"Историята на
Фауст често се нарича трагическа. Драмата на Марлоу е озаглавена точно така: "Трагическата история на живота и смъртта на доктор Фауст".
Но ако вземем предвид изискванията на Аристотел, които присъстват и в съвременното усещане за трагично, произведението на Марлоу не е трагедия, а поучителна история за греховния живот и заслужената вечна смърт на един порочен човек. Но това не е трагично - нито
Аристотел би мислил така, нито ние. Трагизъм има тогава, когато някой не лош, а по-скоро даровит и енергичен човек пострада заради някакво сериозно заблуждение; както пострадва Креон в Антигона или до един момент Разколников от Престъпление и наказание.
За да бъде образът наистина трагически, героят трябва да е талантлив човек с високи мисли и намерения; да е способен на героични дела и следователно да може да достигне до добродетел, а може би дори до святост; но поради някакво изкушение да е взел погрешно решение и да е извършил престъпни неща.
Но дори и след това, за да остане трагически, трябва да се ползва със съчувствие от страна на зрителя. И в една християнска среда няма да се очаква да бъде осъден за вечни времена, но за неговата душа трябва да има надежда. Точно такива са и Фауст, и Маргарита. Колкото до Мефистофел, той не може да бъде трагически герой. Тъй като е само изкусител, което значи, че е олицетворение на злото - като змията в райската градина.
И тъй, нека разкажем драмата."
Николай Гочев
Рейтинг: 9.00 / 1 глас 
