"Автоматизация. С изкуствения интелект призоваваме дявола - казва Илон Мъск, на интервю на празненството по случай стогодишнината на Катедрата по аеронавтика и астронавтика на Масачузетския технологичен институт.
Изкуственият интелект е знаковият спор на нашата епоха. Въпреки това сложните, дори изтънчени роботи не са плод само на технологията на ранния XXI век. Оригинални, изненадващо хитроумни образци са били създавани и използвани от отдавна изчезнали цивилизации преди много хиляди години. Някои видове андроиди са били може би дори по-напреднали от днешното ниво на приложната наука и това е документирано в два текста от римската епоха, които описват стотици различни видове машини, способни на самостоятелни движения.
Пневматика и Автоматика били написани някъде преди 70 г. от Херон Александрийски, учител при градския музей, който се намирал в съседство с прочутата библиотека, където повечето от оцелелите му писания се появяват като лекционни бележки за курсове по математика, механика, физика и пневматика.1 Макар че тази дисциплина е направена официална едва през миналия век, устройствата на Херон представляват първото изследване по кибернетика. Например самоходните превозни средства са в авангарда на съвременните технологии, но Херон построил програмируема самодвижеща се каруца, задвижвана от падаща тежест, преди близо две хиляди години.
Програмата ѝ се състояла от въжета, увити около движещата ос. Херон изобретил също така много автоматични реквизити и съоръжения за гръцкия театър, включително механичен спектакъл. Триколесната му платформа за специални ефекти изкарвала други роботи на сцената, където те изнасяли представление пред публиката. Това устройство се захранвало от двоична система от въжета и възли и било задвижвано от въртящо се цилиндрично зъбно колело. На механично отмерени периоди пускало метални топки върху скрит барабан, за да имитира звука на гръмотевица. Сменяйки дължината на въжето, увито около всяка ос, Херон можел да програмира различни поредици от действия за роботите актьори преди всяко представление. Ноел Шарки, компютърен специалист в Шефилдския университет във Великобритания, уподобява тази контролна система на съвременното двоично програмиране.
Днес Херон се смята за изтъкнат изобретател от Античността, но той не бил първият гений от своя вид. Предшествал го друг грък, бащата на роботиката Ктесибий. След като изобретил музикалния орган през III век пр.н.е., Ктесибий създал автомат, задвижван с гърбичен механизъм, който изглеждал като бог, ставащ и сядащ по време на публични събития. Физикът от Оксфордския университет Асим Куреши заявява, че по-късните инженери от древността са използвали неговите техники в хидравлични системи.
Между 806 и 820 г. японският изобретател Хан Жиле се преместил в Китай, където бил нает от имперския двор да създава механични птици, феникси, жерави, врани и свраки според медицинските изследователи Ашок Кумар Хемал и Мани Мено. Макар и направени от дърво, някои от орнитоложките прототипи можели да изглеждат така, сякаш ядат, пият, чуруликат и пеят като истински птици. Има данни, че той е монтирал механични устройства в някои от тях, за да задвижват крилете им и да ги карат да летят. Освен това създал механична котка. Китайската кибернетика била известна като куай-шу поне от I век.
По думите на Андрю Томас (1906 - 2001), известен изследовател на древните технологии, роден в Русия, това било изкуство, с чиято помощ статуя оживявала, за да служи на създателя си. Ранен пример бил един дървен хуманоид на роботизирана количка, създаден от Джан Хън (78 - 139 г.), който удрял барабан, когато самодвижещото се превозно средство изминавало десет ли (5,8 километра), и камбана на всеки сто ли. Друг хуманоид бил направен във формата на будистки монах от един занаятчия от началото на династията Тан. Творението на Ян Вулиан просело милостиня, която се пускала в медна паничка. Когато тя се напълвала, фигурата се покланяла смирено и прехвърляла подаянията в едно ковчеже.
Според Хемал и Мено Ин Венлиан, механик от края на V век от Лиуджоу, създал дървен човек и го облякъл в дрехи от пъстра камгарна коприна. На всеки банкет малкият дървен човек предлагал тост за всеки гост подред. Ин Венлиан направил също дървена жена. Тя можела да свири на шенг (древнокитайска свирка с тринайсет тръстикови цеви) и да пее, и го правела в идеален ритъм. Ако някой гост не изпиел виното в чашата си, дървеният мъж не му я доливал. Ако някой гост не пиел достатъчно вино, дървената певица свирела на шенга и му пеела, за да го подтикне да пие още.
Съвременникът на Ин Венлиан, Дафен Ма, бил талантлив проектант и създал автоматизирана слугиня за императрицата. Когато императрицата отваряла едно огледало в цял ръст, жена робот ѝ носела принадлежности за миене и кърпи. Щом господарката вземела кърпата от ръката на изкуствената прислужница, това автоматично карало машината да се прибере в един килер и да се изключи.9 Друг механичен слуга бил поръчан от Та-чуан, чиято жена останала извънредно впечатлена от добре надарената мъжка фигура и я програмирала да я обслужва еротично, когато императорът отсъства по държавни дела. Накрая той разбрал за бионичната изневяра на императрицата, унищожил автомата любовник и заповядал изобретателят му да бъде обезглавен.10 Това обаче не бил първият сексробот.
Повече от шестстотин години по-рано Набис, владетелят на Спарта от 207 до 192 г. пр.н.е., създал съвършено копие на прословуто красивата си съпруга след смъртта ѝ и скрил това от обществеността, обявявайки го за държавна тайна. Облечено в царски одежди, копието било като огледален образ на мъртвата Апега и било управлявано от едно тайно място наблизо от самия цар с помощта на скрити устройства. Когато призовавали в двореца някой некоректен длъжник, го напоявали с достатъчно вино, за да притъпят сетивата му, така че да не разкрие измамата, и водели пияната жертва на - както си мислел той - частна аудиенция с живата Апега.
Механичната ѝ двойница посрещала съблазнително непредпазливия длъжник с разтворени обятия. Но щом той влезел в нея, те се затваряли и го притискали все по-силно към стоманеното ѝ тяло, набучено с железни пирони, от които нямало спасение. Едва когато измъчваният длъжник се заклевал на висок глас да си плати, смазващата прегръдка на царицата андроид се отпускала. Този ефективен агент за събиране на държавни вземания бил описан от Полибий, сериозен историк от ранната римска история и съвременник на самия Набис. Автоматът на спартанския владетел бил един от технологичните успехи на древния гръко-римски свят според статията за него в Уикипедия.
Хиляда години по-рано, по време на Троянската война на Егейското крайбрежие на днешна Турция, вдовицата Лаодамия направила бронзово подобие на (покойния си) съпруг Протесилай, сложила го в стаята си под предлог извършване на свещени обреди и му се отдала според Гай Юлий Хигин, латински автор и директор на Палатинската библиотека по времето на император Август. Един слуга надникнал през процеп във вратата и я видял да прегръща подобието на Протесилай и да го целува. Мислейки, че тя си има любовник, той казал на баща ѝ Акаст. Когато онзи нахълтал в стаята, видял подобието на Протесилай. За да сложи край на страданията ѝ, наредил да го изгорят заедно със свещени дарове на направена от него клада, но Лаодамия не могла да понесе скръбта, хвърлила се на кладата и също изгоряла.
Роботите на Лин Джао от средата на VI век също се отличавали с това, че изглеждали съвсем като живи. Придворният историк Мин Син разказва как монахът от династията Ци от Северен Китай изкопал басейн за наслади в подножието на една планина по заповед на император Ву Чен. След завършването на басейна Лин Джао направил миниатюрна лодка в най-големи детайли и я сложил във водата. Когато миниатюрната лодка доплавала до императора, той взимал от нея един винен бокал и тя автоматично спирала. После дървеното човече на борда плясвало с ръце и лодката засвирвала музика. Когато император Ву Чен свършвал да пие и оставял бокала, дървеното човече го отнасяло обратно на лодката. Ако император Ву Чен не бил допил виното в бокала, лодката оставала на място и не си тръгвала.
По-ранният колега на Лин Джао, Лан Лин, изобретил робот, който можел да танцува. Както е описано в един текст от средата на VI век, Чао йе циен дзай: Когато царят искал да предложи питие на някого, роботът се обръщал към този мъж и му се кланял с питието в ръка. Виночерпецът на Лан Лин бил изпреварен с много от творенията на гърка от III век пр.н.е. Филон Византийски, известен още като Механика заради впечатляващите си инженерни постижения. Неговите изобретения включвали автомат във формата на жена в естествен ръст. В дясната си ръка тя държала делва с вино. Когато сложели чаша върху дланта на лявата ѝ ръка, тя автоматично наливала първо вино, а после вода, за да постигне правилната смес. И виното, и водата се съхранявали в метални съдове, окачени в гърдите ѝ.
Описан в големия трактат на Филон Механике синтаксис (Сборник по механика), точно копие на този автомат се появи през 2017 г. на изложба, наречена Удивителните изобретения на древните гърци, в пристройката на музея Хераклейдон на улица Апостол Павел в централна Атина. Също като споменатия по-горе Херон Александрийски, Филон създал автоматизиран театър, който разигравал сюжети от популярни митове с движещи се образи, звукови ефекти и анимирана визия. Интересното е, че автоматът на Лан Лин изглеждал като човек не от китайската раса, което намеква за чуждестранния му произход, така че той би могъл да датира от много, много отдавна."
Из книгата
Рейтинг: 8.00 / 1 глас 
