"Книгата извежда на преден план една от най-трудно уловимите теми на хуманитарната наука – (не)преводимостта между изкуството на словото и изкуството на образа. Поставя си редица сериозни теоретични въпроси и в отговор изгражда стабилна терминологична мрежа. Централно място в нея – като явления, понятия и процеси – имат литературният канон и филмовата адаптация. Вълнуващите прочити на ключови литературни и филмови творби, както и виртуозната стилистика, с която авторът изгражда аргументите си, придават на книгата онази лекота, която прави четенето удоволствие." Богдана Паскалева "Авторът поставя в центъра ... |
|
|
Второ преработено издание. ... "История на българската литература през Възраждането" е "учебник" за университетската филологическа общност, но и историографски труд, реконструиращ създаденото от Паисий до Ботев. Книгата представя обхватно и задълбочено литературата на Новото време. Залага на широк кръг от интерпретации с по-обща насоченост към прехода от дидактика към художественост, както и на конкретни анализи на внушителен брой от представителни текстове, със специално внимание към личностите, които имат дял в тяхното създаване. Портретува се делото както на видните участници от Паисий до Ботев, ... |
|
|
Антоанета Алипиева е професор по нова и най-нова българска литература в ШУ "Епископ К. Преславски". Автор е на книгите "Четене на себе си", "Национална идентичност в българската литература", "Български комплекси", "Българската поезия от 60-те години на XX век. На повърхността. Под повърхността", "Дневниците на българските писатели от втората половина на XX век", "Българската лирика през 70-те години на XX век. Тенденции. Модели. Имена." и романът-гротеска "В театъра на литературата". "Българската литература от 1878 до 1918 г.", & ... |
|
|
Есетата в тази книга са четени по радио "Дойче веле" в периода 1971 - 1978 г. и повечето от тях се публикуват за първи път. "Може би в началото на всичко стои страхът, огромният страх от съществуването, от чудовищното разнообразие на хора и природа. Винаги ме е смущавало, че милиони отделни хора преглъщат идеята за остаряването си и доброволно, често пъти с ентусиазъм, стават фанатични членове на стадото. Защо? Поради какво те се отричат от свободата си, за да приемат покорно и подчинено някакво място в стадото? И не е ли нелогично, че те отричат равноправието и независимостта на другите отделни човешки ... |
|
|
В книгата си Социалистическият реализъм. Теория, развитие, упадък Едвард Можейко представя генезиса, теорията и еволюцията на социалистическия реализъм като течение в полското изкуство, задължително след Втората световна война. Изяснява механизмите на соцреалистическия творчески метод и художествените му последствия. Монографията е публикувана през 1977 г. едновременно в Копенхаген, Бон и Осло на английски език, а през 2001 г. - в Краков на полски. Повод за нейното написване са семинарните занятия по теория на литературата, които д-р Можейко води в Университета Алберта през седемдесетте години на предишния век, и ... |
|
|
"2002 година беше обявена от ЮНЕСКО за година на Бруно Шулц. Навършваха се сто години от рождението на писателя в Дрохобич и петдесет от убийството му на улицата в Дрохобицкото гето. Но не кръглите годишнини са достойни за размисъл, а самото признание - при това международно - на творчеството на автора на Канелените магазини. Това признание през последните няколко десетилетия остана като че незабелязано, без подкрепата на държавни институции, спонсори или меценати. Достатъчно бе възхищението на поредните поколения читатели, което съпътства творчеството на Шулц от самото начало. Нека изброим имената на първите му ... |
|
|
Предлаганото енциклопедично издание е биобиблиографски речник по руска класическа литература. Съставен е от 171 статии, чието съдържание отразява панорамно и синтезирано богатството, многообразието и динамиката на националния литературен процес, основните линии, тенденции и културни кодове в руската словесност от XIX в. Включени са 164 статии за отделни поети, белетристи, драматурзи, публицисти, естети, критици и мислители от всички литературни поколения и от целия идейно-естетически спектър. Пет обзорни статии са посветени на академичните и литературни школи, една - на литературните обединения и салони и една - на ... |
|
|
Елин Пелин е писателят, който след Вазов утвърди окончателно реализма в българската литература и превърна социалната проблематика в основна за нея. Големият писател показва тези дълбоки трансформации, наблюдава ги внимателно и вижда как новият селянин се приспособява към тях, като сам се променя и губи от своята предишна същност и душевна красота. Драмата е силна, защото селянинът не просто преживява промените, но и с очите си вижда как довчерашният свят, който му е толкова скъп и мил, се руши и се превръща в развалини. Затова и неговият свят е толкова драматично напрегнат и подложен на изпитания. Книгата е част от ... |
|
|
Боян Пенев е от първите литературни критици в нашата литература. Той се занимава професионално с критика, полага и разработва принципите на нейното функциониране. Той разглежда литературните факти в контекста на цялата литература и тяхното проявление в литературния процес. Затова се занимава с най-добрите писатели, а не пише за всички. За него литературата това са нейните образци и той се старае да показва кои са големите майстори на родната литература. Книгата е част от поредицата Дълг и чест на издателство Захарий Стоянов. ... |
|
|
Въпреки активния научен интерес към пасторала и към културата на Бел епок в българската литературна наука все още няма обстойни изследвания по тези теми. Настоящата монография откроява новите и оригинални употреби на пасторалното в едно изключително комплексно културно явление, каквото е Бел епок, както и духа и специфичната менталност на това време. Пасторалът е представен като метамодел (а не система от литературни жанрове) и неговите присъствия и транскрипции са анализирани не само в полето на елитарното, високото, но и на културната индустрия, както и в зоните на динамично обвързване между авангардно / кич, елитарно / ... |
|
|
Изследването се стреми да представи синтетична историографска картина на нашата литература за деца от началото на Възраждането до края на Втората световна война. Наред с общите социокултурни планове, характерни за всеки исторически етап, то очертава основните художествени насоки и жанрови преображения на творчеството за деца, дава портретите на някои от най-известните български писатели в тази сфера, прави аналитичен разрез на популярни техни творби. Неговата цел е да превърне панорамното множество от персоналии, факти и събития в цялостен разказ, който не просто хронологически подрежда, но и показва органичността на ... |
|
|
Как се появява идеята за пейзаж в японската литература, какви механизми я пораждат и свързани ли са с различната перспектива на класическата източна живопис? Кога възниква необходимостта от изповедност? Как се стига до разбирането за интимност и интимен опит в модерната японска белетристика? Кога фигурата на детето става важна за литературата? И как се променя начинът, по който се тълкува предмодерната традиция в края на XIX и началото на XX век в Страната на изгряващото слънце? Произход на модерната японска литература отговаря на тези и много други въпроси, като хвърля неочаквана светлина върху някои от най-известните ... |
