Настоящата книга е посветена основно на анализа на художествените похвати и стратегии, използвани за изграждане на репрезентацията на разказвачите и ключовите персонажи в корпуса от историческа фикция на един от най-изтъкнатите майстори на съвременната португалска литература Фернандо Кампош. Изследването на Яна Димова на наративните средства, които служат за основа на фикционалното моделиране на повествователите и действащите лица в подбраните исторически романи на писателя, насочва към интерпретацията на смислопораждащите теми, които изграждат мост между отделните му творби. ... |
|
Съпоставителни догадки и проучвания. Изследванията, представени в тази книга, имат съпоставителен характер. Като проучват връзките и взаимодействията на литературата с музиката, киното и визуалните изкуства, както и с различни културни конвенции или идеологическите конструкти, те същевременно изпробват възможностите за разширяване на нейните граници и за увеличаване на потенциала ѝ да поражда смисли. ... |
|
Книгата изследва проявленията на процесите идентификация и идентифициране в рамките на художествени произведения. Изяснява се употребата на понятието идентификация в естествения език и в специфичните полета на някои ключови психоаналитични теории. След изграждането на теоретичната рамка тя е приложена върху конкретни художествени произведения в българската и китайската литература на XX в. В книгата са включени модели на стихотворенията Небесната търговска улица, Двубой и Планинци, разказите Ерих Райтерер, Дърво без корен и Празникът на фенерите, както и романите Кръв и Опера от Шаанси. ... |
|
Факти, смисли, послания."Сериозно достойнство на Смърт в Брунате, както и на предишните изследвания на Емил Димитров, е отличната библиографска осведоменост на автора и привличането на множество непубликувани архивни документи. Това му дава основание да проблематизира и ревизира наложени представи за значими фигури. Книгата задълбочава познанието ни за Пенчо Славейков; ценни са и наблюденията на Е. Димитров върху изграждането на мита за поета. Убеден съм, че за най-значимите фигури в българската култура като Пенчо Славейков подобни детайлни вглеждания в житейския им път (в случая дори последните 10 дни) са необходими, ... |
|
Речникът на литературните термини на Амелия Личева е свръхактуален и изчерпателен източник на познавателна информация в сферата на литературната теория. В статиите са представени широк кръг от понятия от класическата епоха до съвременността - от антигерой, кайрос и знак през интертекстуалност и световна литература до дигитална хуманитаристика, кенсъл култура и трансхуманизъм. Акцентът върху личен в заглавието не насочва към авторството, нито изтъква собствената гледна точка на Амелия Личева. Този речник се опира на обобщеното знание на други подобни справочници, най-вече в контекста на англоезичната литературоведска ... |
|
Въпреки активния научен интерес към пасторала и към културата на Бел епок в българската литературна наука все още няма обстойни изследвания по тези теми. Настоящата монография откроява новите и оригинални употреби на пасторалното в едно изключително комплексно културно явление, каквото е Бел епок, както и духа и специфичната менталност на това време. Пасторалът е представен като метамодел (а не система от литературни жанрове) и неговите присъствия и транскрипции са анализирани не само в полето на елитарното, високото, но и на културната индустрия, както и в зоните на динамично обвързване между авангардно / кич, елитарно / ... |
|
Как се появява идеята за пейзаж в японската литература, какви механизми я пораждат и свързани ли са с различната перспектива на класическата източна живопис? Кога възниква необходимостта от изповедност? Как се стига до разбирането за интимност и интимен опит в модерната японска белетристика? Кога фигурата на детето става важна за литературата? И как се променя начинът, по който се тълкува предмодерната традиция в края на XIX и началото на XX век в Страната на изгряващото слънце? Произход на модерната японска литература отговаря на тези и много други въпроси, като хвърля неочаквана светлина върху някои от най-известните ... |
|
Тази книга заявява значимостта на едно лирическо и критическо присъствие в българската култура през последните тридесет години чрез думите на други четирима значими критици и изследователи - Антоанета Алипиева, Антония Велкова-Гайдаржиева, Митко Новков, Михаил Неделчев. Именно тези избрани гласове четат през годините текстовете на Пламен Дойнов, тълкуват ги и в съвременен, и в литературноисторически контекст. Първият отзив тук е от 1997 г., а последният - от 2019 г. - достатъчно време, в което те постепенно проясняват същността на едно ярко творчество. Книгата съдържа и библиография на всички книги на Пламен Дойнов." ... |
|
"Атласът на българската литература" синхронно представя библиографията, рецепцията, авторите и събитията (културни и главните политически) в периода на нейното четвъртхилядолетно съществуване от отец Паисий насам. Настоящият том - „Българската литература 1878 - 1914" е синхронна разгъвка, нагледност, която прави видим скелета на литературата през периода, без да е механичен набор от сухи факти. Той има амбицията не само да бъде справочно издание за българската литература, а да представи нейния релеф чрез появилите се книги, периодични издания, родените и починали автори във всяка една година. Всичко това ... |
|
"И аз принадлежа към поколението българи, които ca оформяли своите интелектуални представи, четейки и дискутирайки романите на Франц Кафка. Още повече, че съм и част от онези студенти, които са изпаднали под влияние на салонната група опозиционни литературоведи Огнян Сапарев, Светлозар Игов и Клео Протохристова. А общоприетото мнение на днешните изследователи за отношението към Кафка по време на Студената война в Източния блок е категорично - възприеман от опозиционната интелигенция и недолюбван от властта. Тъкмо в годините на моето следване бяха публикувани романите Процесът (1980), Замъкът (1982), част от ... |
|
Фигуративната представа от заглавието на тази книга описва висенето като сноп от неподредени и нестабилизирани възможности, които подлежат на съставяне в перспективата на читателска активност. В този смисъл висящите полета изпълняват роля на своеобразни (рецептивни) гнезда: около тяхното отсъстващо, но пазещо идеята за виртуална наличност ядро, са протекли различни наплитания, докато други развития са били отказани, преустановени, блокирани, временно или постоянно пренасочени. От друга гледна точка висящи полета са лайтмотивните зони (сатиричното, естрадното, романтическото, религиозното, съвременното и т.н.), въз основа ... |
|
Второ допълнено издание. ... Развитие, връзки с оригиналната книжнина, проблеми на рецепцията. Книгата разглежда изчерпателно преводните повествователни творби от възникването на новата българска литература до Кримската война (1854 - 1856). Вниманието е насочено към развитието на повествователната техника, подбора, адаптирането на чуждите творби и връзките на това развитие с оригиналната българска литература от епохата и следващите десетилетия. ... |