"Носителите на вещни права упражняват правомощията си върху вещите. Това са тези въздействия, които правната норма им признава и гарантира въз основа на притежаваното от тях право. Невинаги обаче в живота е така. Понякога въздействията върху вещите упражняват лица, които нямат вещни права, но искат да имат такива. Тези лица фактически упражняват съдържанието на правото на собственост или на друго вещно право. Погледнати отстрани, те не могат да бъдат разпознати от собственика или друг носител на вещно право. Има и случаи, в които носителите на право на собственост или вещни права са лишени от възможността да упражняват правата си, които в същото време фактически се упражняват от други лица.
Да илюстрираме казаното с пример. А притежава часовник и си служи с него както намери за добре - владее го, използва го и се разпорежда с него. Но А изгубва часовника си, който бива намерен от Б. Б не изпълнява законното предписание по чл. 88 да предаде часовника в народния съвет, ако собственикът не му е известен, и той започва да го носи и използва, дава го на поправка, подарява го на свой близък и прочие, действа като собственик. Оказва се, че собственикът А не може да упражнява правата си, които Б упражнява, без да ги притежава. Същият случай е налице и при кражба на вещ, при обсебване и прочие. От тези примери се вижда, че ако поначало има съвпадение между правното и фактическото положение, невинаги то е налице. Това налага да се отграничи правното от фактическото положение на вещта. За тази цел говорим аз вещно право и за владение. При вещното право носителят има субективно право, установено от закона, а при владението владелецът фактически упражнява съдържанието на едно субективно вещно право."
Из книгата
Рейтинг: 9.00 / 2 гласа 
