Съставител на изданието - Иво Милев. ... "История на българското изобразително изкуство" e ненаписаната книга на големия изкуствовед Кирил Кръстев. Той работи върху нея цял живот, проучванията му се простират върху хиляди страници, но така и не са събрани в едно цялостно изследване.
Години след смъртта му това прави Иво Милев, който прочита всички архиви на Кръстев и въз основа на натрупаните материали сглобява цялостната картина на българското изобразително изкуство от древността до края на XX век.
Кирил Кръстев (1904 - 1991) e сред най-ярките фигури в българския художествен живот в продължение на близо ... |
|
|
Създадена в помощ на бъдещите и настоящите учители от предучилищна и начална училищна степен, книгата обхваща следните области от теорията и практиката на изобразителното изкуство и изобразителната дейност:
теория на изкуството;
стилове в изкуството през вековете;
теория на изобразителната дейност;
методика на обучението по изобразително изкуство.
Тя се основава на дългогодишния методически опит на авторите, на педагогическите традиции у нас и в чужбина и отговаря на съвременните научни изисквания за подготовка на квалифицирани преподавателски кадри. ... |
|
|
Погледът към Франция.
Монографията изследва погледа към френската арт сцена от България през 1960-те години. Посредством конкретни случаи е изявена културната динамика на десетилетието. Обсъждат се участия в международни арт форуми, размяна на изложби, примери от визуалната култура на всекидневието.
Изследването се развива към множественост: към разгледаните казуси може да добавяме още. Невъзможно е погледът към Франция да бъде разграничен строго от погледа към Запада, както и от контактите с други страни на изток от Желязната завеса. Тази множественост е затруднение, но и шанс за по-широк хоризонт на днешното ... |
|
|
Второ издание - разширено и допълнено с уводна статия. ... "Най-тежкото обвинение срещу модерното изкуство бе, че е "буржоазно", че в нестихващата "класова борба" в световен мащаб то обслужва идеологически буржоазията в "последния загнил империалистически стадий на нейното развитие" (по-точно - на нейната деградация). Оттук се извеждаха всичките му останали "пороци" и "грехове": че е "упадъчно", "реакционно", "мракобесническо" и др.
Тезата, която отстоява и аргументирам в моя труд, е противоположна: модерното изкуство (най-малко в своя ... |
|
|
Автобиографията на Бенвенуто Челини е собственоръчен портрет на голям ренесансов творец и невероятен авантюрист.
Повече от столетие са държали ръкописа на Челини в чекмеджето от предпазливост, но появата му на бял свят е приветствана - книгата е оценена като шедьовър и става настолна за поколения напред...
Разказвайки живота си, Челини говори за своите прочути скулпторни и ювелирни творби, за любов, дуели, отравяния, затвори, грабежи, нашествия, войни; за спречкване с нахални гостилничари, с красиви държанки и чираци, за спорове с прочути клиенти. Обвинява папи и херцози, банкери и кралски фаворитки, но най-вече дарява ... |
|
|
Книгата представлява опит за анализиране на най-съществените характеристики на изобразителното изкуство в страните с тоталитарен режим (Съветски съюз, Германия, Италия) през 30-те - 50-те години на ХХ век. На базата на значителен фактологичен материал от областта на живописта, скулптурата и архитектурата от този период, се извличат общите признаци, които дават възможност да се очертаят структурно-типологическите особености на тоталитарното изкуство. Застъпено е схващането, че като специфичен художествен феномен в изкуството на ХХ век то е също толкова значим обект на изследване, колкото са авангардът, неоавангардът и ... |
|
|
"Медалиерното изкуство в България от Освобождението до наши дни" е докторска дисертация на Ирина Колбасова към департамент "Изкуствознание и теория на културата" на Нов български университет. Предговор и научен редактор доц. д-р Ружа Маринска, редактор Росица Гичева - Меймари. ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Съкровищата на българската наука". ... Книгата съдържа 58 платна и 83 илюстрации в текста.
Едно от класическите изследвания на Богдан Филов, публикувано едновременно на немски и английски (1919), френски (1922 г.) и български език (1924 г.).
Това произведение е определено от учените като културно значимо и е част от познавателната база на цивилизацията.
Богдан Димитров Филов (1883 - 1945) е виден български археолог, историк на изкуството и политик. От 1 май 1906 г. работи в Народния археологически музей в София. Специализира археология, музейно дело и нумизматика в Бон, Париж ... |
|
|
Монография. Един учебник на Йоаким Груев и неговите културноисторически импликации. ... "Доц. д-р Аделина Странджева е преподавател в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Интересите ѝ са в областта на възрожденската литература, фолклора и литературата за деца.
Непознат за широката публика и за специалистите по Възраждане ръкописен учебник по история на изкуството и културата е разчетен и подложен на задълбочен коментар. Той е създаден през 1861 г. от Йоаким Груев, а по-важното - по него се е преподавало години наред в Пловдивското епархийско училище.
Ръкописът носи подвеждащото за ... |
|
|
"В тази книга Иван Гранитски се отправя по трудния път на сравнение между поетичната и пластичната метафора в българското изкуство от втората половина на ХХ век. Изкусителна и сложна задача. Няма съмнение, че нашата наука за изкуствата се нуждае от осмисляне и преоценка на този противоречив период. Това е време на формиране на нови оценки за идеалите, на разочарования и надежди, на освобождаване от догми, съпроводени с истински битки на поети, художници, артисти, музиканти с официалната идеология.
Време на болка, но и на подем. Тази социално-психологическа атмосфера беше като кипящ котел, от който, като в мита, се ... |
|
|
Една амбициозна и изпълнена с жизненост книга, която ни показва емблематичните световни образци на изкуството – онези, които ни посрещат щом посетим галерия или погледнем корицата на някой роман. Текстът проследява еволюцията на художественото мислене и изразяване от най-древни времена до наши дни, с илюстрирано резюме върху всеки жанр – от живопис и скулптура до концептуално изкуство и пърформанс. Хронологическата последователност на културните събития улеснява ориентацията на читателя в съответния исторически контекст.
История на световното изкуство написана по възможно най-достъпен начин
Представени са повече от ... |
|
|
Представител на следвоенното поколение испански изследователи, историкът Хосе Антонио Маравал (1911-1986) е един от малкото учени в периода след Втората световна война, който чрез широтата на разглежданите теми надмогва интелектуалната изолация, в която се озовава академичният свят на франкистка Испания.
Изследователските интереси на Маравал са насочени към историята на менталността в преходното време между Ренесанс и Модерност. Автор е на повече от сто научни труда, между които "Испанска теория за държавата през XVІІ век, Антични и Модерни", "Идеята за прогреса в началното развитие на обществата", & ... |
