И народите имат душа. Поддават се стихийно на колективни преценки. Миналото е било винаги обект на размисъл. Случилото се преди векове по-често е ставало източник на гордост. А несбъднатото е носило покруса. Затова се явяват митовете, идващи да запълнят липсите в общата душевност, за да създадат фалшиви надежди. Надежди, скъпо платени... Защо историята трябва да бъде отрезвяваща? Защото отрезвяващото познание за миналото ще донесе психична свобода и поглед напред. Понеже трезвата истина освобождава нашия трескав дух и носи радост. Тази радост, която е завещана от Одата на радостта. В предишната си книга авторът Тони ... |
|
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... Томът съдържа голяма част от критическото наследство на Иван Мешеков, биографични данни и статии от Б. Делчев, П. Зарев, П. Анчев и Св. Игов. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
|
Разговорите с Екатерина Йосифова, водени от Николай Трайков между 2009 и 2013 г., тематизират поезията и живеенето от 50-те години на XX век насетне. Тяхното голямо достойнство е в свободния творчески подход към т.нар. "анкетен метод" и постигнатата атмосфера на реално общуване с една от най-значимите български поетеси. Читателите стават съпричастни на истински творчески диалог, прорязан от дълбинни споделяния за писането и съществуването. Диалог, в който въпросите и отговорите често се трансформират в прозорливи тълкувания и самотълкувания. ... |
|
|
Погледи върху литературата и литературния живот в НРБ. Композирана в две книжни тела, тази книга съдържа студии, статии, очерци и разговори на Михаил Неделчев, посветени на литературата от периода на НРБ. Те са създадени като аналитични свидетелства от особената позиция едновременно на вън и вътре - от наистина радикален свидетел, чиято гледна точка демонстрира и пристрастност, и вдаденост, но и непринадлежност към официалната система - един пристрастен поглед отстрани. Текстовете представят разнопосочни общностни осъществявания в епохата, коригират от позициите на професионалната литературна история тезите на ... |
|
|
Въпреки активния научен интерес към пасторала и към културата на Бел епок в българската литературна наука все още няма обстойни изследвания по тези теми. Настоящата монография откроява новите и оригинални употреби на пасторалното в едно изключително комплексно културно явление, каквото е Бел епок, както и духа и специфичната менталност на това време. Пасторалът е представен като метамодел (а не система от литературни жанрове) и неговите присъствия и транскрипции са анализирани не само в полето на елитарното, високото, но и на културната индустрия, както и в зоните на динамично обвързване между авангардно / кич, елитарно / ... |
|
|
"И аз принадлежа към поколението българи, които ca оформяли своите интелектуални представи, четейки и дискутирайки романите на Франц Кафка. Още повече, че съм и част от онези студенти, които са изпаднали под влияние на салонната група опозиционни литературоведи Огнян Сапарев, Светлозар Игов и Клео Протохристова. А общоприетото мнение на днешните изследователи за отношението към Кафка по време на Студената война в Източния блок е категорично - възприеман от опозиционната интелигенция и недолюбван от властта. Тъкмо в годините на моето следване бяха публикувани романите Процесът (1980), Замъкът (1982), част от ... |
|
|
Фигуративната представа от заглавието на тази книга описва висенето като сноп от неподредени и нестабилизирани възможности, които подлежат на съставяне в перспективата на читателска активност. В този смисъл висящите полета изпълняват роля на своеобразни (рецептивни) гнезда: около тяхното отсъстващо, но пазещо идеята за виртуална наличност ядро, са протекли различни наплитания, докато други развития са били отказани, преустановени, блокирани, временно или постоянно пренасочени. От друга гледна точка висящи полета са лайтмотивните зони (сатиричното, естрадното, романтическото, религиозното, съвременното и т.н.), въз основа ... |
|
|
Измамната романтическа илюзия за свободния личен избор на желанието е противопоставена на реализма на романа в блестящ, обновен анализ на творби на Сервантес, Стендал, Флобер, Пруст и Достоевски. Между петимата големи европейски романисти, писали на различни езици в различно време, се откриват прилики и пресечни точки в плоскостта на подражателното (миметично) желание. Нещо повече, те сякаш разказват една история в развитие, подемайки я оттам, откъдето я е оставил предшественикът. Романтическа лъжа и романна истина (1961) е първата от четирите книги, в която авторът Рене Жирар за пръв път формулира своята теория ... |
|
|
Как се появява идеята за пейзаж в японската литература, какви механизми я пораждат и свързани ли са с различната перспектива на класическата източна живопис? Кога възниква необходимостта от изповедност? Как се стига до разбирането за интимност и интимен опит в модерната японска белетристика? Кога фигурата на детето става важна за литературата? И как се променя начинът, по който се тълкува предмодерната традиция в края на XIX и началото на XX век в Страната на изгряващото слънце? Произход на модерната японска литература отговаря на тези и много други въпроси, като хвърля неочаквана светлина върху някои от най-известните ... |
|
|
Морис Метерлинк и българската утопия за символистична драма. В книгата се изследва трайното присъствие на символиста Морис Метерлинк в българския литературен живот от началото на века. Възприемането на творчеството му отразява екстазите на времето - интензивните естетически търсения, новите развойни тенденции, промените в художественото съзнание. Рецепцията на Метерлинк се търси в две насоки: в полето на критическия метатекст (българската литературна критика от първите три десетилетия на XX век) и в модела на българската модернистична драма от началото на века ( А. Страшимиров, П. Тодоров, П. Яворов ). ... |
|
|
Тази книга заявява значимостта на едно лирическо и критическо присъствие в българската култура през последните тридесет години чрез думите на други четирима значими критици и изследователи - Антоанета Алипиева, Антония Велкова-Гайдаржиева, Митко Новков, Михаил Неделчев. Именно тези избрани гласове четат през годините текстовете на Пламен Дойнов, тълкуват ги и в съвременен, и в литературноисторически контекст. Първият отзив тук е от 1997 г., а последният - от 2019 г. - достатъчно време, в което те постепенно проясняват същността на едно ярко творчество. Книгата съдържа и библиография на всички книги на Пламен Дойнов." ... |
|
|
"Атласът на българската литература" синхронно представя библиографията, рецепцията, авторите и събитията (културни и главните политически) в периода на нейното четвъртхилядолетно съществуване от отец Паисий насам. Настоящият том - „Българската литература 1878 - 1914" е синхронна разгъвка, нагледност, която прави видим скелета на литературата през периода, без да е механичен набор от сухи факти. Той има амбицията не само да бъде справочно издание за българската литература, а да представи нейния релеф чрез появилите се книги, периодични издания, родените и починали автори във всяка една година. Всичко това ... |
