"Периодично около сто души идват в Институтите за изследване на достиженията на човешкия потенциал във Филаделфия за една седмица. Те нямат друго общо помежду си, освен че са родители на деца с мозъчни увреждания. Бащи и майки, обединени от нежеланието си да повярват, че на страдащите им деца не може да бъде оказана помощ. В общия случай семействата пристигат от всички краища на Америка, както и от Европа, Африка, Азия, Австралия или Средния изток. С една дума - от цял свят. Децата са на възраст от една до деветнайсет години. В групата се случва да има по един младеж или възрастен човек. Парализата пречи на част от тях дори да дишат. Някои имат толкова леки увреждания, че на пръв поглед изглеждат напълно здрави. Други са парализирани от глава до пети. Някои са слепи като къртици. Други напълно глухи. Част от пациентите страдат от периодични силни гърчове, част от тях са неспособни да говорят или дори да издават звук. Мнозина страдат едновременно от всички гореизброени проблеми. Измереният им коефициент на интелигентност може да е 90, 80, 70, 60, 50, 40, 30, 20, 10 или 0. За мнозинството от тях се казва, че този коефициент е невъзможно да бъде изчислен. Диагнозите, с които постъпват при нас, са мозъчно увреждане, задръжки в психичното развитие, с интелектуална недостатъчност, церебрална парализа, Синдром на Даун, спастичност, емоционални разстройства, вяла парализа, епилепсия, квадриплегия, аутизъм, психоза, хемиплегия, ригидност и така нататък.
Въз основа на дълги и сложни прегледи почти всеки от тези случаи бива диагностициран като следствие от мозъчна травма, което означава, че проблемите не идват от слабост в ръцете или краката, слаба мускулатура, деформирани речеви органи, недостатъци в зрението, както бе общоприето досега. Според нас произходът на тези проблеми се крие в мозъка и произтича от травма, възникнала преди, по време или след раждането, която пречи на мозъка да възприема или да реагира на получена информация. Разбира се, ако проблемът може да бъде разрешен по оперативен път - например в случая на хидроцефалията - препоръчваме хирургична намеса. Но операбилните случаи обикновено биват диагностицирани и решавани, преди детето да бъде насочено към нас. Обикновено в една група около петнайсет процента от участниците се прибират у дома, без да бъдат включени в специална програма, но променят цялостно погледа си към децата в много по-пълна и добра светлина, в резултат на което пред децата им се разкриват нови възможности за развитие. Петдесет процента от групата се връщат у дома, спират се на дадена диагноза за детето си, съставят програма за него, която изпълняват с променлива степен на постоянство, интензивност и продължителност със съответстващите резултати. Оставащите трийсет и пет процента, или най-мотивираната група, подават документи и стават част от кандидатите за приемане в Програма за интензивно лечение. Тази седмица е предвидена именно за тези родители - за да им бъдат обяснени, доколкото е възможно, механизмите на растежа и развитието на мозъка.
След въпросната седмица семействата са способни да изградят и изпълнят подобна програма, подготвяйки се да се присъединят в бъдеще към Програмата за интензивно лечение. В рамките на тази седмица ние се стремим да сме от възможно най-голяма полза за семействата, които са дошли, за да почерпят знания и опит. Работим така, сякаш всяко от семействата ще стане част от Програмата за интензивно лечение, защото по този начин откриваме пред тях възможност да отбележат огромен прогрес, без да рискуват да загубят нещо. Част от децата ще бъдат включени в Програмата за интензивно лечение за година. Други за срок от пет години, а трети за по-дълъг период. Някои от родителите няма да намерят достатъчно енергия и ще се откажат. Но по-голямата част няма да се предадат. Някои никога няма да се откажат, дори когато губят. Мнозинството от децата ще се справят по-добре, отколкото родителите им смеят да се надяват въз основа на предишния си опит с традиционни методики. Сред други ще има разочарование. Понякога едно дете с тежки увреждания ще прогресира по-бързо от друго, чиито проблеми изглеждат далеч по-малко сериозни. Някои от децата, които са били напълно слепи, се научават да четат - не с пръстите, а с очите си, както всички останали. Други остават слепи. Някои от децата, до този момент напълно парализирани, започват да вървят, тичат и скачат - и то без шини или патерици, а със собствените си крака, както всички останали. Някои няма да успеят да проходят. Някои от децата, които не са в състояние да издават звуци, ще започнат да говорят - не с пръсти и знаци чрез пантомима, а с устни, както всички останали. Някои, страдащи от несекващи гърчове или невъзможност да стоят на място, ще се освободят от неконтролираните и неволеви движения на мускулатурата. Някои от децата, които са парализирани, неговорещи, незрящи и глухи, ще се подобрят до степен, която ще им позволи да постъпят в същото училище и клас с връстниците си, които не страдат от проблеми. С една дума - ще водят напълно нормален начин живот. Други ще проходят, ще говорят и танцуват, а коефициентът им на интелигентност може да се сравни с този, присъщ на гениите. Ето защо резултатите варират от пълен успех до несполука."
Из книгата
Начало 
