със съсухрената си длан джойстика и инвалидната количка се отмести с бръмчене, а Гедеон я последва. След няколко мига отново бяха на Медисън Авеню, трафикът се точеше покрай тях, а такситата непрекъснато надуваха клаксоните си. Гедеон примигна под ярката светлина.
– Нека уточня нещо. Значи искаш да открадна тази книга?
Усети как ръката на Глин докосва успокоително неговата.
– Не, не цялата. Само онази страница от ръкописа, която разглеждахме, номер 34д.
– Защо?
Мълчание.
– Помниш ли някога да съм отговарял на подобен въпрос? – любезно попита Глин, докато лимузината им спираше пред тях, за да ги откара обратно на улица „Литъл Уест 12-а“."
Из книгата

Издателска къща Бард ООД
София 1113
бул. Цариградско шосе №115-Н, ет. 3
bard@bard.bg