Александър Александрович Пушкин - командир на Нарвските хусари

"За заслугите на Александър Александрович Пушкин за Освобождението на България от османско иго любознателният читател ще открие в книгата, също така и слабо известни факти за решаващите битки в Руско-турската освободителна война. След успешното форсиране на Дунава при Свищов руската армия е разделена на три отряда: Източен, Западен и Преден. Източният отряд (45 000 души с 246 оръдия), начело с престолонаследника Александър Александрович (бъдещият Цар Александър III) се насочва към четириъгълника Русе - Силистра - Шумен - Варна. 13^-и хусарски Нарвски полк под командването на полк. Александър Александрович Пушкин е част от Източния (Русчушки) отряд. Заема позиция между река Янтра и река Черни Лом, със задача да охранява левия фланг на руската армия, нейния тил. За тази цел е било необходимо да се задържат действията на турските войски в Дунавската равнина.

Тук в района на река Янтра, река Черни Лом и град Елена, от август 1877 година до края на януари 1878 година се разгръщат мащабни сражения с превъзхождащи противникови сили, които имат не по-малко значение от Шипченската епопея и битката за Плевен за изхода на Балканската кампания. Затова, когато говорим за капитулацията на Плевен, на всяка цена трябва да си спомним за операцията при Елена и Златарица. Героичните сражения през ноември - декември 1877 година при Марян и Елена, Миндя и Златарица имат важно значение за развоя и изхода на войната. И не е случайно, че Осман паша в Плевен капитулира само пет дни след спиране на турското настъпление при Елена. Не е трудно да си представим как биха се развили събитията, ако беше осъществен докрай замисълът на турското командване, ако турското настъпление не бе спряно при Елена.

След падането на Плевен на 10 декември 1877 година на 13^-и Нарвски хусарски полк предстои да напише последните редове в летописите на тази велика освободителна война. През януари 1878 година взема участие в нова сериозна бойна операция за блокиране на Сливенското шосе, по което многобройните отстъпващи турски войски се изтеглят към Константинопол. В битките край град Котел хусарите на полк. Александър Александрович и българските опълченци отново ще се докажат като непоколебими и смели воини."
Из книгата