"Добре известно е, че и в университетските програми, и в изследователската практика, науката за изкуството като правило насочва своето внимание главно към историческите изследвания. Теорията остава все още относително по-слабо разработена територия. Докато историята на изкуството е сравнително „стандартизирана“ и до голяма степен кодифицирана, в областта на теоретичните рефлексии съществува голям разнобой от най-различни често несъгласувани помежду си, противоречиви схващания, възгледи и постановки.
Преди да говорим за теория обаче, би следвало да се опитаме да си изясним, доколкото е възможно, с какво собствено се занимава изкуствознанието. Това е съществен въпрос, който аргументира и осмисля подобно въведение.
Защо се налага да обсъждаме този въпрос? Азбучна истина е, че всяка наука има присъщ обект, своя предметна област на изучаване. Физиката, например, изследва свойствата и състава на материята и на законите, които я движат. Биологията се занимава с общността на живите организми, геологията – с образуването и с еволюцията на земната кора, психологията – с особеностите на човешкото съзнание, социологията – със структурата и с функционирането на обществата и т.н. За естествените науки фокусът на проучване, най-общо казано, е материалният свят, докато за хуманитарните – феноменът на човека.
И така – какво по-конкретно изучава изкуствознанието? Какъв е неговият обект, неговата предметна област?
Обичайният и до голяма степен спонтанен отговор на пръв поглед не предизвиква никакви съмнения. Как какво? Изкуството, разбира се! Обаче при по-внимателно вглеждане, „на второ четене“, неизбежно стигаме до следните въпроси: за какво собствено изкуство става дума? За изобразително? Или – за изобразителни? Или пък, както напоследък все по-често се пише и се говори – за визуални изкуства? Пластично или пластични изкуства? И защо когато говорим за „пластични изкуства“, за разлика от „изобразителни“ като че ли избягваме да употребяваме понятието в единствено число? Защо въобще се налага да прибягваме до най-различни термини, за да обозначим (като че ли?) едно и също нещо? И т. н., и т. н. Въпросите от този род лесно биха могли да се умножат, а отговорите започват да се изплъзват и да стават все по-проблематични.
Очевидно е, че отбелязаните различия в терминологията не би следвало да дават повод за самоцелни схоластични упражнения и нямат формално естество, а като правило съдържат дълбоки вътрешни причини, които са от първостепенен интерес."
Из книгата
Начало 
Рейтинг: 8.00 / 1 глас 
